Какво ви донесе кариерният възход? Щастие, болка, нещо друго?

  • 6 888
  • 147
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 131
Абе всичко си зависи от семейната динамика, няма как някой да е много работещ и вкъщи всичко да му е топ, че и здравето и тн. За мен лично социалните контакти паднаха в боя....

# 91
  • Мнения: 9 050
Абе гръб, гръб, колко да е гръб. Утре ако "гърбът" го няма?

# 92
  • Мнения: 9 381
Кое му е трудното на домакинстването? Неквалифицирана работа, която може всеки да я върши. При добро желание и добра организация се получават нещата.

# 93
  • Варна
  • Мнения: 3 489
Не искам на бъда погрешно разбрана, но покрай карантината, ходех през ден на работа. Факт, че имах повече време за готвене, чистене и тренировки, но не си представям това да ми е дългосрочното ежедневие. Оставала съм без работа поради някакви, независещи от мен причини. Мерси съм да си стоя вкъщи и да нямам социални контакти и като ме пита някой какво работя да кажа нищо, домакиня съм. Който си го е избрал, няма лошо, просто аз не се чувствам добре в такава ситуация.

# 94
  • София
  • Мнения: 1 507
Е не знам дали е трудно, но хората се справят с различен успех. Майка ми например, не може едно нещо да сготви като хората, а други какви торти съм виждала да майсторят... Въпрос на желание. Оказа се, че имам и познати, които никога не готвят в къщи, само поръчана храна. По въпросът пък за отглеждането на децата се иска такова търпение, че някои гледат максимално бързо да се върнат на работа и прехвърлят отглеждането на гувернантка, баба или детска градина, според възможностите. Домакинстването не е за всеки.

# 95
  • Варна
  • Мнения: 3 489
То и ходенето на работа не е за всеки. Важното е човек да е доволен и щастлив с житейските си избори.

# 96
  • София
  • Мнения: 31 452
....По въпросът пък за отглеждането на децата се иска такова търпение, че някои гледат максимално бързо да се върнат на работа и прехвърлят отглеждането на гувернантка, баба или детска градина, според възможностите. Домакинстването не е за всеки.
Има едно подробност само т.нар. социализация. И тя в много случаи не само е полезна, а е и необходима. Децата нямат нужда от физическо гледане до абитуриенти и този период минава. И после? Вярно е, че домакинстването не е за всеки. За мен определено не е. Готвя много вкусно, правя торти, сладкиши и т.н., но има едно "но" и то е, че не си представям това да ми е основно задължение. Искам и аз да имам соц. контакти, да имам доходи, да прилагам наученото и да се чувствам полезна за себе си, колкото и егоистично да звучи.

Имаме познато семейство, при което е точно обратното. Жената наистина се чувства доволна цял ден да готви, меси, пазарува, готви, глади, пере. У тях на гости е удоволствие да се ходи. Има по 5-6 ястия, питки, торти, предястия, следястия и т.н., сервира се като в ресторант, къщата е подредена, чиста. На нея това ѝ е животът и се чувства доволна. Няма лошо.

# 97
  • Русе
  • Мнения: 293
Жената по default трябва да е домакиня, без значение какво работи. Не казвам да се завре в кухнята, а че когато е вкъщи и ако дойде някой гост да си да си личи, че има жена там, която се грижи за домакинството. Това е нещо като приемственост майка-дъщеря и т.н. При новите поколения особено виждам някои момичета не могат една манджа да сготвят - мама не ги е научила на нищо.

# 98
  • Мнения: 11 444
И на мен социалните контакти и личните удоволствия паднаха в боя с кариера и деца/домакинстване.
Полека-лека си ги възвръщам. Но едно 15-сет години бях като ударена с мокър парцал.

# 99
  • София
  • Мнения: 1 507
Майка ми откакто се пенсионира т. е. вече не работи многократно засили социалните си контакти. Вече има време да се вижда с повече хора, посещава гимнастика, народни танци и е най-пострадалата в семейството от карантинните мерки, защото и пропаднаха няколко екскурзии и билети за концерти. Работата изобщо не й липсва. Предлагаха й да поработи по заместване за още една година, но категорично отказа. За висококвалифициран и заплатен труд става дума.

# 100
  • Мнения: 13 581
Жената по default трябва да е домакиня, без значение какво работи. Не казвам да се завре в кухнята, а че когато е вкъщи и ако дойде някой гост да си да си личи, че има жена там, която се грижи за домакинството.
Откак жените работят и допринасят съществено за семейния бюджет, желателно е и мъжът да ги може тия неща.  По линия баща-син явно няма да стане, ами поне синчетата свиквайте.

# 101
  • София
  • Мнения: 31 452
Едно е да си пенсионер, друго е да си в силните си години. Разлика има голяма. Предполагам, че ако дочакам до пенсия, и на мен вече няма да ми се работи, ако съм работила през останалото време.

# 102
  • Мнения: 4 915
Не бих приела никога да съм финансово зависима. Има толкова много и най-различни истории за какви ли не случаи, но и просто не бих се чувствала добре да нямам собствени пари. Както не бих се чувствала добре и да съм само домакиня. В момента не работя, но е временно положение, използвам времето да си повиша квалификацията и да си вкарам къщата в ред. Почти не познавам жени, които не работят, то в днешно време не са и много семействата, които могат да си го позволят.

# 103
  • Мнения: X
Гонененето на вятърни мелници ме лиши от възможността да порасна и да изживея емоциите, присъщи на младите. "За всичко има време" и "Първо работата" пречат човек да се наслади дори на постиженията. Успешните има качеството да поддъжат баланс.

# 104
  • Мнения: 2 050
Жената по default трябва да е домакиня, без значение какво работи.
Какво, каквоо? Всеки ЧОВЕК! трябва да може елементарно да се погрижи за около себе си и стомаха си. Хептен нищо да не умее жена не познавам, а търтеи дето само си събуват обувките и се пльосват на дивана под път и над път.

По темата, възход не бих казала, че съм имала, добра работа, повече от добра заплата - да. На никого не съм се подмазвала, просто с времето като копаеш на едно място (и не ти е съвсем крива лопатата) и вадиш нефт дето се казва. Година имах екип, напуснах по други причини, но за себе си осъзнах, че тая работа с управлението на хора не е за мен и повече не бих се хванала. Бях работохолик, сега след 2 деца бих намалила темпото, макар че откачам вече с тая карантина цял ден вкъщи с децата и печката (по ред причини не работя, малкото на 2, вече съм отчаяна за работа и възрастни хора). А като цяло професионалната реализация на мен и мъжа ми много ни отдалечи. Аз работя, търча в яслата, бременна с второто и само го моля да се прибере навреме, ама не би. Ще видим до къде ще я докараме.

Общи условия

Активация на акаунт