Говорех за живеенето в Италия по програма. Това не е точно живеене в смисъла да разчиташ на себе си и на това, което направиш/спечелиш. Свършва програмата и се прибираш, както сама каза. Нито имаш осигурена квартира после, нито работа. Нерде програми, нерде емиграция.
- Публикувана: 31 май 2020, 09:21 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2020, 18:52 ч.
Един татко моли за съвет
Ако си спомним поста, който беше изровен- за престоя й в Италия, стигаме пак до същото, което е написано в първия пост на темата.
Все е недоволна от мъжа, все е самотна, все той не е достатъчно на разположение, няма достатъчно пари и т. н.
Там, в ревящия пост още, рефренът е бил "Какъв мъж си ти, щом...."
Само че, мъжът не си дава сметка, че за тия 14 години му се е случела съдбата на жабата- сварили са го без да усети.
Той положително си има трески за дялане и едната е, че не умее да удари с юмрук по масата и да отстои "правдата си". Дразнещо е, защото сигурно се проявява в други ситуации в живота, несвързани само с жена му.
Но пък, ако беше постъпвал мъжки, според призивите тук, дали въобще щеше да се задържи с лигавата принцеса?
Все е недоволна от мъжа, все е самотна, все той не е достатъчно на разположение, няма достатъчно пари и т. н.
Там, в ревящия пост още, рефренът е бил "Какъв мъж си ти, щом...."
Само че, мъжът не си дава сметка, че за тия 14 години му се е случела съдбата на жабата- сварили са го без да усети.
Той положително си има трески за дялане и едната е, че не умее да удари с юмрук по масата и да отстои "правдата си". Дразнещо е, защото сигурно се проявява в други ситуации в живота, несвързани само с жена му.
Но пък, ако беше постъпвал мъжки, според призивите тук, дали въобще щеше да се задържи с лигавата принцеса?
С изключение на няколко сфери, масово не зачитат образованието ни. На Запад повечето ми приятели работят на две-три работи на непълен работен ден. Тук в България почасовата или работата на непълен работен ден почти липсва или е нещо много слабо платено за ученци. Което е голям минус за икономиката.
Продължавам да се чудя защо не се въведе и при нас почасовото заплащане.
Дали защото ги е страх, че няма да могат съвсем да хванат края с осигуровките?
Защото хората масово нямат настройката да си гонят всеки месец и ден стаж, за да имат документ за пенсионирането, което им се вижда някъде в безкрая.
Дали защото ги е страх, че няма да могат съвсем да хванат края с осигуровките?
Защото хората масово нямат настройката да си гонят всеки месец и ден стаж, за да имат документ за пенсионирането, което им се вижда някъде в безкрая.
Гал, аз само предполагам. Не им знам цялата история. Много жени, поживели навън започват в един момент да съжаляват, че са се върнали, особено заради мъж, особено след поява на дете. Те сравняват безгрижни си, момински живот на ново място с изпълнения с трудности и битовизми, че о скучен брачен живот. Тук са писали върнали се в роден град или държава, които, поне в началото, леко съжаляват.
За сам мъж или семейство с деца е по-удачно да заминат заедно. Има 2 заплати, а един наем, ако единият не работи, работи поне другия. За здрава, прилично изглеждаща, млада цена без деца е по-удачно да замине сама. Жената на автора е знаела немски и италиански и ако тогава е била слаба и здрава е могла да си намери бързо нов мъж там, където иде. Сега вече дебела, болна, с дете, женена, наближаваща 40г не е същото.
Явно са били млади и влюбени, но с болестта и и след детето играта е загрубяла.
Има почасова работа в България, но наистина не е разпространена. А би било добре, защото много пенсионери и студенти биха я работили. Идеална е и за майки с деца.
За сам мъж или семейство с деца е по-удачно да заминат заедно. Има 2 заплати, а един наем, ако единият не работи, работи поне другия. За здрава, прилично изглеждаща, млада цена без деца е по-удачно да замине сама. Жената на автора е знаела немски и италиански и ако тогава е била слаба и здрава е могла да си намери бързо нов мъж там, където иде. Сега вече дебела, болна, с дете, женена, наближаваща 40г не е същото.
Явно са били млади и влюбени, но с болестта и и след детето играта е загрубяла.
Има почасова работа в България, но наистина не е разпространена. А би било добре, защото много пенсионери и студенти биха я работили. Идеална е и за майки с деца.
Заминаването семейно за голям град или чужбина в 80% води до развод. То и единия да отиде за година пак до там се стига. По повод миграция жената е по-първична и по-склонна на рязка промяна.
В България има почасова ставка и не са толкова рядко подобни договори. Просто не са както си ги представяте, днес три часа, утре пет.
В България има почасова ставка и не са толкова рядко подобни договори. Просто не са както си ги представяте, днес три часа, утре пет.
Имам чувството, че спориш за спорта:
Цитат
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 350 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
за определяне размера на минималната работна заплата за страната
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв. и на минималната часова работна заплата 3,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.
за определяне размера на минималната работна заплата за страната
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв. и на минималната часова работна заплата 3,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
(2) Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.
Ти не си наясно какво е едното и какво е другото.
Ако имахме почасова ставка, работната заплата щеше да изглежда така: почасова ставка Х 8 работни часа Х брой работни дни в месеца. Което очевидно не е така. А работната заплата е твърда, независимо дали месецът има 22, 23 или 24 работни дни.
Единствено ако взимаш обезщетение, ти се изчислява на по-малка от месечна база, а именно - дневна база. Даже не е часова.
За наредбата някой е пресметнал колко излиза усредненото часово заплащане при мининалната заплата. Но изходната 'позиция' продължава да бъде месечното възнаграждение, а не това на час.
Ако имахме почасова ставка, работната заплата щеше да изглежда така: почасова ставка Х 8 работни часа Х брой работни дни в месеца. Което очевидно не е така. А работната заплата е твърда, независимо дали месецът има 22, 23 или 24 работни дни.
Единствено ако взимаш обезщетение, ти се изчислява на по-малка от месечна база, а именно - дневна база. Даже не е часова.
За наредбата някой е пресметнал колко излиза усредненото часово заплащане при мининалната заплата. Но изходната 'позиция' продължава да бъде месечното възнаграждение, а не това на час.
Заминаването семейно за голям град или чужбина в 80% води до развод. То и единия да отиде за година пак до там се стига. По повод миграция жената е по-първична и по-склонна на рязка промяна.
В България има почасова ставка и не са толкова рядко подобни договори. Просто не са както си ги представяте, днес три часа, утре пет.
В България има почасова ставка и не са толкова рядко подобни договори. Просто не са както си ги представяте, днес три часа, утре пет.
Може би. Никой не се мести в друг град или държава ако там, където живее му е по-добре. Ако тези семейства не се бяха преместили, щяха да се изпоразведат всичките и разводността да е 100%. Естествено, че идеалното е да се замине млад и сам, но не винаги е възможно, особено за жена. Малко жени поставяме животът на по-добро място пред любов, семейство и деца, а още по-малко сме тези, които бихме загърбили връзка за да заминем някъде.
Забелязах, че много семейства остават сплотени в трудности и нищета в родното място, в първоначалните трудности и свиване в началото на новия живот другаде,а като си стъпят на краката и се устроят така, както не са и мечтали се разделят и развеждат.
А отиването за година е нищо и не разделя. Ако беше вярно корабен персонал, докторанти и специализанти щяха да са масово разведени, а това не е така. В миналото много мъже работеха навън и се прибираха веднъж годишно. Жените им бяха доволни. Масовата емиграция с жена и деца е новост.
Ето, авторът и жена му живеят в родния град, но той спи у майка си и отношенията са обтегнати. Те вероятно ще се разведат и без да се местят.