Какво ви донесе кариерният възход? Щастие, болка, нещо друго?

  • 6 870
  • 147
  •   1
Отговори
# 75
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Когато три години всекидневно търпиш отрова, накрая отстъпваш. Ако не беше в работна среда, щях отдавна да съм я сдъвкала. Уви, енергийни вампири и отровни хора съществуват.

# 76
  • Мнения: 8 001
За мен да си направил кариера, е да си доволен от това, което си постигнал. Не всеки има амбиции и иска да е на високи постове. Аз не съм била на пост по-висок от senior, но съм вземала доста голяма заплата. Сега работя от вкъщи когато и колкото си искам. В момента съм в малък град, където децата почти не се прибират вкъщи през деня. Не бих се занимавала с работа, която да ми носи отрицателни чувства.

# 77
  • Варна
  • Мнения: 3 488
Изключително интересна тема и много поучителни истории са разказали някои от вас.

Относно кариерния възход при мен не мога да кажа, че го има, защото съм току що навършила 30 и с почти 5 години вече стаж  по специалността ми. Все още и заплатата ми е малко според мен, но съм доволна. Почнах стаж по програма от бюрото по труда. После така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да почна на друго място, защото собственичката беше пуснала заявка за още двама стажанти, а ние бяхме вече четири. В същия ден, в който разбрах това, научих, че на друго място търсят човек. Отидох там, но заради прекалено малкия ми опит изкарах 2 месеца. След това почнах сезонна работа пак по специалността, която много ме беше яд, че няма как да стане целогодишна. Щях да се върна и за следващото лято, понеже ме викаха, но реших да заложа на постоянна работа. Там изкарах близо 2 години и половина, но повече никога не бих позволила това отношение, което се наложи да изтърпя там и извънредния труд, който положих (не го знам колко е, но е изключително много) и не ми беше заплатен. По принцип още като почвах бях с ясната идея, че съм там заради CV-то ми, за да изкарам някъде поне 1-2 години, да натрупам още знания и опит и да си търся друга месторабота. Много се радвам, че си спазих обещанието, което дадох на себе си и вече почти година съм на друго място. Не търпя кофти отношение, няма извънреден труд, длъжността ми е длъжност и съм много доволна до момента.

Честно казано не съжалявам за нищо, защото на сезонната работа срещнах сегашния ми приятел, а на предната работа разбрах какво не трябва да позволявам шеф да ми причинява.

# 78
  • Мнения: 1 716
Историите ви наистина са ценни и поучителни. Но искам да ви уверя, че има безкрайно много жени, отдали се на семейството, които се чувстват непълноценни и сякаш животът им е изтекъл без нищо да направят. Много е трудно за жена да балансира работа и семейство/грижа за дома и децата. И често се налага да избере едното пред другото. Много благодаря, че споделяте така лични неща.

# 79
  • Варна
  • Мнения: 3 488
Историите ви наистина са ценни и поучителни. Но искам да ви уверя, че има безкрайно много жени, отдали се на семейството, които се чувстват непълноценни и сякаш животът им е изтекъл без нищо да направят. Много е трудно за жена да балансира работа и семейство/грижа за дома и децата. И често се налага да избере едното пред другото. Много благодаря, че споделяте така лични неща.

Аз си мисля, че споменатите от теб жени, имат солиден финансов гръб от половинка или родители, иначе как ще живеят и деца да гледат дългосрочно, ако не работят? Аз на такива, доброволно неработещи, много им се чудя, защото няма нищо сигурно и ако не дай си боже източникът на финанси се разболее/напусне ги/почине, те цял живот или дълги години без работа как ще оцелеят? И никой не е казал, че трябва да се прави кариера, а просто може да се ходи на работа.

Също ми е смешно участнички в предавания, които не работят по една или друга причина трайно, да ги пишат домакини. Аз като работя каква съм? Не съм ли и аз домакиня все пак? Надявам се да не ми снаскачате сега. Просто си размишлявам!

# 80
  • София
  • Мнения: 11 212
Историите ви наистина са ценни и поучителни. Но искам да ви уверя, че има безкрайно много жени, отдали се на семейството, които се чувстват непълноценни и сякаш животът им е изтекъл без нищо да направят. Много е трудно за жена да балансира работа и семейство/грижа за дома и децата. И често се налага да избере едното пред другото. Много благодаря, че споделяте така лични неща.

Явно съм попаднала на правилния мъж, защото ми е лесно да балансирам между кариера и семейство.
Жените сами подбират на какво да се отдадат и е тъжно, когато гледам постоянно депресирани приятелки, които  от мързел са се отдали на семейството и непрекъснато се оплакват.
Имам и други на 100% отдадени на семействата си, които нямат абсолютно никакви помисли за кариера, не е тяхното и са щастливи Simple Smile


Също ми е смешно участнички в предавания, които не работят по една или друга причина трайно, да ги пишат домакини. Аз като работя каква съм? Не съм ли и аз домакиня все пак? Надявам се да не ми снаскачате сега. Просто си размишлявам!

За мен жена, която не работи но има семейство на което се е отдала е 100% домакиня Wink

А ние мъжа с ми, като си делим всички домашни задължения явно и двамата сме домакини Simple Smile)))))))

# 81
  • Варна
  • Мнения: 3 488



Също ми е смешно участнички в предавания, които не работят по една или друга причина трайно, да ги пишат домакини. Аз като работя каква съм? Не съм ли и аз домакиня все пак? Надявам се да не ми снаскачате сега. Просто си размишлявам!

За мен жена, която не работи но има семейство на което се е отдала е 100% домакиня Wink

А ние мъжа с ми, като си делим всички домашни задължения явно и двамата сме домакини Simple Smile)))))))

Е, да, де. Аз не казвам, че не са домакини, но и работещите хора имат същите домашни задължения, както и неработещите. По-скоро вторите бих определила безработни, а не като домакини. Това във връзка с представянето им в ТВ формати, а и не само. Пак казвам лично мнение, никого не ангажирам!

# 82
  • Мнения: 9 050
Безработен е човек, който няма работа, но търси такава.
Ако изобщо не търсиш и не възнамеряваш да работиш (според общоприетото разбиране за "работиш"), не си безработен.
А уточнението за общоприетото разбиране се налага, понеже за мен да стоиш вкъщи, да гледаш децата и да се грижиш за домакинството също е работа. И не съм съгласна, че работещите правят същото. Работещите не си гледат децата, докато са на работа и далеч не се грижат за дома така, както се грижи някой, на който това му е основното задължение. (Не казвам, че се грижат за дома си зле. Просто не го правят както "домакините".)

# 83
  • Варна
  • Мнения: 3 488
Нищо лично, е как да не правят същото работещите и неработещите. Аз работя, но си чистя къщата и готвя. Същото го прави и приятелят ми, при все, че и той ходи на работа. Нямаме правила кой какво точно да върши вкъщи. И това, че някой стои по цял ден вкъщи, не гарантира, че домът му е по-чист от на този, който работи. А децата се гледат до 2-3 години, после е хубаво и на ясла/градина да тръгнат, че да могат от малки да се социализират.

Боже, сега разбирам, че родителите ми не са ме гледали.....

# 84
  • Мнения: 8 001
По принцип една домакиня си стои вкъщи и се грижи за всичко, докато мъжът и работи и не се занимава с домакинсво. Когато и двамата работят и се грижат за дома, те не са домакини. Просто това означава терминът.

Последна редакция: пт, 05 юни 2020, 16:54 от celika

# 85
  • Мнения: 2 238
В някои страни жените които не работят и се пишат housewives, разчитат финансово само на съпрузите си, но там има разпределяне на данъците /tax credit/, съответно съпругът получава данъчно облекчение, защото жената не работи. Ако взима голяма заплата, това данъчно облекчение му е почти една средна заплата. Отделно може да внася минимални осигуровки веснъж годишно за съпругата си, която стои у дома и си гледа децата. Така че има държави, където да си домакиня и да си гледаш семейството си е направо професия и спокойно можеш да си го впишеш като занимание пред институция. Не мисля, че в България имаме нещо подобно регламентирано, а може и да бъркам.

# 86
  • Мнения: 9 050
Scalestone, аз не казвам, че не вършат едно и също. Казвам, че не го вършат по един и същи начин.
И го казвам от личен опит.
Винаги съм работила. Имах обаче едни 6 месеца, в които стоях вкъщи и не работех. Ами не, не е същото, когато си вкъщи. Готвиш повече, чистиш по-детайлно, гладиш по-редовно. Занимаваш се с майстори, защото докато не си останеш вкъщи, не виждаш някои неща, които имат нужда от поправка. В смисъл, виждаш ги, но когато се скапят напълно. Имаш време да засадиш цветя, да миеш прозорци всеки месец, а не два пъти годишно, да помогнеш на децата с ученето, без да се изнервяш. Да сготвиш вкусно сутрин, обед и вечер. Да готвиш с качествени продукти, защото имаш време да обиколиш за такива....просто качеството е друго.

# 87
  • София
  • Мнения: 31 448
Аз пък мога да кажа, че съм впечатлена не толкова от домакините, които разчитат финансово на половинките си, а на жените без половинки, но с деца, които работят, правят кариера (доколкото могат), деца гледат, домашни пишат, осигуряват финансово семейството, домакинстват и са се нагърбили с 1000 задачи.
Като гледам ние с ММ как се справяме, а сме двама и си помагаме много, просто шапка свалям на самотните родители (отнася се и за мъжете, да не се чувстват пренебрегнати).

# 88
  • Мнения: 1 716
Те и мъжете разчитат много на жените си домакини. Нищо не е еднопосочно. Да се грижиш за себе си и дома си е основно умение за живот. Основната ти работа да е да поддържаш дома си, да гледаш семейството и да развиваш себе си е друго. Кой как я върши е друг въпрос. За мен е малко излишно в тази тема, в която се споделя опит, да коментираме точно домакините и то точно по този начин. Мога да кажа, че след едната ми година майчинство и седене вкъщи, въпреки ме карах паралелно магистратура, по-скоро ще се гръмна, от колкото да съм домакиня. Изобщо не е лесно, не е готино и не е мойто. Едва дочаках да се върна на работа. Шапка свалям на всяка жена, която умело и с желание следва пътя си, какъвто и да е той.

# 89
  • София
  • Мнения: 31 448
Никой не е казал, че домакинстването е лесно. Даже напротив, да не кажа, че е равносилно на робия- переш, чистиш, готвиш, подреждаш, деца гледаш и на финала кошът с пране пак пълен, хладилникът пак празен, децата пораснали и нямат толкова нужда от помощ и изобщо се въртиш в един омагьосан кръг без някакъв съществен резултат.
Но е чувствително по-лесно да имаш гръб зад себе си, отколкото да домакинстваш, да се грижиш за финансите, за децата и т.н. Да съвместяваш всичко и то без да има кой да носи пари вкъщи, ако приемем, че домакинята се е заела с всичко около дома, а мъжът- с финансите. Абе, както се казва, да не можеш да влезеш да се изкъпеш спокойно, защото няма кой да загледа детето за 5мин.

Общи условия

Активация на акаунт