Паническо разстройство - тема 44

Шоколад аз си поддържам мнението. Насилвайки се точно в този момент ще си навредиш много. В много тежък етап си, сега няма да стане и с насилване и без - а как ще излетиш наобратно?  Опитай алтернативи, винаги има. Човек е адаптивен и може да намира и търси.
Успех все пак ако излетиш всички ще сме най-щастливи.
Мъжете виждат много отстрани, моят също това лято викаше ще се насилиш ще отидем на море ще стане. Сега обаче е омекнал не му се ходи уж, дори искаше на планина, предложих му един апартамент гледа гледа и нищо не каза.
И той видя че за 3 те дни на Кранево не ми беше лесно. Светът не свършва с едно лято и една почивка, но за близките си имаш право да искаш да ги видиш там е друго. Повечето познати около мен отидоха те при децата си така гледам от фейсбук може би защото тук сега е по-опасно. Нещата още ще се влошават в България дори може би данните за заболиваемостта са неверни, защото РЗИ не тестват, а оставят хората сами да го правят. Много и не го правят защото тестовете не са евтини, така че помисли внимателно.

Дани, не, мила. Гала почина, тя беше една дама от темата, която геройчески понасяше  живота, който й беше поднесен.
Аз имам юнак на 27, лекар в Хановер!
Всички сме така като не спим.
Георги подозирам, че е баносан за винаги. Някой няма ли му фейса да питаме?
1/3 е минимална доза, но изглежда се усеща.
Знаеш, че ако така продължиш, нямаш шанс да мръднеш в дозите. Лично аз бих потърпяла малко, докато организмът посвикне.

Май съм много по-добре щом 3 час съм на вън. Е, кафенце!

И аз имах паники от пътуване със самолет, но животът ми се стече така, че ми се налага да пътувам често. За първи път с фобията си летях  7 часов полет с две малки деца. В такава ситуация се стягаш, стискаш зъби и се качваш. Трябва и да изглеждаш спокойна, за да са спокойни и те. Нито ядох, нито пих 7 часа, защото всичко ми се беше свило, но мина. И много пъти след това съм имала клаустрофобични атаки, но не давах израз, защото осъзнавах, че освен да изплаша децата и да стана по-зле, няма какво друго да се случи. Вече те са големи и пътувам най-често сама и съм по-спокойна. Преди това се страхувах  и заради тях. Всичките фобии всъщност са дъщерни на страха от смъртта. Трябва да се избавим от него, да приемем, че сме смъртни ,за да имаме по-голямо спокойствие. Опасности в живота има навсякъде и не трябва да се обсебваме от тях, а животът ни е важен, докато ни има.
   И както пише Джери , трябва битка със себе си за нормален живот и да остане болестта в миналото. Иначе предразположеността си я имаме , но не трябва да се оставяме на страха да надделее и да ни ръководи.

Джери, нищо не разбрах нищо от това,което каза за Гала. От какво почина. Питам,щото имах приятелка с мн тежка форма на ПР, а може и психоза да си беше нейното, която почина ореди 4 г.
Как ако продължа така, няма да мръдна в дозите. Т.е ме съветваш да пробвам да намалям или да си стоя на 1 и 2/3.
Георги ако е баннат как ми хареса тогава поста. Може ли като е с бан да прави това

Ananas паники имам и да пазарувам, но пазарувам. Да влизам в тесни помещения, но го правя.
Шоколад е в нещо като блокаж не знам как го наричат специалистите, трябва й лечение и консултации. Два пъти е в агония преди полета и трети опит само ще я стресира тотално, може да й навреди много. Трябва й време за да е готова за полет.
Може и никога да не го преодолее, чичо ми не лети а е летял години наред.
В такива ситуации лесно се казва стегни се но може и да не успее. Нека помисли за друго и ще се успокои.

Човек, за да си има живота и с ПР, трябва да води борба със себе си. Ако се оставиш страхът да наделее , може да загубиш буквално всичко. А е толкова приятно да побеждаваш - отначало в малките битки, а дано и войната . Тя ще кацне толкова щастлива , че го е направила, че затова си заслужава. Иначе става една агония. Кой както го предпочита. Но трябва да се започне отнякъде. А трябва да мислим и за хората до нас - родители, деца, партньор.

Много пъти хората около мен са мислели, че съм луда. Давам конкретен пример. Трябва да летя 3 часа, 10 дни преди полета аз съм в ужас - не спя, не ям, постоянни ПА, просто кошмар. В деня на полета ме карат до летището като труп - спираме по 6 пъти, прилошава ми, гълтам ривотрили в несвяст, нито ям, нито пия вода, нито говоря. Чудела съм се дали да не избягам от летището дори след чекиран багаж и да го з.еба там. Някак успявам да се кача на самолета, при някои полети дори нямам ясни спомени как, просто съм била в ступор. Полета минава, слизам и се почва - гладна съм, да пием кафе, да пушим, хайде да не бързаме да се прибираме, а да се разходим, да ходим на дискотека тая вечер... Все едно друг човек, не стъпвам, а летя от кеф, че съм успяла и всичко изчезва като с магическа пръчка. А близките ми милите ме гледат странно и просто усещам как не смеят да изрекат на глас факта, че мислят, че съм биполярна.

Момичета,благодаря за отговорите!
Днес съм по-добре.Снощи спах без диазепам. Пих си само един чай с лавандула и валериана, който е местен и е много ефективен.
То аз няма как да се пристрастя към диазепама, защото го пия по 1/4 и то само когато наистина се разтреперя от ужас.Досега за две седмици съм изпила само 2-3 хапчета от 5мг и то на по четвъртинки.За един ден ден да съм изпила най-много половинка, тоест 2.5мг.
Карам само на билки.Затова се възстановявам много бавно.
Хващат ме паники последния месец по време на сън или преди сън,но по това време толкова ми се спи,че ги преодолявам някак си.
Но това с летенето е друго.В един момент ти прещраква, защото има очакване и то негативно.Мисля си,че ако мъжът ми купи билети без да знам и ме постави пред свършен факт,ще ми е по-лесно.Няма да мога да дам място на страха.И ще съм спокойна,а не 4дни преди това да изпадам в кризи.
Ама то вече се свърши и с отпуски и с лятото, няма за кога да се връщаме.
Живея в Швейцария.Има влакове до Будапеща или до Загреб.После пак трябва да хвана нещо до Белград и после до София.Не е невъзможно,но се пътува 3дни.Казвах му аз,че искам така,ама той подцени нещата.И бях много зле тогава,не можех да ям,не можех да ставам,не можех да ходя в права линия дори.И затова той купи билети за самолет, което се оказа грешка.
Докато четях тук,някой беше писал,че тези страхове са производни на страха от смъртта.Преди 3м, когато ми беше лошо, наистина се бях уплашила да не умра и сега установих,че инстинктивно избягвам подобни заплахи за живота,в които нямам контрол.
Сигурна съм,че ще отмине, вярвам,че ще се оправя.Още повече,че тези епизоди се разредиха много,но наистина,не трябва да се поставям сама в състояние на стрес.Просто трябва да изчакам да мине малко време....и да спя.
И да приема факта,че не съм супергерой, който живее според очакванията на хората.Трябва да се опитам да разбера кое е най-доброто за мен и да го следвам.

Точно така е шоколад, ананас е права но говори за малки стъпки. Точно сега летенето за теб е огромен скок.
Tanch хубаво е че при теб така става след стреса, ако аз бях така дори нямаше да ме е страх от полета, при мен е обратно отмине ли се отпускам скапвам и почвам да спя, не мога да стана, всички се тюхкат около мен и още повече се притеснявам. Т.е. Дори да си наложа летенето до място за почивка и разглеждане ще спя или ще се треса от нерви за връщането така че аз лично не си го причинявам. Психологката също ми съветва да приемам че има неща които не мога или няма да мога са правя, дори с възрастта ще стават още и още, примерно чисто физически 94 г ми баба няма как да изчисти къщата си може би да забърше малко прах в една стая.
Ако обаче тя отказва да приеме факта че не може да изчисти сама и започне да се упреква това само ще травмира нея и ще я вкара в нашия кръговрат. така ще се улесним като приемаме че нещо не можем, а не като правим нещо на всяка цена която ни излиза солена.
Ппобеди си имам всеки ден малки в други аспекти.
Всъщност дори си мисля че след години може и да мога да излетя, летяла съм може би ще се промени и това позитивно кой знае. Сега не мога, но това не е завинаги.

Много хубава е станала темата. Радвам се че ви има момичета. Всъщност всички ние сме много силни.
Споделям мнението на Tanch , че може би всеки трябва да удари дъното, за да се събуди и да намери правилния начин за себе си да върви нагоре. Аз през януари-февруари 2019-та бях на дъното, за себе си го определих така. Тежка агорафобия, напуснах работа, диагностицираха ме с Базед, ПА, високо кръвно. Почнах АД, всяка сутрин повръщане, спях по2-3 часа, отслабнах повече от 10 кг. Нямаше накъде повече. Чувствах се като в капан, затова и започнах АД и психотерапия едновременно, като втората продължи 3-4 месеца само.Но АД до април тази година и го спрях. Не искам повече. Помогна ми , да , да се стабилизирам, но на мен специално ми скапа либидото. Не изпитвах удоволствие от секса. Както написах, спрях АД през април тази година, а започнах нова работа през септември миналата. И два месеца след това се наложи да летя служебни до Хамбург. А аз едва бях преодоляла агорафобията и едва успявах да се справя с градския транспорт. Обаче нямах избор. Аз писах тогава тук. Търсих съвети как да се справя. Но истината е че всеки е сам в това. Летях , за три дни и обратно. Тази победа изключително много ми помогна. Както казва  Tanch, летях след това. Фактът че си победил себе си и ситуацията дава невероятна сила. От тогава бях все по-добре и по-добре, е , вече и тази работа загубих,но по настоящем не пия АД, както вече написах и имам все по-малко лоши моменти. Така че борете се за малки победи, бавно, не бързай и ти Шоколад, Малките победи водят до спечелване на войната.

Сали слънце и аз съм на твоя акъл за АД да не стигам пак до него, защото човек никога нищо не знае.
Аз бях на дъното тоя път дълго, но мисля отминава. Дано!

Някой от вас правил ли си е фармакогенетичният тест Genomind Professional PGx. Това е сайта на фирмата която прави този тест - https://nmgenomix.com/genomind-professional-pgx/ и там пише следното:
"Тестът Genomind Professional PGx е инструмент за персонализиране (прецизиране) на Вашата терапия. Той анализира 24 добре изучени гени, за които е известно, че биха могли да взаимодействат и да изменят стандартно очаквания отговор на организма Ви към медикаментите за лечение на психиатрични заболявания. Заради индивидуалните генетични особености на организма се получава така, че един и същи медикамент действа по различен начин на пациенти с едно и също заболяване – например даден антидепресант може да е ефикасен при Ваш познат с диагноза депресия, но не и при Вас. При него може да не се проявяват странични ефекти, а Вие да ги проявите.
С помощта на теста Genomind Professional PGx Вашият психиатър може да разбере още дори преди да сте започнали да приемате даден медикамент, дали с него може да се очакват стандартна ефикасност и странични ефекти в норма.
Първите 14 гена в панела на теста са фармакодинамични и са свързани с ефекта на медикамента върху Вашия организъм, процеси и състояние. В теста са включени и още 10 гени, които са фармакокинетични и имат отношение към метаболизирането на лекарствата в черния Ви дроб. В зависимост от генетичния Ви профил, е възможно например много бързо да метаболизирате даден медикамент, затова той да има недостатъчен период на действие или въобще да не достига терапевтична концентрация и следователно да не постига желания ефект. С тази информация предварително психиатърът Ви ще знае, че е необходимо да повиши дозата му, за да се постигне оптимален резултат. Възможно е и обратното, стандартната доза да се окаже висока конкретно за Вас и съответно тя да бъде адаптирана"
Теста е доста скъп - 1550 лв. струва. Според вас дали си заслужава човек да даде тези пари и да се установи кои антидепресанти ще му влияят най-добре, вместо да се кара по метода "проба-грешка" или това е поредната измама и не може да се установи по гените кой антидепресант ще е най-добре за човека.

В наи-тежкия ми период, началото на тази година и аз бях готова на всичко, дори и тези пари да дам, защото от нищо не се повлиявах. От няколко места обаче, включително и лекуващата ме пси, ми казаха, че само ще си дам парите и че нищо не може да ми гарантира, че лекарствата,които покаже теста ще работят при мен. Тук също в по-предишна тема беше обсъждан този въпрос и съфорумците казаха същото. Имало пациенти,които го направили, но не им помогнал. Аз лично обаче познавам жена, на която й нацелиха хапчетата от теста и  вече 2 години е щастлив пълноценен човек. Това, което искам да кажа е,че е индивидуално и до късмет, но риска си го поемате вие. Ако имате пари в излишък - пробвайте. Успех.

Нямах представа че има такъв тест и не мога да дам мнение дали може да му се вярва или не. Но съм била в положение да искам това ПР да има как да легна под ножа и да ми го оперират. Искам да кажа че ако разполагах с пари, може би в някакъв момент бих била готова всичко да направя и бих ги дала. Дано има някой който е правил теста и да даде тук компетентно мнение.

И на мен ми харесва темата.Много ми е интересно да си говорим.Отскоро съм в Бг мама, като преди съм си писала с някого за кърменето,но не бях влизала с години.От любопитство чета понякога и други постове в други теми и се смея с глас.
Един беше питал дали ще си увреди мозъка,щото заспал с капки за уши
Друга питаше защо и тече кръв като се порязала при бръснене и си отлепвала и залепвала непрекъснато лепенката...
Сигурно имате и вие смешни случки с ПА,за които като се сещате сега ви иде да се смеете с глас.Разкажете, нека се посмеем.Наистина,имаме проблеми,но нека ги погледнем откъм смешната страна?
Например, приех кризата с коронавируса много насериозно и при пазар обикновено гледах като купя нещо, да не излизам в следващите поне 7-10дни.
Обаче веднъж много бързо ми свърши млякото и по списък ми се явиха още 20-30неща, без които няма да ни е вкусно.
Облякох се аз и питам мъжа за неговите слънчеви очила, че имах спомен да прилепват плътно. Моите, диоптричните не стават, имат много дупка отстрани и се запотяват от маската.Той махна с ръка и вика "ти не си в час". Така е, в междучасие си бях. Учихме с децата математика и в почивката до следващия напън по немски език  реших да се литна до магазина.
Ровех му аз в нещата и ахнах от възторг! Намерих очилата му за плуване. С гумички са отстрани и прилепват плътно.
След 5 минути вече крачех към магазина с очилата, шапка отгоре и маска, обърната с бялото навън, та да не прихващам микроби. Приличах досущ на "Невидимия" от едноименния филм.
Носех си и още една маска от дънков плат в джоба, дето сама си я уших, да я наложа върху другата, за по-сигурно.По мои изчисления трябва да съм се явила с 75%+63%=138% защита вече.
Спряха ме на входа с молба да се дезинфекцирам и усетих, че нещо не мога да виждам добре. Запотиха ми се очилата! Тоя момент не бях го предвидила!Търках отвън, но няма как, трябваше вече да влизам.
Картината ми изчезна тотално на мюслито и втория ред с овесени ядки.
Брех, да му се не види! Поподместих ги малко, без да повдигам и без да ща съм ги понатиснала. Мам** му и прасе! Вакуум! Засмука ми се дясното око, щеше да изхвръкне! Тия гумички отстрани са ужасни! Залитнах,усетих как на вълни на вълни се завдига паника,ама си казах,че първо нямам време да припадам и второ,ако припадна ще трябва да ми махат маската,та треперейки се мотивирах набързо.
Едвам си отлепих окото, но пък от допира се поочисти едно петно в горния край, та вече имах видимост 10%!!! Опитах се да си видя списъка. А, добре, можех да чета горе долу, но трябваше да си наклоня главата наляво и назад. Нещо хората взеха да ме заглеждат. Продължих по памет. Барешката и по картинки, после вкъщи щях да гледам какво съм пропуснала. Добре,че повечето неща, които ми трябваха са цветни и големшки.
Отидох на касата, навела съм глава, за да не ми се вижда водата в очилата и викам "Грюци"! Не успях да сбъркам ПИН-а и залитайки излязох бързо- бързо, че и въздухът нещо взе да ми свършва.
Отлепих си очилата внимателно и свалих едната маска, подредих си покупките в количката и беж към вкъщи да се дезинфекцирам.
Смешно ми е.И още се хиля като се сетя.И всеки път се чудя дали в магазина ме разпознават.Добре,че нямаме кръгъл аквариум за рибки....