Та стана ми ясно че тази сутрин всичко ще се повтори, но нашата прекрасна госпожа не взе никакво отношение и ме остави да стоя с него горе макар да знае че бързам за работа и не мога да стоя да го успокоявам.
Със сълзи на очи слязохме долу и го оставих в ръцете на "възпитателката", която дори не се опита да го успокои а аз бях толкова разстроена че изхвърчах навън без да се обърна.
Направо незнам какво да правя, не искам да травмирам детето си, той е достатъчно чувствителен, а на госпожата какво мога да и кажа, нямам нищо против да пие кафе сутрин, но в часа за хранене да стои още и да си бъбри не го разбирам.
Благодаря на всички които прочетоха моето писмо.
За капак на работа още първия клиент ми вдигна кръвното с крясъци и обиди за неща за които нямам никаква вина. Е кажете ми нормални ли са хората.