Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

Навремето работих на пасажерски кораби, гостите бях основно американци. Повечето нямаха и понятие, къде се намира България,бъркаха я с Боливия. Някой пък си мислеха, че сме бивша социалистическа република.
Все ме питаха, дали искам да се омъжа за американец, че да взема зелена карта.
И че сигурно с парите, които изкаравам живея като като принцеса в България и имам прислуга. 😁

Аз да се похваля с чужденка, която опита и хареса боза Но беше изключително възпитана, любопитна и ентусиазирана, така че беше с положителна нагласа и всъщност я хареса

Чудя се дали чужденците, които питат ''познаваш ли Х'' нямат предвид ''чувала ли си за Х'', а не дали го познаваш лично?

А за испанците и Стоичков - даааа. Много лета сме почивали в Испания с моя мъж и за него знаят норвежката сьомга, а за мен - Стойков, както те наричат Стоичков Светват им очите, независимо къде в Испания се намираме. Бяхме на тур обиколка на стадиона в Барселона веднъж и на входа ни деляха на групи по 5 човека, които минаваха определен маршрут без водещ. Чак накрая имаше човек, който ти показваше къде е изхода. В нашата малка група имаше испанци, които оживено си говориха нещо на испански и като стигнахме до прес трибуната една от испанките ме попита от къде сме. Като чу, че съм от България, плясна с ръце и каза, че си е кръстила сина Христо, защото му е голяма фенка

Понеже и аз по напред в темата споменах за впечатлен от такова видео, шотландец, потърсих в ютуб, то има такъв репортаж с англоговоряща кореспондентка, ама  си е обяснено, че става дума за малцинство https://www.youtube.com/watch?v=HD8Tnmeba40

Офтопик. Твърде много ревем за настоящето на България, няма нужда от толкова.
----
Темата е наистина забавна, дано продължат историите.

Аз си имам една теория относно заблудата за телевизорите, колите, телефоните... За съжаление масовата представа за България идва от твърденията на "наште братя роми", а на тях редовен репертоар им е как са много бедни, нямат дрехи, нямат обувки, за телевизори и коли да не говорим... И всичко това за да ги съжаляват и да им дават подаяния. Нищо чудно една голяма маса чужденци да вярват че сме не само черни, но че живеем и в колиби. И че панелките са екстра някаква за богаташи.
       В Гърция често са ме питали защо съм бяла (а дори не съм руса), имаме ли ток, телевизори и телефони... Но това съм го чувала предимно от по възрастното поколение. Други пък са по запознати, идвали са до Петрич и Сандански поне, но пък са ни запомнили с онези бурни времена, когато по хубавите коли масово изчезваха от паркингите, или поне гумите им.
Други които са били във София по времето на комунизма и са виждали сума жени да отиват на работа за първа смяна по заводите още в тъмни зори, са си мислели че се занимават с проституция. По него време в Гърция не е било прието сами жени да са навън по тъмно.

Много благодаря на всички писали в темата, смях се от сърце

За мен е несериозно нашите съседни държави, най-вече,  да мислят, че нямаме ток и телевизори. Те и в Африка имат ток, колко шокиращо

Домакинът ни на един гръцки остров беше изцепил по време на вечеря, че иска да е български мъж Покрай работещите българки там останал с впечатление, че всички работят на две места, докато мъжете им нищо не правят, освен да ги закарат до работа.

Като бях студентка в Германия и аз преживях своя културен шок.
Отивам на лекция и до мен седна една немкиня от моя поток и започна да си бели мандарина. По едно време на чист български, без грам акцент ме пита дали искам да си хапна. Аз в началото не разбрах че ми говори на бг и чак след няколко секунди осъзнах и изпаднах в шок. После ми каза че ходи с българин и е била в у нас много пъти.

Няколко седмици по-късно пък бяхме с едни колеги на дискотека и едно момче дойде да си поговорим, защото съм от новите българи и да се знаем кои сме. Говорихме си десетина минути и после отиде нанякъде. След малко идва един колега от горен курс и ме пита как беше разговорът. Аз му казах - супер. Хубаво е да се знаем българите. Той ми каза че това е Феликс и е немец и просто ходи с българка. Тогава за втори път осъзнах че немците от източна Германия могат да научат бг без проблем и говорят много хубаво. Сега вече са женени.

В тази част на ДЕ, всички знаеха за България и познаваха българи (най-вече лекари и студенти) и не съм срещнала проблеми конкретно защото съм от тук, а по-скоро защото съм от източна Европа.

Лежа аз в болницата със счупен крак. На съседното легло възрастна дама баварка. Попита ме откъде съм и като ѝ казах, че съм българка настъпи гробно мълчание. След около половин час размисъл реши да разбере дали съм католичка, обяснявам аз, че съм източноправославна. Пак настъпи неодобрително мълчание и пълно пренебрежение. Обаче след ден-два аз взех да ставам и да се движа и започнах да правя някакви съвсем незначителни жестове към нея, да ѝ донеса вода, да отворя прозореца... и тази жена се преобрази.  Беше безкрайно благодарна за някакви нищонеструващи ми жестове. В един момент даже ми сподели, ще преживея някак факта, че не си католичка, все пак си християнка.
И така от ден на ден взехме все повече да си говорим и тя ми казва :
–Знаеш ли, аз съм от един мнооого стар град–Пасау, той е на 700 години?
При което  ѝ отговарям:
– Много харесвам Пасау, но аз съм от град на 7000 години.
Естествено, хич не ми повярва и като дойде мъжът ѝ на свиждане му заобяснява, че говоря някакви небивалици. За моя огромна изненада, той си спомни как е учил по история за Пловдив още преди войната, взе да ѝ показва разни статии и снимки в интернет. Бяха много впечатлени.
 Жената се оказа огромна почитателка на операта, но някак си чак когато заговорихме за това осъзна колко от великите оперни певци са българи. Соня Йончева ѝ е любимка, а аз познавам нейната майка. От този момент нататък вече напълно ѝ се издигнах в очите.
Станахме си близки и досега се чуваме по празници. Разказвам всичко това, за да покажа как ние можем да променим представите на хората. Тази жена не знаеше нищо за България, сега вече за нея България, това съм аз.

Преди години у дома дойде една франзуцойка. Жената си носеше тоалетна хартия, защото беше убедена, че нямаме.
Ирландец се е чудил дали имаме КФС и други подобни вериги за бързо хранене и каза, че бил много приятно изненадат...
Питали са ме нали руският е официален език у нас.

Остеопатът, при когото ходя, ме е питал дали азбуката ни е руска.

Страхотна тема!
Покрай поста на Fenris за Испания и Стоичков се сетих една случка. Действието се развива през 2000 година, на екскурзия от училище сме в Барселона. Обикаляме магазинчетата и си говорим на български. В един сувенирен магазин продавачът ни попита откъде сме. Като казахме, като се ухили този човек, като скочи, само дето не ни запрегръща. "Стойков, Стойков, майката, майката...."😁 Ама така, с гордост, ухилен до уши. Обожаваха го този Стоичков. Подари ни дребни сувенири и прати много поздрави на България.
Извън планираните забележителности, група ученици решихме да отидем на Камп Ноу /Ноу Камп? не знам как е правилно/, да видим и Златната топка на пустия Стоичков. На входа чакаме да си купим билети за стадиона и музея и си дрънкаме на български естествено. Отново въпрос откъде сме. Като казахме България, директно ни пуснаха бе да плащаме никакъв вход, извикаха ни екскурзовод да ни разведе специално, заведоха ни до Златната топка и с така възхита и гордост говориха за Стоичков, че признавам, останах истински и приятно изненадана. Не, че не знаех, че го обичат, ама те просто го боготворяха. Разбира се, имаше и някое друго споменаване на майката 😁, в опит да покажат, че знаят български думи. Беше забавно и много мило, всъщност.

За Стоичков. В биографията си Ицо пише за един негов интересен и смешен начин да се отървава от досадници. Всеки път когато излизал по улиците на Барселона,буквално през няколко метра го спирали,заговаряли или искали автограф. Когато не бил в настроение да общува с почитателите си,тогава придавал на лицето си заплашителен и мрачен израз,и крачел сопнато. Никой не смеел да го спре и заговори!

Испания, имам записан час за кожен лекар. Влизам в кабинета и поздравявам на испански.. докторът ми вика "Добър ден", "Как си" на български. Аз Засмях се и започна да ми обяснява, колко много българи пациенти е имал. Любопитен е и понаучил някой израз. На края ми вика"Довиждане"