Както вече се видя, ОСМИ клас ще свършим от дома

  • 29 833
  • 745
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 13 173
/признавам си, че пропуших, за да докажа, че съм голяма - нямах друго поприще за себепроява и доказване/,


Аз пък пропуших на 21години,защото цяла една година "изпуснах" "интересните работи" и разговори,които се случваха на"Коневръза" /Северното крило на СУ/ .В първи курс някак тъпо беше да ходя там,без да пуша, като махленско ми изглеждаше и с 2-3 приятелки непушачки,във втори курс "поправихме грешката".Ама бързо ми мина меракът,макар и доста години след това да"припалвах", не е за мен тая работа.Въпросът е наистина,какви глупости ръководят понякога уж умни и с изградени ценности деца.

Децата вероятно тепърва ще правят грешки,на които също имат право.Въпросът е да няма "нелечими" последици

Зная,че тук леко с пренебрежение се гледа на "проектите" и се смятат като цяло за загуба на време. Особено ако не са по "важните предмети".Днес децата в час по философия ще представят проекти попредварително зададени теми. На моя син се падна "асертивно поведение" и тъй като заедно търсихме изображения,беше повод сериозно да си поговорим за умението на личността едновременно да се вписва и да отстоява себе си. Прочетете урока,интересно е поднесен.

Последна редакция: пт, 05 юни 2020, 10:04 от Светкавица

# 76
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 675
Това с почивните дни го чувам за първи път...пък не е да съм чак толкова млада Simple Smile Като прочета "интересни" времена" и все се сещам за Тери Пратчет и началото на едноименната книга : "Има едно проклятие. То гласи:
„Дано живееш в интересни времена!“ " Simple Smile

# 77
  • Sofia
  • Мнения: 5 088
И аз съм древна, но също не се сещам да съм чувала това с почивните дни. Виж купонната система я помня, а после безводието го преживхяме в Студентски град (1994-95), а и много други неща преживяхме тогава.
Всяко поколение си има своите истории за разказване след време Wink

# 78
  • Мнения: 2 061
Я, колко хора изплуваха. Не вярвам да започнат догодина ДО, ако няма някакви повторни епидемии.
"Асертивно" поведение звучи доста странно, дали са го въвели като термин? Много досадно вкарваме чуждици. На времете много ме дразнеше "фрустрирам".

# 79
  • София
  • Мнения: 16 175

Въобще децата ни проправят партина и е много интересно как ще се справят и какво ще се случи с тях. Те ще са безусловно поколение на дигиталните контакти и умения със самооценка, формирана на база вътрешни критерии.

Шарлот, много хубав пост, но за последното не съм много убедена. Струва ми се, че самооценката, формирана на база вътрешни критерии, е още по-застрашена в дигиталната реалност. Ние се оглеждахме в близкото си обкръжение, което все пак е познато, избираш го до известна степен, а в дигиталната среда се оглеждаш в анонимна маса, където има сериозен риск от формиране на самооценка на база събрани лайкове - независимо от кого и независимо защо.

# 80
  • Мнения: 4 879
Права си, не отчетох контактите в мрежата като  формиращ фактор, а там рискът от изкривено огледало е двоен, защото и аз-ът е изкривен, половинчат, фрагментарен, селективен....

Истината е, че там нямам идея какво се случва. Моята е в изключително чуждоезикова среда - сред хора от други държави. Питаха я преди време, как е преживяла някакво цунами. Това показва или, че обкръжението не е особено аналитично, или езикът е лимитирано-жаргонен /щом американче не разбира, че щерката е чужденка от онези места, които той не би  разпознал на географската карта/

# 81
  • София
  • Мнения: 2 129
Последно за почивните дни - неслучайно се обърнах към хора расли извън София. София си запази събота и неделя. (Не мога да намеря свястна информация с данни за това чудо!!)

За самочувствието на децата е важно да се справят. Просто сега "справянето" е по всевъзможни критерии. Няма солидна, припозната от всички ценностна система. Дали е добре или зле? Знам само, че щом съществува, е логично. (Учехме философия в 11-ти клас и вече нямаше учебници ('92-ра), карахме на записки и мисля, че това беше твърдение на Хегел, озовало се горе на лява страница😆)

В класа на сина ми са отсъдили в полза на ДО.

# 82
  • София
  • Мнения: 12 124
Добър ден!
Чета ви от началото на темата,но най-накрая реших и да се разпиша.
Стискам палци на всички родители на дванадесетокласници от темата да са доволни от предствянето на децата си!
Стана ми интересен факта с различните почивни дни в различните области.Аз лично не помня такива,винаги почивни дни са били събота и неделя.Обаче режим на тока и водата помня.И ведрината я помня и хоро играехме сутрин.Ееехххх върнахте ме едни...няма да казвам колко години назад.За да не се разбира,че динозаврите са ми първи братовчеди.
Иначе при моята щерка учебната година си продължава в същия ритъм и дух на дистанционно обучение.Изпитват ги,правят тестове.Общо взето вървят към оформяне.
Класната и е много доволна от старанието и усилията и по езика.Дано да се запази така и нататък!
Другата седмица ще има родителска среща.Не разбрах само с класната ли ще бъде или и с други учители.
Силно се надявам новата учебна година да не започне дистанционно.
Желая Ви приятни почивни дни!

# 83
  • Мнения: 4 679
От София съм и това за различните почивни дни не го знаех, но помня как точно зимата 89/90 нямаше нищо по магазините в София и татко взе влака и отиде до Шумен (познати, живеещи там, бяха казали, че магазините са заредени), за да напазарува. Върна се с един куфар храна. В магазините в София и Варна (помня, че там карахме Нова Година) щандовете бяха празни и тук-таме имаше оцет и чай. Много драматична гледка. После ходехме с купони на пазар, редяхме са на опашка на смени за олио и захар или по опашките се правехме, че не се познаваме. Човек като види опашка, гледа да се нареди, пък после пита какво са пуснали. Така помня как ходех на уроци за кандидатстване в 7 клас, отивам на урок, оказва се, че се отлага. Беше точно преди Великден. Имам 10 лв в джоба, връщам се към нас и гледам - пред  месарския магазин срещу Заимов - опашка. Наредих се, взех някакво месо, изобщо не помня какво, какво ти разбира главата на едно 13 годишно дете, но като се върнах в нас, нашите се изумиха как зряло съм реагирала и съм осигурила празничния Великденски обяд. Много бях горда.
После в 8 клас в Гимназията помня как едно училище от Австрия, с което имахме обмен, ни изпращаше помощи. Пращат колет - обаче колетите са по-малко, трябва да го разделим на две - разпределят ни класните по двойки, отваряме колета и се разбираме - ние у нас нямаме захар, вие у вас - брашно, и така делим. Пращаха ни даже тетрадки и химикалки.
И режима на водата помня, паднахме се два дни без вода точно на абитуриентския ми бал. Тогава всяко семейство имаше по един огромен пластмасов бидон в банята, който се пълнеше, за да оцелее домакинството в продължение на два безводни дни. Помня как леля ми се беше оплакала на майка ми, че помолила братовчед ми да напълни бидона. Той взел  подвижния душ, пъхнал го в бидона и го забравил. Пълнило се, преливало, пълнило се, прелилаво, а накрая, като заспирали водата, пуснатият кран издърпал обратно водата от бидона. И така бяха стояли два дни без капка вода. Много ми беше чудно тогава как така водата се върнала обратно, това помня.
Разправям им ги тия неща на децата, те кимат, но не могат да разберат напълно. Оцелели сме тогава, даже само с хубаво ги помня тия неща сега, няма едно ДО да ни бутне и сега.

Звездица, silver pearl, как е положението при вас? Разпръснаха ли се облаците?

# 84
  • Мнения: 2 741
мартеа, не са още, чакам едни резултати и ще се смахна от напрежение. При себе си съм забелязала, щом се появи някакво притеснение , не му се стои само и мъкне на буксир цяла гвардия - да си правят компания! Сатурновата ми дупка се трансформира постепенно в черна.😂
Помня и аз всичките тези мизерии с режими и купони, на онази възраст, обаче, нищо не ми се струваше толкова страшно - дори провокираше повече креативност.

Последна редакция: пт, 05 юни 2020, 19:14 от silver pearl

# 85
  • София
  • Мнения: 2 814
"Асертивно" поведение звучи доста странно, дали са го въвели като термин? Много досадно вкарваме чуждици. На времете много ме дразнеше "фрустрирам".
Филифльонка, значи те е фрустрирала чуждицата фрустрирам 😆
Аз имах една колежка, която имаше в своя речник много чуждици, вероятно за да е по-интересна. Тъй като ежедневно разговаряхме с нея (тя бе на отсрещното бюро) и неусетно бях започнала и аз да ги ползвам. Та това за средата, някой път тя ни определя, някой път-ние-нея, процеса е взаимен и неизбежен. Въпросът е в каква степен й позволяваме да ни въздейства.

Мартеа, аз съм на кръстопът, трябва да взема разни житейски решения накъде да поема, но постепенно назрява решението, и да си призная, много ми олеква. Иначе зациклят в главата едни въпроси, които много товарят.

Последна редакция: пт, 05 юни 2020, 17:55 от звездица

# 86
  • София
  • Мнения: 1 401
dimitrina73, мартеа, къде ме върнахте векове назад. Simple Smile Тъкмо бях позабравила тези спомени. Не са ми от приятните, може би щото по това време бях в гимназията и в университета, та, по-осъзнато ми беше. Няма да забравя как една Нова година щях да посрещна на опашка за банани в "показния" на Витошка. Прибрах се по тъмно с 2 кила банани в ръка. Нашите щяха да ме издирват с милиция. Ама пък най-сладките банани на света бяха това.
И друг случай се сещам. На прибиране от Икономическия, попадам на голяма опашка под колоните на ЦУМ. (Е няма начин да не е нещо ценно, си мисля). Прибрах се след 2 часа висене с голям розов леген! Anguished LaughingSmile . Ми, това имАло, това вземАло.
Ali97, да не си учила във 2-ро СОУ, че там друсахме дунавското хоро всяка сутрин след ведрината Wink

Последна редакция: пт, 05 юни 2020, 18:45 от Fair Lady

# 87
  • София
  • Мнения: 5 681
Мартеа, баща ми също ходеше до Шумен.
Иначе и аз не помня кога е имало различни почивни дни.

# 88
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 706
Я пък Шумен. Баща ми ходеше 2-3 години поред ореди Коледа по обучения в Сф. и от там ни носеше банани и портокали. Иначе си имаше опашки и в Шумен. Не знаех, че сме се славили с по-голямо наличие на храни по това време.
За различните почивни дни за пъреи път чуеам.

# 89
  • София
  • Мнения: 7 669
Аз си спомням режима на тока, но не знам коя година. Преди '86 е било. Това беше времето, в което с нетърпение чаках да дойде вечерта, да спрат тока и баща ми да ми разказва страшни приказки. Joy
Имам няколко неуспешни опита за подпалване на къщата, пак от тогава. С нощна ламБа, завряна в раклата, за да видя как ще светне, като дойде тока.
От опашките си спомням само тези с купоните за хляб. Една злобна лелка все ме питаше имаме ли куче? Ми, нямаме! И прасе нямаме, и кокошки нямаме!
Но мама склони, взе ми кученце, булонка-Сара. Отивам за пореден ден на опашката за хляб и без някой да ме пита, казвам на лелката, че имаме куче. Тя: Ти подиграваш ли ми се? Joy
Няколко дни хранехме кучето с нашия хляб, накрая като й го занесох (беше още много малко) ми повярва и ми даде половинка черен и за него.
За ДО, ако кажат, че започват така септември няма да подписвам петиция. Ще отида под прозорците на МОН и ще вия на умряло! Ще взема и младежа с мен, той ще се чува повече. Joy

Общи условия

Активация на акаунт