"Смешно" ли е раждането?

От притеснение ще да е било, и моят мъж същата работа... като родих и майка ми му се обажда да му честити синчето и човека казал "ами добре". След малко се чукнал за какво иде реч и се обажда на майка ми с въпроса "ами ТОВА бебе сега какво ще яде?"  .

Моето раждане беше спокойно и леко, за смешни моменти не се сещам 
Но и аз ще споделя нещо весело относно моето соствено появяване на бял свят. Когато съм се родила и акушерката се обърнала към майка ми с думите: "Ау какво хубаво бебе", майка ми я втрещила с репликата "Извинете, ама ако на това му казвате хубаво...не знам как според вас изглеждат грозните бебета" 

Страхотни сте, момичета!  Това определено отпуска нервата!

Ех, така ми се искаше и аз да се разпиша в тази темичка и ето, че сега ще го направя. Преносих четири дни и след като два пъти ме върнаха от болницата и ми обясниха, че скоро няма да раждам същата вечер ми започнаха болките. Тихичко си виках цяла нощ и на сутринта вече бяха станали на пет минути, но аз нали си знам, че няма да раждам скоро и не искам да ходя в болницата. Викам бе те са на пет минути ма не точно, някои са на шест, седем, други на четири   , а между контракциите ми е едно весело. Най-накрая мъжът ми ме нави да тръгваме, и аз почнах да се подмотавам, да се къпя, да приготвям багажа, бе все едно съм тръгнала на почивка    Когато стигнахме се оказа че съм със три сантиметра и много редовни контракции на три минути и така почнаха разходки напред назад и минаха около три часа. По едно време пристига една лекарка и ми вика Бе теб май от много време насам не са те проверявали, викам Ми май да, а тя ме пита Ми ти защо не викаш  , а аз   То от болка не мога и да извикам даже. Оказа се, че съм вече със седем сантиметра. И аз питам, Така, както вървят нещата по сантиметър на час май още три часа най малко ще трябват? И тогава си поисках епидурална, която ми сложиха на осмия сантиметър. Получих много бързо пълно разкритие, но бебчо беше много нависоко и се наложи да изчакаме два часа, докато слезе надолу, а после с няколко яки напъна и излезе. А аз като го видях викам на таткото Ти сигурен ли си, че излезе от мен   Ми стори ми се толкова хубав и оформен, че не можех да повярвам. Две минути след раждането се обаждам на майка ми, която е гинеколог и и казвам Мога да родя и десет деца, раждането е най-хубавото нещо на света, а тя   беше толкова притеснена милата. Родих само преди две седмици, а си мисля с носталгия за този прекрасен ден. Дано да ми се случи пак, дано на всички, които го искат да им се случи    

Супер темичка, как не съм я видяла , докато бях бременна.
При мен нямаше нищо комично в самото раждане. Мина доста бързо (6ч) и без такива болки , за които се бях подготвила. Пожелавам го на всички бъдещи майчета!
Смешното при нас беше преди това, вкъщи. Събуждам се аз с болки в кръста в 2ч, нещо необичайно за бременността ми, иамше си и контракции, но тях аз ги имах от 5 месец и бях на лекарства, но тези болки в кръста........ Станах, постоях на компютъра 2ч , не минава този пуст кръст. Отивам, бутам спящия ми мъж и му викам, че май се почва. (Беше 14 дни преди термин)
Той: "Аааа, до 9 октомври има 2 седмици, нещо явно съм се объркала, да лягам и спя"
Аз: "Виж, влизам да си взема душ и после тръгваме за болницата"
Връщам се от банята, той спи. БУдя го пак: "Ама, ти сигурна ли си?. Аз: "Ами не, ама четох, че като заболял кръста, можело и да се роди.....
Вземаме багажа и тръгваме. В колата мъжа ми само повтаря как щял да умре от срам като ни върнели сега. Спираме пред болницата, той отказва да ми вземе багажа, защото "ще умре от срам". Качваме се без багаж. Преглеждат ме, аз през това време го пратих за чантата, излизам да си я вземам, той отвън с празни ръце и ми вика: "каква чанта, нали ще си ходим"
Трябваше да извикам акушерката да му обясни, че наистина ще раждам.
После докато бях в предродилна ми звъня през 5 мин да ме пита дали да идвал да си ме вземе , до последно не вярваше,че ще родя. И когато за последно му звъннах, по време на напъните и му казах,че съвсем скоро ще е баща, той: "ами нали до 9 (октомври) има време" 
После като дойде след 2ч да ме види беше абсолютно неадекватен , в такава светлина не бях го виждала

Аз пък отидох с мръсна коса да раждам, защото в него ден си бях запазила час за фризьор, маникюристка, козметик...... , така че и аз не си бях съвсем подготвена

Как и се канех на тази тема - веднъж да родя и бях сигурна, че ще се разпиша и аз ...
Приеха ме в болница на 10 ноември с определен термин - 13 ноември! Преносих и ме изчакаха до 19! Сутринта - след обикновените процедури бях на система ... до обяд нямах никакви болки и 2 см. разкритие .... до мен в предродилна лежеше друга жена - с 6 см. разкритие и големи болки! Викаше и охкаше, а аз я гледах и си викам ... сега ще видя за колко ще роди тя и дали ще е лесно и после съм аз ...
Към обяд дойде лекарката да ни проверява за разкритие .... аз имах 3 см., а тя вече 8!
Нея я вкараха в родилна, а мен ме пуснаха да се разхождам да видим дали ще съм получила болки .....
Разходих се аз и след 2 часа се връщам с адски болки и 5 см. разкритие ...викнах анестезиолога за епидурална упойка - влизам в родилна зала вече и гледам другата още не е родила, екипа се събрал около нея и и дава наставления ... напъвай, затвори очите и устата ... и така още 2 часа!
След като ми сложиха упойката много бързо получих разкритие и родих в 17, 16 часа!
Включиха ме на система и 2 часа стоях в родилна зала!
Другата жена с 10 сантиметра разкритие от 15 часа все още се назландисваше и каза, че е адски уморена!
И като се започна едно пазарене ... докторке, направете ми секцио, нямам вече сили да напъвам ... ооооох ... Свети Петре прибери ме .... аааааах Свети Антоний вземи ме ... правете ми секцио веднага! Не мога! Тръгвам си ... изскуба си системата и си стана от магарето ....
Лекарките я върнаха пак, взеха да я връзват за магарето, а тя пак стана и взе да се тръшка - давайте ми телефона да си викна линейка, отивам в друга болница да ми направят секцио ...
През цялото това време дойде една захилена циганка и вика - идвам да раждам и се хили, ама яко!
Проверяват я и казват - ааа тази жена вярно ражда!
През цялото време циганката се смееше и се майтапеше с екипа, докъто другата жена призоваваше всички светци да си я вземат .....
И циганката роди ... хайде и тя до мене на система ....
Системите ни изтекоха и ни прибраха по стаите!
На другият ден жената, която викаше и пъшкаше беше преместена в стаите за следоперативна помощ!
Най-странното бяха историите, които тя разказваше - как лекарите са я объркали, добре че по нощите са и направили секцио, бебето щяло да се задуши заради тези некадърници и такива ми ти приказки от 1001 нощ!
След 2-3 дни дойде мъжът и, тя беше излязла при нас в столовата и взе да му се жалва - ох ... скъпи, аз много исках да родя нормално, за да си имаме още деца, а тия лекари ме принудиха секцио и сега ще трябва да чакаме цели 2 години  
Цялото отделение се шашнахме с нея  
В крайна сметка като се сещахме и много се смяхме  

Аз раждах в Испания.Приемат ме в болницата,на регистратурата и ме питат подробности за документите.Аз обяснавам,но като дойдеше контракция само викам-ЧАКАЙТЕ,и започвах да дишам според инструкциите,а те си ме чакат.После ми слагат епидуралната и акушерката ме пита-Страх ли те е?Аз оговарям-НЕЕЕ.А тя-ЗАЩО ТОГАВА МИ СТИСКАШ ТОЛКОВА СИЛНО РЪКАТА?Влиза акушерката,ние с таткото спим.Тя вика-Ама вие ще Раждате ли или сте дошли да се наспите?!После ,докато напъвах,мъж ми викаше:ДАВАЙ,ДАВАЙ,ДАВАЙ....Акушерката гледа,слуша и тя почна да вика с него на развален български:ДАВАЙ,ДАВАЙ,ДАВАЙ...На другия ден идва един от наблюдаващите ме лекари/не беше на раждането/ идва ,преглежда ме и ни в клин ,ни в ръкав ме пита-Уау,как го роди това голямо бебе,...като магарица....

Стархотна тема!
Снощи я видях и като почнах да се хиля като ненормална - прибира се мъжът ми и му разказвам откъси. А той: "стига си се хилила- ще пометнеш" и ми спря компютъра. Обаче аз се смях още 1 час със сълзи. Така не се бях смяла скоро. Благодаря ви!

Не си уникален случай. Аз, макар и парализирана от упойката от кръста надолу, така се гърчех от гъдел, че едва не паднах от масата.Всичко си усещах (от гъдела, не от болката)  и беше кошмарно, че нямаше как да избягам.  С което и аз шашнах екипа - те не бяха виждали такова чудо. Ама докторката ми си ме знаеше, защото и при редовните прегледи подскачах като ми допреше ехографа до слабините. Отстрани погледнато, със сигурност е изглеждало забавно...

ха-ха страхотна темичка

аз пък и двата пъти много бързо и леко родих, но втория път ) Приемат ме защото преносвам 3 дни. Нямам болки. Тъкно се настаних в стаята при другите момичета и те чакащи нещо да стане и се запознахме и слязох да хапна с мъжа ми, понеже се наложи да ми донесе храна, че за приетите същия ден не било предвидено.Та докато хапвам усещам, че май ще е сега момента и се качвам горе при другите момичета и им разправям, че май ще раждам и почнах да си събирам багажа... и както и си помислих след 1 час родих супер леко и бързо. И те се шашнаха колко бързо мина всичко при мен. На другия ден мъжа ми ми разправя, че минал през двора на Шейново и една предродилка казала на друга
-Пипни го, пипни го за късмет, това е мъжа на тази дето роди толко' бързо вчера

Аз също родих много бързо-отидох в болницата и след 2 часа имаше бебе,ама не беше смешно   

при пьрвото раждане сестра ми ме вкара да раждам-обади ми се по телефона както си 4аках пред ЖК в 40г.с и каза,4е има лоша вест, в тоя момент ме извикаха.ка4их крьното от притеснение и ме оставиха в болницата, защото сестра ми се скарала с гаджето си

Пратих молба до модовете да заковат темата.
Дано да я получат или поне прочетат тук. 
Мисля, че е хубаво да стои закована, защото задава позитивно мислене към раждането. Много бъдещи майки ги е страх. Вкл. и мен, но като прочетох темата определено гледам много по-оптимистично и весело на въпроса...  Освен това всеки ден има нови раждания и винаги някой може да се разпише.
Примерно аз след около 7 месеца 

Да се включа и аз с една случка, от периода след като се роди бебка. В стаята се бяхме събрали три скици и все се кикотехме. Родих в събота и после и в неделя беше много спокойно, не минаваха доктори на визитация, само сестрите и акушерките ни мериха температурата. В понеделник вече идва гл. сестра и ни кара да се подготвим, че ще минава шефа на отделението (Ненов или Нецов, не помня вече). Кара ни да си разчистим шкафчетата, да опънем чаршафите и все дивотии от тоя род. И като излезна ние като се хванахме трите, какви ли не глупости съчинихме. Да си оправим ..., че ще се снима доктора с тях. И все глупости от тоя род, чак се изпуснах от смях. После в купом тръгнахме да се мием, а д-ра дошъл в това време и ние влизаме трите с гащите и се кикотим, сестрата щеше да получи удар.
А на изписването, мъжа ми ми носи и дрехите и му викам, а къде са на бебка, а той : "Ми забравих ги"! Сега ми е смешно, ама тогава щях да го убия.