Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

Нещо като баничка от точена кора с пълнеж от сирене, печена на сач или на плоча и намазана с масло. Вярно, че в другите части на страната няма. При нас по морето доста баничарници ги правят, някои ги наричат гьозлеми, някои правят и със спанак и сирене. Ако са майсторски направени, са много вкусни.

Две в едно и в Румъния съм яла супа с шкембе, даже много ми хареса техният вариант, защото беше според мен не с прясно мляко, а може би със заквасена сметана и малко по-киселичка. Та нищо не ни остана почти 😝 Аз балканска кухня всъщност много харесвам и ми е интересно да опитвам различните варианти при съседите.

Всъщност из Европа приятно съм изненадана, че последните години хората и са чували, и са идвали в България и като цяло лошо отношение не съм срещала. Извън Европа като чуят България и често отговорът е “Аа, Будапеща” или “Аа, Букурещ”, но за малка държава като нашата нямам големи очаквания, все пак и аз не знам наизуст всички щати в Щатите 😄 Най-известен сякаш си остава Стоичков сред хората моя възраст и по-големи, съвсем скоро един германец го спомена и световното ‘94 и почти се умилих, а и малко стара се почувствах, щото то са минали около 237 години оттогава 😬

Обожавам, ама само в Турция съм яла. Даже не знаех, че тук правят някъде. Ако някой знае във Варна откъде мога да купя, ще го черпя

За Варна не знам, но в София на арабската уличка има няколко места на които го правят.

Toва може да се пече/пържи на незалепващ тиган .Една кора с плънка  се сгъва на квадрат върху леко намазан с мазнина тиган .

Аз по южното черноморие знам няколко места, където правят. Особено една баничарница в Синеморец, там са майстори, винаги има опашки и никога не достигат. Но точно там и в Ахтопол съм чувала хора със софийски акцент да питат какво е това.

Две в едно, ти си улучила баш ресторанта на шеф Манчев, на Солунска.

Гьозлеме не обичам, свекърва ми прави често и дори наши приятели мюсюлмани я бяха поздравили, че било чудесно.

Много обичам лахмаджун, обаче.

Сетих се, че по времето когато бях в Щатите се бяхме събрали група от българи, руснаци, украинци и македонци. Американците много се дивяха как всеки от нас разбира езика на другите, а същевременно са четири различни езика. Постоянно питаха "Ама наистина ли говорите различни езици? Как, защо?" 😄

В полският език "к*рва" се използва и като "по дяволите". На една лятна бригада берем ягоди. По едно време един поляк се ядосва на дребните ягоди и кресва "К*рва!". От българската групичка мъжете веднага се изправят и кресват "Къде?!!".

2011 бях в Азия за 12 седмици на работа с колега от Словакия. Аз съм с няколко слънчеви бани по рождение, но той беше един такъв бледолик.. В Банкок наистина имаше доста интерес от околните,  но първият с който говорихме се оказа че знае къде е България, идвал в София и попита дали мога да му кажа защо младите момичета ходят полуголи. В Джакарта, човека който ни посрещна почти веднага се ориентира за България, но беше много изненадан какво търсим там.
Във Варна няма.
Баба ми ги пържеше, ставаха невероятни

Антигона, к..ва пък на испански е завой. Баща ми пък така, вече на връщане към България, самолетът тръгва да захожда за излитане, испанците коментирали "к..ва", а той веднага "Къде?"

Явно всички български мъже реагират на "к*рва" с "Къде?!" 😄

Офтопик.
А лютеница? Аз и на двете слагам.
На макароните също и кисело мляко им слагам понякога. Слагам им всъщност какво ли не, според както ми е кеф и каквото имам подръка. Но като момиче навремето често си сварявах чиния макарони и ги поръсвах със сирене, лютеница и кисело мляко.

------

Ее, за к*вата не е ли по-правилно да се пита направо коя?

------

Гьозлемета има в целия югоизток - аз за пръв път видях в Сливен, после и в Стара Загора. Май се поразпространиха и на другите места напоследък.

Иууу - за последния офтопик. 😉

А сега по темата. За 20+ години в чужбина съм се научила да не генерализирам и да не обобщавам за цели нации, общности, раси, етноси. Има всякакви хора, включително и по отношение на знания и мнение за България.  Имам няколко интересни случки по темата  в джоба, ще ги разкажа.

Случка първа - в един виенски трамвай преди двайсетина години - едър абаносов негър чул българска реч ни заговаря възпитано на правилен български.  Оказа се професор по славянски езици във виенски университет,  учил в Русия и България, планинар,  скиор, обожаваше Родопите и пещерите ни.

Случка втора - на голямо мулти-култи частно събиране си демонстрирахме родните езици, превеждайки един и същ текст. Мнението за мелодиката на българския беше от "нежен, мелодичен" до " все едно се карате" . Последното го казваха поляци и чехи.

Случка трета - професор физик немец , хоби музикант, в продължение на 2 часа ми говори  за български ритми, мелодии, многоглас, хорово пеене, фолклорни области, от време на време изсвирваше някой откъс. Сподели, че ръчениците  му били много трудни за научаване.

Случка следваща - в болнична стая на съседното легло се оказа немска шампионка по стрелба. Знаеше подробности за Весела Лечева и семейството и, както и питаеше огромно уважение към школата ни по стрелба.

Още - приятел немец, вегетарианец, ме предизвика да му сготвя веге-вечеря с типични български ястия, като ме предупреди, че е кулинарно разглезен от тъщата италианка. Постарах се. Вечерята беше абсолютен успех, получи се една многочасова кулинарна вакханалия, на която бяха ометени невероятни количества храна и българско вино.

Няколко пъти съм чувала мнения на чужденци , че българите знаем много езици.

Имаме няколко приятелски семейства, с които редовно си носим печива и десерти. Немци и испанци умират за баници,  питки, клинове, марудници.

Вие се смеете на чужденците, но ще ви разкажа за ситуации с българка, които ме втрещяваха. Та бях 1-ви курс студентка в София, запознаваме се с колегите и си допаднахме с няколко момичета, една от които си беше родом от София, а аз съм от друг голям областен град.
1.  Един ден ме пита "А вие там само къщи ли имате или само блокове?" Аз започвам да разсъждавам на ум това момиче шегува ли се с мен, какво става... Оказа се, че до тогава никога не беше излизала от София.
2. Налагаше ми се да ползвам градския транспорт в София и я бях разпитала кои линии къде отиват. Обясни ми, но и ме попита дали в моя град имаме градски транспорт и дали някога съм се качвала на такъв.
3. Наближава лятото, края на семестъра и всеки си има планове къде ще ходи на почивка. Разказваме какво мислим да правим през лятото, какви места да посетим и изведнъж на това момиче му светва да ме пита дали в града имаме басейни. Останалите само ме погледнаха и чакаха да чуят какво ще й отговоря.

Благодаря за въпроса,   ще му разкажа рецептата ти, за да видя физиономията, прекръстването и да чуя: “ О, Мадона!!!” 🤣🤣🤣

Между другото на мен са ми казвали, че не приличам на българка, аз си мислех, че е защото съм по-светла, но се оказа, че имат и друг изграден образ - девойката с джуки, екстеншъни, дебели вежди, кабаретен грим, дрехи с лога и силикон. Доста такива посланички имаме в Италия.

Мен са ме взимали и за рускиня, и за туркиня. Не съм руса, кестенява съм, с доста светла кожа.