С какво ви дразнят свекървите? – 123

Относно думите опичай си акъла и аз го казвам, женитбата не е  игра и е за цял живот.Дори без брак, дори разведени сте свързани с един човек завинаги, щом сте се слели с него по някакъв начин, достигнал е до  същността ви, дори да не го признаете. Та мисли, или опичай си акъла и  нормално изречение пред всяка важна стъпка.
И за протокола, винаги като мисля за нещо или ми попадна   под обзора, се случва развитие-например  лечение с кортизон, на следващ ден ми излезе инфо за него.Че мислех за някой ,дето го взема но в момента е спрял.Свалял имунитета научих впоследствие, явно това е причината в това ковидено време да го спре човекът, пък може и да не  е ,но просто инфо.
Та снощи с болки в гърба(щот  и кисти на гръбначния стълб си въдя и  шипове на врата) синът ми го намачка, масажира, врата де.Силни болки    имам при масажа и каза че е зле работата като пипа.Та сега каква съм, той колко е мамино синче...
Пак казвам, че нещата се оформят с времето, не може днес се жениш  и всичко друго се заключва, ти си най-важното и ценното  за партньора.Може да се съгласиш на равна ценност с другите ,да сте равни за любимия , и  да цитирам АбсурТ , не се пресичат интересите ви.
Другото цупене и глезотия, виж кой съм аз, безценния ...
И най-важното, всеки е индивидуален, уникален, да го моделираш  по теб всъщност го унищожаваш като личност, уникалност , ценност.
Поне го питай предварително съгласен ли е да е твое копие и сянка, защото все един ден ще се усети.Това последното е най-нежелателно и страшно.
Или приемаш някого или не.Мечтите да го промениш  имат реален резултат донякъде, като се събуди   става грозно.

Здравейте, почти 5 години живях със свекъри в техния дом. В началото ме приеха уж като тяхна дъщеря и всичко беше наред, докато не забременях. Тогава се започна с наставления какво да ям, какво не, защо не ядеш месо, детето също няма да яде. Роди се детето и се започна моя ад. Кърмене под час, влизане в стаята без да се почука, „трябва задължително да пир водичка”, „аз съм слушала моята свекърва как да си гледам децата и ти ще слушаш”.
Хранене - ами купи й пюрета, другите деца купено ядат.  Запиши я на кухня, моите на кухня бях записани.
Въобще нямаше област и нещо, в което да не ми се бъркат. После дъщеря ми порастна и започна да иска само нея, защото тя позволяваше и даваше всичко (дори най-скъпите стъклени,златни неща в къщата). Когато детето стана на 3 тотално бях отриитната като майка, никои не зачиташе какво казвам и тя не ме слушаше, предпочиташе баба си и дядоо си пред мен и баща й. Докато забременях с второто ни дете, тогава тези хора изсипаха още по-голяма пумия върху мен. Започнах да вдигам кръвно през бременността след едни намеци от нейна страна, че дори и две деца да имаме ММ пак ще ме зареже и с двете деца. Малко преди да родя се преместихме в нашия дом, тогава така ме гледаха и обвиняваха, че съм си тръгнала и взела дъщеря ми с мен, на нея й било мъчно, а аз лошата съм ги разделила.
Към днешна дата всеки ден ми звънят и идват вкъщи, ако не го направя започват депресиите им, щели да умират, реват и прочие.
И всеки ден ме напрягат с какви ли не неща,защо не даваммсе вода на сина ми,искал мен, защото мириша на мляко,памперса точно когато те кажат тогава да се смени.
Имам чувството, че ще се побъркам всеки момент. Съпруга ми е на работа по цял ден, казва ми да не им звъня, но те ми се натрапват по всевъзможен начин и ако не искам да ги видя след няколко дни е голяма драмма.

Не отваряй вратата, остави ги да си звънят, депресират и каквото още решат.

Помоли мъжа си да отговаря за срещите между родителите му и децата, а не да отбиват ангажимента, докато е на работа. В момента времето е прекрасно, след работа или уикендите да взимат дружно заедно децата и да ги водят на разходка.

desillena, искрено Ви съчувствам. Не знам на какво се дължи това тиранично отношение на някои свекърви, особено когато и те така са теглили - само предават мъката нататък, вместо да прекъснат цикъла на страдание. Отношението към Вас, когато сте били бременна, направо е безумно. И аз съветвам да не се поддавате на емоционалното им изнудване и просто да не им отваряте вратата и да не им вдигате телефона.
Вашите деца 1. са ваши и 2. са деца, не нечия играчка или домашен любимец.
Надявам се момиченцето Ви с времето да се привърже отново към Вас. Мисля, че ако си говорите достатъчно с нея и й обяснявате, защо не й давате нещо и че е за нейно добро, с времето ще го осъзнае и няма да се поддава на разглезването на бабата.
С мъжа си доколко сте обсъждали този проблем? Може би и той трябва да проведе един кардинален разговор с тях. Най-важното наистина е да не се поддавате на манипулации и да не мислите какво ще кажат хората. От тази тема разбрах, че доста жени първоначално искат да се харесат на свекървата, правят компромиси и един вид сами се поставят в капан. В един момент осъзнават, че свекървата определя всичко, включително относно отглеждането на децата, а там особено е и опасно, защото така от поколение на поколение се предват много вредни подходи и навици, по-назад примерно се говореше за това как някои бебета са захранвани с боб на 3 месеца, или пък бабата отрича алергиите и др. подобни.
Надявам се да успеете да постигнете спокойствие и независимост в новия си дом. Най-важното е според мен съпрузите да са единни, тогава може би ще е нужно само малко време, в което да устоявате на "атаките", докато свекърите се примирят. Успех!

Деси, изтървала си положението още от начало. Сега ще трябва да стане по трудния начин. Правилно са те посъветвали, срещи с внуците с баща им, не с теб. На това време, ти като знаеш, че ще дойдат, грабваш си децата и отивате навън на разходка. На мъжа ти не преставаш да се оплакваш, че те командват и решават за вашите деца. Като ти каже да не им обръщаш внимание, пращаш него да им го обясни или да ги уведоми, че няма да им обръщаш внимание. И не, ти не си длъжна да слушаш свекърва, защото тя е слушала

Да ви попитам вие как бихте реагирали в следната ситуация?
Имам малко бебе, бащинството на таткото свършва и решавам да помоля свекървата (безработна) да дойде за 1-2 седмици да ми помага с малката, тъй като имам известен здравословен проблем и виждам трудности с честото вдигане на детето. Още когато бях в 9ти месец я попитах ако имам нужда от помощ дали мога да разчитам на нея, на което категорично отговори с “разбира се, по всяко време”. След като я помолих за помощ обаче каза, че сега няма как да дойде защото гледала другия и внук и не знаела за колко време ще е при нея. Ядоса ме това, че всякаш не може да попита майка му до кога мисли да го остави, това първо, и второ, че все пак детенцето е почти цяло лято при нея не е като да не го е виждала да кажем, че иска да му се порадва малко и на него.
Вие как бихте реагирали и какво бихте направили?

Ми нищо не можеш да направиш. Или се стягат двамата с таткото и си гледате детето или търсиш жена срещу заплащане да ти помага ако не можеш.
Вариант твоята майка да помогне?

Може би да говориш с мъжа си и той да пробва, на него може да не му откаже.

Ванеса, извикай майка ти. Или наистина двамата с другия родител се стягате и намирате начин да си гледате детето.

Като цяло няма какво да направиш. Може и да намериш вариант да я накарате или накараш, обаче те съветвам да ни го правиш. После ще натяква, че ти е отгледала детето. Намерете друг вариант

Понякога свекърите (по-специално свекървите), взимат майката за инкубатор, която им е родила "тяхното дете" . Сякаш не могат да осъзнаят, че родилото се дете си има майка и това със сигурност не е свекървата. Има всякакви хора, не всички свекърви са такива, но моите лични наблюдения са, че свекървите поначало се съмняват в снаха си и как си отглежда детето, може и да греша. Другото, което ми е странно е защо някои свекърви се натискат да дават съвети и акъли на майката, когато въпросната майка си има своя майка и винаги може да попита нея ако има някакви колебания. Тук отново има изключения, но може би една млада майка би предпочела майка си като помагачка за детето си, а не свекървата-и със сигурност това свекървата го знае. Това не означава, че трябва да игнорира ме свекървата от всякакви дейности, но защо са така обсебващи понякога

Това да се харесваш на всеки си е  проблем.
Да си себе си  води до проблем.
И като всичко е  проблем, защо да не си себе си, пък който те хареса.
Не  е един случая снаха и свекърва да се скарат, нееднократно, да се дърлят се казва при нас, но с времето свекървата да признае, че децата са гледани както трябва, че са свестни, растат нормални и задоволени, с преценка за добро и зло, въобще с всичко нормално за човека.Не са  изтървани, разпилени, проблемни дето да се чудиш защо си вредят.
Та доста случаи са разрешими поначало.Стига да не се постилаш, без да отмъщаваш или конфронтираш излишно просто правиш което ти искаш и  мислиш, че трябва.
Предния пример си е баш - знам, че ми вредят, но не мога да се противопоставя.
Всеки конфликт загасва с времето, въпросът е на момента какво правиш и  доколко ти пука какво мисли другия, колко се тръшка.Негов проблем си е .Твоят  е дали можеш да се справяш , защото има една подробност, съзнаваш, но ти трябват за нещо , използваш ги макар инцидетно да помагат.Тогава опциите ти противостоиш се изпаряват, страх те е да не обидиш.

За помощ - втория случай, търсиш си начин и път.Като не може - не може с нея.

Имах предвид как да постъпя спрямо нея, сигурна съм, че когато вземат другото внуче ще си направи устата да дойде да помага. Много неприятно ми стана, хем не искам да правя драма от това, хем един път мога да помоля за помощ и като ми откажат рядко приемам после.
Може би още ме тресат хормоните от раждането, за това и търся мнението на други жени, да си сверя часовника.

Аз бих й казала, че вече сме си решили въпроса и няма нужда от помощ.
------------
От поста ти останах с друго впечатление - че тя ви е крайно нужна и търсиш начин да я извикаш на всяка цена, затова дадох съвет синът й да говори с нея.