Защо той не иска брак

Viviana91, то това е най-голямата грешка - някои хора приемат брака за крайната цел, а той е едва първа крачка, изисква много труд, толерантност и отговорност. И ако мъж се е оженил изнуден, нищо не го спира да се държи зле с теб и да си прави каквото си иска, така че от такива гимнастики само жената е прецакана, ама го разбира късно.

Аз пък мислех, че и двете роди трябва да са хепи, че ще си имат внуче. Сигурно съм наивна.
Или едните са били хепи до едно време, понеже той и надул корема без брак - "браво на нашето момче", а после им се стопило щастието, че кравата все пак го е вкопчила в брак?! В противен случай не ми хрумва не ми хрумва защо някоя рода ще е нещастна. А ако единият е толкова нещастен и прецакан от договора, къде е спал по време на създаването на детето? За какво са го направили това дете, ако са толкова нехепи?
Отврат.

Да летяща. Като дете присъствах зад кулисите на подобни сватби. Грозни истории.
Но за авторката мисля, че ако той е наясно с желанието и, би се стремял да е щастлива. Бракът не би го спрял или ограничил.
Weit, за бракове по сметка не си ли чувала? Детето е мотив, за финансови дотации. Или е длъжен да я вземе, защото е забременяла случайно.

Авторката хубаво го обича много, но обичам го не е равно на обичаме се.
Мислиш ли, че си в споделена любов?
Дано да е така.
Останалото е декор.

Не за друго, но отношения, в които единият иска да дискутира нещо сериозно, а другият става раздразнителен, сменя темата, избягва въпроса, понеже му е неприятен и т.н, ми звучат като много се обичаме, ама той/тя още не го знае.

С мъжа се разминавате жестоко в желатията за степен на обвързване, той не намира браковете и сватбите за смислени, приятни, разумни и не вижда с какво биха променили живота му към по-добро. За себе си той е прав.

Съветвам жените, които желаят брак и не искат дълго съжителство с мъж без брак и развръзка общо дете да не заживяват с мъжа и да не допускат честа заедност без да уточнят, че след точно определен период, който по тяхно усмотрение е достатъчен очакват годежен пръстен, след което след точно определено време очакват бяла рокля, пищна или скромна сватба, граждански или църковен брак и опити за дете.

Десетилетният ми опит сочи, че ако мъжът не е заговорил сам за брак преди заживяване заедно, вероятността да заговори след като ежедневен секс, компания, домашен уют са му дадени на тепсия ... клони към нулата.

90% от връстничките ми, които искаха брак и деца, но живяха дълго с мъже и все нещо пречеше да се оженят и да имат общо дете са все още неженени и повече не могат да имат деца. На запад, в големите градове с висока мобилност повечето жени, но и мъже, които са съжителствали ей така, без точни планове за брак си остават стари моми и ергени.

Външност, брак на родителите, религиозни възгледи, политически, икономическо състояние, обществена нагласа към безбрачно съжитешство, самочувствие влияят на желанието за обвързване.

Тук е обяснено много добре:

https://www.google.com/amp/s/www.today.com/today/amp/tdna74671

Какво може да се направи? Сяда се и се обяснява на мъжа, че безбрачното съжителство отива към края си, според нас връзката не се развива в желаната посока и желаем да я прекратим. Молим го да се изнесе ако живее в наше жилище, събираме си багажа ако живеем в негово. Даваме разумен срок за изнасяне. Примврно месец да си намери друго жилище, седмица да си пренесе багажа у баба си.  През това време спим ма дивана в хола, у родители, приятелка, у съседа 😎. Гледаме да не оставаме сами с него в общото жилище. Ако тръгне да разтваря ръце да ни прегръща, да целува, отблъскваме. Сексът се клъцва същия ден. Същият ден, не на следващия или по-следващия. Ако започне да обяснява доводите си против брака обясняваме, че го разбираме, но за нас е важен и му пожелаваме да си намери жена с неговите възгледи. Оттук нататък има два, печеливши за нас варианта:

1. Мъжът мига известно време и си тръгва. Не се обажда повече. Идеално е, че не ни е загубил още 10 години от живота в чакане. Свободни сме за нови срещи.

2. Идва обратно с пръстена. Ако моделът се хареса и диамантът е красив, на стойност, може да започнем да плануваме сватба. Това без да се събираме да живеем с него. Ако заговори за живот заедно - след сватбата, за да е наистина ново начало. Иначе рискуваме да ни погребат с годежния пръстен.  

Лично аз не бих натискала мъж за брак, никога не съм натискала и даже искала брак. Непоправим романтик съм, но и понеже родителите ми са разведени съм внимаваше и не съм бързала. Честно да си кажа не бих могла да направя това, което написах, знаейки, че 50% от браковете завършват с развод и минала през рокли/обувки/костюми/букети/халки/кумове/шафери/шаферки/фризьори/гримьори/документи/медицински/ресторанти/коли/оркестри/диджей/гости/родители/хотели/сватбени пътешествия/визи/ваксини/полети Не съм сигурна, че бих се захванала отново с подобно нещо.

Успех, но най-вече здраве, любов и щастие желая.

A защо е задължително да се направи панаир за 20 бона? Държиш да е така задължително, родата иска...или? Ако е само за сметката накрая никой с всичкия си не би изръсил толкова пари, у нас колко ли хора могат и да си го позволят... Много правилно ти обърнаха внимание по-нагоре за разликата между сватба и брак - с всичките му отговорности. Помисли си хубаво за това. Много жени искат да се видят булки, но това отминава за няколко часа, а после с този човек ще сте свързани и пред закона. Кредити, болници, деца... Трябва да си убедена, че го искаш. Романтиката не е всичко.
Добре, че поне тук наистина не четем мечти за "сладко бебче", което да е нещо като кукла или аксесоар, че после шокът може да е още по-голям...
Иначе, да, хванал си е ученичка точно, за да може спокойно да протака до безкрайност сериозната част. Връстничка няма да го остави с години да ѝ губи времето. Три години и половина не са толкова дълго време на твоята възраст, но ако държиш отсега на семейство, не се оставяй да те мотаят.
Дано не си зависима финансово от него и мислиш за развитие.

Мъж, който е изнуден с ултиматум - брак или се изнасяй, колкото и дипломатично да му е бил поставен, е бомба на нещастието със закъснител. Не му е дошло отвътре, не е негов си порив. След 2-3-6 месеца най-вероятно ще се е ожесточил срещу жена си, неразпознавайки живота си като негов собствен. Връщането му с пръстен с много по-голяма вероятност символизира загорялост и нагон, отколкото катарзис в полза на съвместното им добруване. Щом изобщо се е стигнало до ултиматуми конят вече е у ряката. По-добре жената да пали джапанките овреме. Или поне много да внимава какво прави с тая насилена хубост.

И аз съм била на сватба с много бременна булка. Най-надъханият човек беше свекървата. Именно заради детенцето държеше да има брак. А иначе всички бяхме хепи, не по-малко и ние от страната на момчето.
Аз не съм виждала хора, които използват брака за вечна манипулация и изгода, и честно казано, не си представям какво се има предвид.

Интересно ми е, че авторката се изгуби. Или ние я изгубихме с твърденията, че бракът е нещо лошо. Николета, имаше ли полза от дискусията?

Тя не иска сватба за 20 бона. Той го изтъква. Като оправдание. Доста прозрачно при това.

Авторке, може да повторя някого, но като жена, която в ранните си 20 е била само с мъже поне 10 год по-възрастни и нищо не се е развило... Изпитвам силни съмнения, че този твой мъж има действително сериозни намерения. И при теб не ми се вижда много на място на 17 да се хванеш с 30годишен и на 20 вече юруш, пораснах, готова съм за брак и деца.
Генерално ситуацията е сбъркана. Къде са ви връстниците, че сте се хванали един с друг?
За хилядите за сватба коментарът ми е - циганско джамборе, напълно ненужно.
Връщам се да чета.

Приятелят ми не иска да се женим значи не ме обича така ли аз си мислех че ме обича.😭

Петел няма, кокошките крякат. Така изглежда темата.

Когато и двамата партньори не искат брак съвместното съжителство не е проблем.
Но когато жената иска,а мъжа не,тогава жената се чувства зле.
Според мен тези неща би трябвало да се обсъждат,когато връзката започва да става сериозна.
И ако няма разбирателство-всеки по пътя си.
Без ултиматуми от страна на  жената и без лъжи от страна на мъжа.
И жената ,ако държи на брака да не се съгласява да ражда без брак.

Назад в темата една ССФ нарече бащата на децата си ,,приятеля ми,,.Не мога да го възприема това.
Чувала съм и мъж да представя така майката на децата си-,,Това е приятелката ми,,.Звучи ми обидно направо.Две деца имат,приятелка му била....

Случва се и мъж,който е живял с една жена 5-10години без брак да се раздели с нея и след няколко месеца да се ожени за друга .Както се е дърпал изведнъж му идва желанието за брак...ама с друга...

Проблемът е, че точно тогава започва да се обсъжда - когато връзката започне да става сериозна. Това значи, че са лапнали, набъркани са чувства и повечето хора, все още в еуфория и с розовите очила, погрешно приемат, че той/тя ще се промени с времето "защото ме обича". Той/тя обаче не се променя, а нещата вече са станали сериозни. И никой не ще да къса. Така героите се оказват точно в ситуацията, която имаме тук.

Някак не върви още в началото на връзката да говориш за брак и деца...Някои хора се плашат.