Скрит текст: Не искам да повтарям това, което Санака е написала, защото е точно така.
Още далечната 1987 г. моя милост се чуди, чуди какво да кандидатства след 7-ми клас...Исках в Испанската, но родителското тяло беше на мнение, че нямало смисъл да се забивам в един език само. НГДЕК бил много подходящо уч. заведение от гледна точка на обща култура, знания..... Ходих на уроци по БЕЛ, щото все пак теми развивахме, нищо не се знаеше, но в никакъв случай сериозно учене....
В крайна сметка дойде 15,06, и се реши, че продължавам в разширеното изучаване на английски с допълнителни частни уроци по френски, та да изляза с два езика от училище /уау/. Десет дена преди изпитите решавам, че все пак ще пробвам НГДЕК, сядам и уча яко по история и отивам на изпити по история и български. След изпитите живеех с мисълта, че съм приета. Та се оказа, че на БЕЛ - 4,50, история - 5,50. Ииии втора резерва /т.е. с еднакъв резултат с първата, но по азбучен ред се явявах втора/. А аз рееев, та се нетрае. Нашите слисани - все пак 10 дена учене само, за какво се кахъря?! Отивам в НГДЕК да се разправям - аз, сама, на 13 години. Искам проверка на писмената ми работа по БЕЛ. Изпокапаха лелките от канцеларията, питаха къде са ми родителите, защо те не са с мен
А аз войнстващо настоявах да ми дадат работата и след 45 мин. разправии все пак я получих. Гледам, че работата ми е минавала през арбитър - единият проверяващ дал 5,25, вторият - 4,25. Арбитърът - соломоновско решение - 4,50. Ако имах 4,75 влизахме с първата резерва в НГДЕК.
Гледам - две правописни грешки, всичко друго ми беше наред. Ей, като се разлютих, като вдигнах една патаклама /с карираните си панталони, жълто лятно якенце и жълти кецове/. Написах контестация на ръка, в канцеларията. Исках среща с директорката. Абе як скандал - кой, как оценява и как така се допуска субективизъм. И как така са приети мои съученици, чиито родители работеха във вестник "Работническо дело" и БЗНС, а аз не съм ..... Тогава научих първия си сериозен урок в живота като член на тогавашното общество - придобих необходимите знания, умения, компетентност за това що е то покорен гражданин, осъзнах връзката между социалното положение на отделни индивиди /родители/ в обществото и реализацията на техните наследници в същото това общество, разбрах, че е хубаво да се научиш да проявяваш търпимост и да правиш компромиси - но да му се невиди, не успях.... След целодневни разправии си тръгнах много обидена, а в края на седмицата получих писмо, че свикана комисия ми потвърждава оценката. Отидох с писмото в НГДЕК, видях се с Гергина Тончева и ясно ѝ заявих, че това е срам за нея и за училището, което ръководи.
Та така... И до ден днешен продължавам да се боря с несправедливостите. Ужас!
Факт е, обаче, че в математиката 2+2=4.... Всичко друго е субективно!Еее, Попеа, това че в частния казус на сестрата на Амели са клекнали след скандал, съвсем не означава, че оценка на приемен изпит може да се оспорва. Регламентирана възможност и процедура за контестация няма. Това, че някой, поради страх или други причини, е направил нещо нерегламентирано по никакъв начин не променя този факт. И този пример не доказва тезата ти за противното.
А че при хуманитарните науки възможностите за некоректно оценяване са повече, никой не спори.
А че при хуманитарните науки възможностите за некоректно оценяване са повече, никой не спори.
Още далечната 1987 г. моя милост се чуди, чуди какво да кандидатства след 7-ми клас...Исках в Испанската, но родителското тяло беше на мнение, че нямало смисъл да се забивам в един език само. НГДЕК бил много подходящо уч. заведение от гледна точка на обща култура, знания..... Ходих на уроци по БЕЛ, щото все пак теми развивахме, нищо не се знаеше, но в никакъв случай сериозно учене....
В крайна сметка дойде 15,06, и се реши, че продължавам в разширеното изучаване на английски с допълнителни частни уроци по френски, та да изляза с два езика от училище /уау/. Десет дена преди изпитите решавам, че все пак ще пробвам НГДЕК, сядам и уча яко по история и отивам на изпити по история и български. След изпитите живеех с мисълта, че съм приета. Та се оказа, че на БЕЛ - 4,50, история - 5,50. Ииии втора резерва /т.е. с еднакъв резултат с първата, но по азбучен ред се явявах втора/. А аз рееев, та се нетрае. Нашите слисани - все пак 10 дена учене само, за какво се кахъря?! Отивам в НГДЕК да се разправям - аз, сама, на 13 години. Искам проверка на писмената ми работа по БЕЛ. Изпокапаха лелките от канцеларията, питаха къде са ми родителите, защо те не са с мен
А аз войнстващо настоявах да ми дадат работата и след 45 мин. разправии все пак я получих. Гледам, че работата ми е минавала през арбитър - единият проверяващ дал 5,25, вторият - 4,25. Арбитърът - соломоновско решение - 4,50. Ако имах 4,75 влизахме с първата резерва в НГДЕК. Гледам - две правописни грешки, всичко друго ми беше наред. Ей, като се разлютих, като вдигнах една патаклама /с карираните си панталони, жълто лятно якенце и жълти кецове/. Написах контестация на ръка, в канцеларията. Исках среща с директорката. Абе як скандал - кой, как оценява и как така се допуска субективизъм. И как така са приети мои съученици, чиито родители работеха във вестник "Работническо дело" и БЗНС
, а аз не съм ..... Тогава научих първия си сериозен урок в живота като член на тогавашното общество - придобих необходимите знания, умения, компетентност за това що е то покорен гражданин, осъзнах връзката между социалното положение на отделни индивиди /родители/ в обществото и реализацията на техните наследници в същото това общество, разбрах, че е хубаво да се научиш да проявяваш търпимост и да правиш компромиси - но да му се невиди, не успях.... След целодневни разправии си тръгнах много обидена, а в края на седмицата получих писмо, че свикана комисия ми потвърждава оценката. Отидох с писмото в НГДЕК, видях се с Гергина Тончева и ясно ѝ заявих, че това е срам за нея и за училището, което ръководи. Та така... И до ден днешен продължавам да се боря с несправедливостите. Ужас!
Пулитах с примера си е отново доказателство за моята теза, този път за литературата. Не можеш да възразяваш срещу оценка, базирана на размити и субективни критерии. Ти можеш, но шансът за успех се снижава драстично в сравнение с математиката. А че еди си кои не са разобличени - така е, такъв е животът, но крайният резултат, който персонално ни касае, е, че сестрата на Амели с възражение по математика е влязла в гимназията, а Пулитах с възражение по литература не е влязла.
Толкова му свикнах със всичките дивотии, че сега наистина ми липсва. Ееех 