Паническо разстройство - тема 44

Джери,цикълът ще си отиде, но желанието не. Спокойно.
Аз днес също ще се оплаквам. Нямам сили, каквото и да направя се уморявам зверски. Като стара бабичка, лелееее. Дано утре ми мине. И главоболие, замайване...гадост.

Здравейте. За да не пускам нова тема, реших да пиша при вас, защото може би проблемът ми е най-близко до тази и може би тук най-добре ще разберете за какво говоря. Имам вегетативна дистония, причинена от стрес. До миналата пролет живеех в постоянен стрес, тревожност и депресия (от детските години още). Миналата пролет стреса ми намаля, започнах лек спорт и да се храня здравословно. Симптомите на вегетативната дистония намаляха. Нея я получих преди много години, първо като спазъм на кръвоносните съдове при студено време. След години, след стрес през лятото, започнах да имам и недостиг на въздух и енергия, засилващи се от жега и стрес.
Преди няколко години преживях екстремно стресираща ситуация, свързана с опасност за живота ми. В продължение на две седмици бях в състояние на крайната фаза на стрес, при която жизнените функции се свеждат до минимум. Пулса ми беше много слаб, кръвното - много ниско, не усещах нужда нито от храна, нито от вода (въпреки че плувах в пот), цялото ми тяло беше изтръпнало и усещането за болка - притъпено. Прекарах две седмици в това състояние и оттогава при силен стрес организма ми реагира така. Февруари месец тази година също преживях нещо много "неприятно", едновременно с това спрях спорта. Метаболизма ми се забави, симптомите на вегетативната дистония се усилиха много.
Лятото съм с ниско кръвно и по-бърз пулс, а зимата - с нормално кръвно и нисък пулс (което си е нормално). Но от стреса и забавянето на метаболизма от спирането на спорта, кръвното ми се понижи с топлото време, но пулса ми си остана по-нисък. От тази комбинация много омалявам. При мен при стрес кръвното и пулса падат, директно отивам в тая крайна фаза. Дори когато е внезапно, примерно стряскане от нещо, усещам силни сърдечни удари, но като честота са забавени. Също и имам по-силно изразени отоци това лято. Здрава съм, всичко съм изследвала, но преживяването и промените в начина на живот ми объркаха много организма.

Стрейжд, а защо спря спорта!
Аз днес с някакви осталали по чудо сили се надигнах за тренировка!  Аз седмица вече съм без никакво ядене и безсилие!

Сали, казваш смело да си действам!
Нещо май всички ни е налегнало безилието! А не е толкова топло!
Надявам се да отшуми бързо!

Опелче, то тези пари все не са от субсидии, а от з...ка им ги вадиш!
Ненормална им работа, искам бланка за помощи за отопление, те ми дават бланка за помощи за първокласник За кого, за внуците в Германия!

След почти безсънна нощ, тази беше кошмарна. Див филм на ужасите. Я да си докарам някой, не че вчера пропуснах двама:-)

Приятен уикенд!

Спрях спорта, защото изведнъж цикъла ми спря и мисълта, че може да нямам деца и депресията, която ме хвана, че точно на мен се случи спорта да ми се отрази така, ме демотивираха тотално.

Strange rose за първи път чувам такава диагноза и не мога да съм полезна, но симптомите ти наподобяват много нашите.
Аз от години подозирам, че имам някакви проблеми с вегетативната нервна система, заради тези треперения без да е студено, които баща ми също е имал и са му обяснявали че е от това.
Ето тази сутрин се събуждам трепереща, а спах дори на затворен прозорец защото кучето на съседката не спря да лае и исках да поспя.
Също имам едни такива крайни състояние - да ми става много студено, дори и времето да не или много горещо, когато също няма пикове в температурите. Т.е. при няккав що-годе постоянно температура моите усещания да са различни, отдавам и го на хормони, не знам. Странното е че като ми стане много студено, а не  е било студено - става ми в преходни сезони все пак, после се и разболявам, та не е явно само усещане, което да е фалшиво.
Аз от март месец живея в няккаво чудовищно напрежение. Едната част провокирано от Ковид, от затварянето, от това че учихме със сина ми вкъщи и хем бях зле хем трябваше да учи, хем исках да ги извеждам всеки ден и си налагах сериозно темпо, от чакането да дойде момент да ме оперират, повръщания нерви и какво ли не.
Сега правя сметка че от интервенцията ми минаха два месеца, но не виждам индикации да се успокоявам особено и да съм по-ок. А вече ми се искаше така да стане. От сега мисля новата учебна година и новия ад, който ще дойде за мен и сина ми. Дъщеря ми се оправя някак.
Но какво да се прави търпим си.
За отпадналост и то нечовешка имам постоянно и ан периоди - някои дни е ужасна просто не мога дори да свърша елементарни неща - примерно да пусна прахосмукачка в една стая, друг път е само леко усещане, което в жегите се засилва.
Вчера както имах сто задачи, ходих насам натам свърших доста неща и се прибрах и легнах като труп, заспах то телефонът ли не ми звъня, то ММ ли нещо ме вика, ама си се събуждам и спя отново. Изключих телефони всичко и си продължих, то даже не мога и да кажа че съм се будила като просъница и пак спя.
Станах с неистови сили, сигурно часове са ми били нужни. Някъде към 18ч започнах да се движа излязох малко на двора и легнах на хамака, изобщо не се чувствах ок, бях адски изтощена.
На мен много тегаво ми се отразява това че работя с хора и има дни в които се изтощавам ужасно, уж си казвам полежи нека организмът се повъзстанови има нужда, но ако съвсем се оставя май само ще си лежа де да знам.
Днес примерно нямамм за какво да бързам и викам ще лежа, но пък се треса и пак не ми е комфортно викам ще стана малко и пак ще легна, понякога така правя една разходка около къщи и лягам и спя отново. Не знам дали това е правилно или не, но го правя.
Спортът сам по себе си в интензивна форма за нас не е съвсем ок, ако не ти се спортува - не го прави. Но трябва да ходиш сред природа, да караш колело с леки натоварвания и на къси разстояния да правиш йога, няккави по-леки и приятни неща.
Аз все си казвам с търпение ще отмине, но и това става много бавно. Сега имам работа до обяд и от сега съм в нерви, но пък през седмицата съм решила да си почивам повечко особено в сряда когато вечерта имам едно неприятно събрание.
В последно време дори ми е трудно да се изкъпя, което говори много за състоянието ми, но какво да се прави.
Ще дерзаем.

Вегетативна дистония означава най-просто, че органите са напълно здрави, но получават неадекватни команди от нервната система. Симптомите могат да са всякакви, според това какви точно "команди" получава организма.
Не разбрах дали е към мен това за спорта. Ако е към мен, да уточня, че изобщо не е бил в интензивна форма, ходех на фитнес по два пъти в седмицата, силовите упражнения ги правех с малка тежест и малко брой пъти, на пътеката винаги съм я пускала за бързо ходене, не съм тичала, защото се изморявам много бързо. Точно затова преживявам толкова тежко, че ме хвана тая гадост, защото виждам как тренират други момичета, но нямат проблем като моя.

Лекарите невролози наричат състоянието вегетативна дистония, психиатрите ПР... Бях пускала преди време и статия за това. Ставаше въпрос може ли да се припадне при пристъп, та там беше обяснено всичко за това едно и също гадно нещо което ни мъчи всичките.

Значи е едно и също. Не знаех.

https://blitz.bg/article/19531
https://blitz.bg/article/2594

Джери и мойта нощ беше кошмарна. Заспах след 4 сутринта , то и не беше спане като хората. Днес ми е много зле, трепери ми, вие ми се свят, изтръпва ми лицето. Тези симптоми така накуп отдавна бяха отшумяли. Сега си мисля че ми наближава цикъла и може от него да е. Еее ми пих един ксанакс от 0,25. Напоследък често си намирам причина да го пия. Не искам, но поне два-три пъти седмично по различно време го пия. Незнам това много ли е малко ли е ? Ей хора, така ми писва понякога. Другите не се оплакват ли, или на мен все нещо не ми е наред. Все нещо ще ме боли или ще ми е лошо. Ми не се преструвам , така си е. Трябва да се стягам, че в понеделник пътуваме за морето. То ако съм в цикъл какво ли море ще е . Как ще я караме така незнам. Понякога се депресирам ужасно от мен самата. Вие как сте днес?
Опелче, това което пишеш с пълна сила се отнася и за мен. Имам дни в които и аз едва събирам сили да се изкъпя и се страхувам че в банята ще се задуша.

Тези дни и аз съм сравнително зле. Сравнително, че и по-зле съм била. Постоянно някаква тревожност, стягане в гърдите, замайване. Ей, не мога да свърша никаква работа. Нито вкъщи, нито на работа, от което ми става още по-зле. Усещам се, че нещо затъвам.

Момичета, чета ви, че не се чувствате добре тия дни и аз съм по същия начин. Не се спрях да пътувам тоя месец. За 3 дни ходих до Приморско и мн шофиране ми се събра, изминах над 800км. Трябваше на една приятелка да помогна с картините й, да й ги закарам, художничка е. Там тя беше в сценична треска от изложбата, беше изнервящо. Виеше ми се свят вечер и ми беше дезориентирано, нямах сили, краката ми омекваха като кашкавал. Предстои ми започване на нова работа в понеделник. В петък ме изюрка новата работодателка да се прибирам, за да ми обясни някакви неща. Каза, че е доста динамична работата, напрежение и се изплаших дали ще се справя. Вика ми, още от сега гледаш уплашено. Прибрах се вкъщи и се сринах. От месец не бях имала силна атака или пък беше нервен срив, вече не мога да определя. Ревах 10 мин с глас, че съм провал, че не мога да се справям с живота. Почнаха едни филми в главата ми, как ще отида, мозъка ми ще зацикли, няма да мога да запомня и да асимилирам какво ми се обяснява и ще ме изгонят. А ако не мога да работя как ще издържам себе си и детето. От сутринта още(каква сутрин, станах в почти 12) ми е зле, нереално, депресирано и ми се плаче. Вече не знам какво да правя, няма оправия май. Уж бях почнала да се оправям. Чудя се дали да не говоря с пси да ми вдигне велаксина. Пия 2. Просто имам чувството,че ме е страх от всичко и не мога да се справя с нищо. 😢

Ох, ако знаеш как те разбирам .... И при нас работата много се увеличи след 2 месеца хоум офис (съкратиха половината фирма). Първоначално бях залисана, много неща да се свършат, бързо, и да ти кажа - всякакви неразположения ми бяха изчезнали. Ноооо симптомите се завръщат с пълна сила. И не знам как да се стегна.
Към момента трябва да се стегнеш, пък току виж и при теб отшумят неприятните усещания, пък дано и да е за дълго време.
А, и друго забравих да спомена. Лявата ми ръка започна да трепери като съм на компютъра. Много неприятно. Направо едвам пиша.

Danjelita стискам палци, ако може да те успокоя аз ревах цял ден. Децата ми ги взеха, спокойно ми е свърших си сутрешната работа легнах и се разциврих. И си цивря загледах един филм и пак цивря. Свърши и пак цивря как нищо не става от мен.
Поне измих чиниите и полях двора!! Хаха.

Danjelita ще се справиш. Нека дойде понеделник да видиш какво е , да посвикнеш. Не бързай да си мислиш че няма да се получи.
Колко интересно, преди малко се видях за бързо с една приятелка и какво ли пък толкова говорихме, не беше тъжно. Сълзите ми потекоха пред нея. Тя се стресна, вика какво ти става. Ми явно такива са дните сега, всички сме един дол дренки. Не бях плакала отдавна, а и незнам за какво плаках. И си нямам сили и това е. Аз не пия АД в момента, само бензо(ксанакс) при нужда. Ох дано не затъна че да се връщам пак към АД . Не искам, ще се боря да не се стига до там. Но аз съм без работа, а така седейки си в къщи човек много лесно се депресира. Така че Danjelita, не му мисли толкова, по-добре на работа отколкото в къщи. Ще успееш.