Паническо разстройство - тема 44

Уф шоколад разбирам те. И аз не бих могла да се кача на самолет, нищо добро не мога да ти кажа. Сигурна съм че даже бих и припаднала, и лекарски екип ще извикат.
Много е гадно, искам да те прегърна виртуално. Такива сме. Който не може да ни приеме, трябва ако пак не - не знам не е за нас.
Знам какво разочарование е за теб самата.
Вчера трябваше да шофирам сама да взема сина си, ревах през целия път от безсилието си и добре че беше натоварен пътя та спрях да рева докато следих нещата. На връщане попаднах в задръстване от катастрофа сега викам край правя па но някакъв луд късмет полицията ни пусна и слязох от колата трепереща. Пих хапчето и не можах да заспя с часове. Чувствах се ненужна безполезна и глезла, но дори и такава това съм аз. Дано Бог е с нас и да ни помага, всеки ден е битка, всеки миг всяка секунда.
Прегръдки!

И аз те разбирам! Не мога да си представя, че ще се кача на самолет пак. Изпитвам ужасен ужас. На мен не ми е много добре, предполагам от Есцитала. Колко ли часа действа?

Никога не бих се качила на самолет. Да не дава Господ да е заради нещо здравословно. Такъв неистов страх изпитвам, че само докато си го представя и изтръпвам цялата, става ми замаяно, направо ще припадна. Та и аз те разбирам.

Здравейте!
Някой от вас имал ли е чувството, че когато излиза навън -  не може да диша?

И аз след разреждане не успях да го спра, въпреки, че и ксанакс пия. Много ми беше зле...

Някой случвало ли му се е да има страх, че е болен от тежко психическо заболяване? Четох, че само психически здравите хора си задавали този въпрос, а тези с психоза се мислели за нормални, а останалите за луди. Не знам, но само това не ми беше минавало през ума. Страхът явно се опитва да избие в най-различни форми.

Циркът беше с първото ми качване на самолет. Как не побърках всички пътници от пищенето ми! После се почна непрекъснато и сега ми е като закуска.

Чувството за заспиване, при спиране на деанксита, вероятно е от липсата на една от съставките му - флуанксол, която енергизира!

Елиз, май всички сме минали през тази негативна форма на ПР.

Та добро утро!
Мен май пак ме удари безсънието!

И за прекрасен ден, от 7 часа:

Преди да се кача за първи път на самолета, си мислех, че ще откача буквално.. Пих си есциталопрама, като всеки път сутринта и взех един дименхидринат , който е при прилошаване по време на път и леко успива. Качих се след дълго повръщане и треперене...
Искам да Ви кажа, че няма по-приятно пътуване. Успех  на всички и да знаете, че ще се справите 🌎❣

Шоколад, остави другите. Разочаровани са защото не могат да се поставят на твое място, не те разбират. По-важното е ти да не си разочарована от себе си
 Недей! Следващия път ще стане. Не се плаши. Какво толкова, че си плакала и повърнала. Важното е да не мислиш че това е нещо, което те е изложило, кой пък те познава на летището. Нямаш ли успокоителни някакви? Имам предвид бензодиазепини. Аз правех жестоки паник атаки в автобус, мислех че за самолет е абсурд да помисля дори, но като пийнех бензо час преди да се кача, нещата се получаваха. Опитай! Пак ще изпитваш страх, но няма да получиш паник атака. Помни това. А седнеш ли в самолета и излети лека полека ще се отпуснеш. Казвам ти го от мой опит. Бях трагедия. Едва бях излязла от тежка агорафобия, но успях. И ти ще успееш. Мисли, че няма да се случи кой знае какво страшно. Голяма работа, че може да плачеш. Плачи, даже плачът блокира идващата паник атака. Но , не се затваряй в къщи и не си мисли, ето край, че за нищо не ставаш. Ставаш и отиваш и се качваш на самолета. Не е решение бягането от страха,на всички го казвам.
Успех, Шоколад! Всичко ще е наред🙂

Момичета, много благодаря за насърчението! Големият цирк е,че досега съм летяла със самолет поне 7 пъти. Получавах си паники,ама се качвах.Обаче този път така ме изтресе,че не разбрах какво стана. Загубих ориентир къде се намирам, някаква мъгла ми падна. Отделно проблемите с дишането.Сега само въздишам,поне не се прозявам толкова колкото преди. Трябваше май да пия Диазепам преди полета,но толкова ми беше заспало и ниско кръвното,че не посмях.
Георги беше прав,че след първата вълна те удря втора,баш когато не очакваш.... Направо съм шокирана!Досега такова нещо не ми се беше случвало. Откак от кортизона ми се отключи такъв страничен ефект , мислех,че всичко е отшумяло. Но сега от самолета...от мисълта за самия полет.... просто не знам как да си го обясня.
И за капак,снощи съм спала като пън!Днес търча като кон,все едно нищо не е било!?
Най-ми е мъчно,че не можах да си прегърна майчицата...не съм я виждала от миналия октомври...
Но няма да се предавам, ще се моля,щ се боря с тези проклети страхове, победа трябва да има! Все пак, всичко е въпрос на гледна точка.Важното е да си смениш фокуса.

Сали, много ме насърчи!Възхитително е това, което си споделила!
Обаче...още ми е тъпо. Не ми пука какво си мислят хората,но разочаровах близките си. Всички реваха заради мен, най-много децата...
Още се обвинявам и недоумявам за липсата на воля в този инцидент. И се чудя на себе си ли да се сърдя,на лекаря ли, който с неадекватно лечение ме докара дотук или на света...

П.П. Някой беше питал за дишането.
Имам прозявки и трудно дишане от 2.5 месеца. Това е реакция на организма да се справи със стреса.И е симптом на тревожност.Когато правя нещо друго или умът ми е ангажиран,установих,че изчезва.Когато се фокусирам върху симптома,пак започва.Също е свързано с безсънието.Когато не спиш,не можеш да се възстановиш и това рефлектира върху центъра на дишането.

Шоколад браво че гледаш позитивно.
И при мен е така, неочаквано и понякога много интензивно.
Дори и да пия хапче и пак тъй, дано все пак се видиш с близките си скоро.

Малиии, хептен асоциален тип съм станала!
Бях в Общината да подавам документи за отопление. Аз на всички се изпокарах и всички ги стойх. Барабар със служителя!

Упокой ме едно гадже в един хотел

Джери, либидото ти е на 6. Моето е под нулата. Дали е още рано след раждането или е заради смъкването на органи от раждането не знам, ама в момента ми е последна грижа.

Ел, вие сте млади и хубави! Имате време за всичко! Пред вас е!
А аз на 50 си усещам, че май почва да си заминава и цикъл и желанието после.

Да се оплача, айде след кръвоизлива бъбрека. Песачинки са. Едно парене и ставане през секунда до тоалетнат.
Стана 3 и ми текна да ударя два ксанакса да заспя. По-добре е положението днес.
Отивам да се наливам с вода и нещо но-шпа, мечо грозде!
Пък и кой да дойде да те оправи с тези болки и често ходене!
Айде и аз в клуба на оплакващите се!

Джери ходя редовно в институции и всеки път са скандали, просто няма оправия.
Даже като ходя в други населени места е всичко минава по мед и масло, ама в нашия град само змии - ужас е!
Започвам с добрата и свършвам със скандала. То после как да спиш.
Ама няма да им се даваш, айде айде!