Пубертетът при момчетата - тема 8

И моя има ключове отдавна..няма как.

Но и.мен ме шубе да го оставя сам, въпреки, че ми е кротък. Много. Веднъж окъсняхме..май от летището пътувахме и се прибрахме към 1.30ч нощес...заварихме го да цъка на компа

Все някога ще се наложи да остават сами и трябва да претръпнем.

Мен навремето ме беше мн.страх...все на светнато, тв работи  а наште бяха само на ресторант

Според мен не до самия пубертет, а до това децата да се учат на самостоятелност, отговорност и други бля-бля според възрастта. Доверието - там е друга бира. Според мен младежът трябва вече да има ключове и да е в състояние да се отгледа определено време сам.
Параноите дето тресат всяка една майка са си нормално и е хубаво да си остават в главите ни, и да не товарим с тях децата   Това сега си го повтарям постоянно, защото големият е на разходка с либето някъде из Слънчака, и идея си няма колко нокти изгризах от притеснение
Както казах днес на една позната: с големият (17) вече сме приятели, но с малкото (11) сме родители.

Ами той от 2 години вече стои по цял ден сам, когато се наложи. Прави си ядене, стои си вкъщи. Проблемът е през нощта. Мисля, когато след 2 месеца навърши 14 години, да го оставим сам за една вечер, малко след това за цял уикенд. Ще ми е по-спокойно да го оставя сам в къщата, защото е в един двор с къщата на родителите ми и сестра ми, и ако нещо се случи има към кого да се обърне за помощ. Със сигурност ще ми е много по-спокойно, отколкото да го оставя сам в апартамент на 7 етаж в центъра на София без никой близък наоколо. И със сигуност ще последвам съвета ви, че т. 2 е по-добрия вариант. Може би вдетеняването му и отказването му да порасне се дължи на изцяло мои грешки в отношението ми към него. Сякаш аз не му позволявам да порасне и да стане по-отговорен.
Благодаря ви момичета - бяхте ми изключително полезни, както винаги до сега

Миналата година оставихме 13-годишния сам за цял уикенд, ние трябваше да пътуваме на над 200 км, той имаше мач и остана в София. Доста добре си беше изкарал. Каза да му се обадим като наближим, че да си измие чиниите
Ключове има от 5 клас, дотогава го взимах аз от училище, готви си сам понякога, движи се сам или с приятели из целия град. Според мен на 13 - 14 е крайно време да са самостоятелни, не става с щракване на пръсти, имат нужда от време да се научат.

При нашия синковец проблема е следния - когато кажа, че нещо не трябва да се прави, защото може да стане нещо лошо, той го прави, за да ми покаже, че се притеснявам напразно и всъщност нищо лошо няма да се случи. Пример от онзиден - оставям го с един негов приятел да карат колела по една велоалея. Моля го да карат от единия край на алеята до другия и после пак да се върнат по същия път, за да не се притеснявам, че ще карат по тротоара до пътя. Разбира се не го направиха - минаха по тротоара покрай пътя, за да ми покаже, че няма да има проблем. Е хубаво, обаче, ако беше станало нещо с него или с приятеля му, за който аз нося отговорност? Тогава какво щеше да стане? Ето това не го разбира той. Затова и не смея да го оставя сам в апартамента с ключове в него - не съм сигурна, че ако се звънне на вратата и види, че има непознат човек отпред, няма да отвори само и само да ми докаже, че няма нищо страшно да отвориш вратата на непознат.
Не, че не знае, кое е правилно и кое не - просто от известно време е в период, в който винаги избира неправилното с желанието да ми покаже, че грешно го приемам за неправилно. Е кажете ми - как да му имам доверие и да съм спокойна

Каквото и да решиш за другото, аз също те съветвам - не го оставяй заключен в никакъв случай.
Всичко се случва - пожар, земетресение, наводнение. От 7 етаж няма никакъв изход това дете в случай на проблем.

С две момчета ( в момента са на 14 и 18) - оставяли сме ги сами и двамата , и самостоятелно , заключени от вън , но винаги има оставен ключ на видно за тях място.

И аз мисля, че така е правилно. Заключено, разбира се. Но ключ на видно място. При нас си стои във вратата.

Благодаря ви момичета
Вече споделих какво съм решила и смятам, че това е най-добрия и безопасен вариант. Няма за кога да рискувам да остава в апартамента - ние до края на другата или на по-другата седмица се местим, така че ще поизчака малко

Нашият го оставяме сам от седем годишен,въпреки че тук(живеем извън Бг)не е разрешено да остават сами докато не навършат 12 години.Сега е на 16.Още тогава му гласувахме доверие.Никога не сме имали проблеми.Според мен е по-добре децата да са самостоятелни от по-малки,както ние едно време.Така по-добре ще се справят във всяка една ситуация и в живота -също.Това да не остават сами до определена възраст(в случая 12)е глезотия и тем подобни.Ние как сме се оправяли едно време сами без телефони,без интернет.Родителите ни на работа,незнаят какво става с нас.А в днешно време-какво-глезотии и тем подобни.

Днешно време не е като онова през което ние растнахме Всеки знае как беше тогава...

Само да дам и аз акъл
Когато се нанесохме в квартала видях пожар в съседният блок и около 10 годишно дете да крещи от терасата.
Добре,че пожарната дойде бързо и го свали.
Оставяме детето само за по няколко часа от 2 клас. Сега му се случва и по цял ден. Но винаги има ключ в него. У мен още живее страха от видяното.
Иначе май на 13 не бих го оставила сам да спи все още.

Имат ключове от първи клас. Големият, на почти 14) все още не е оставал сам за цяло денонощие, но често се е случвало да остане до късно вечерта сам. Когато пътуваме някъде, обикновено по състезания с малкия, се прибираме все след 12ч. Тази есен смятам да го оставям сам за 2-3 дена, когато сме по състезания.

Моят син има много трески за дялане, особено що се отнася до учене е много немарлив. Обаче е много оправен, не мога да преценя дали го носи в себе си или защото аз бях много протектирана съм му "отпуснала юздите". На два пъти спасява буквално живота на баба си. Първия път още не ходеше на училище. Обади ми се от домашен телефон на служебния ми, който никога не съм му давала. Но той има интересна памет, сл3ди действия и запомня(така напр  запомнил парола на таблета ми, която е сложна абревиатура на нещо си, ама толкова сложна, че и работещите с тази абревиатура се бъркат) Като ми се обади, да е бил на5-6г ми каза "Мамо, баба иска да припада" и аз веднага се прибрах, а майка ми от разговора се освестила(високо кръвно)
Втория път беше в 6 клас и реагирал много разумно в критична ситуация, пак свързана с бабата.
До 13 г. нямаше телефон, което противно на очакванията, се оказа възможност за него да реагира и съобразява и да не изпада в безпомощност.
Изпадал е в ситуации да е с болезнен корем в училище, да е пребъркван и заплашван на улицата(нищо ценно, освен учебници е нямал), да е жертва на реална кражба(сам е посетил РУ и е дал сигнал), да е ритан от съученичка и лекарката в у-ще да е имала съмнение за счупване(нямаше), да е посред зима с намалени часове в 3 клас и да няма откъде да ми се обади.Във всяка от ситуациите е реагирал по възможно най-добрия начин.
Не мога да преценя и да, много пъти ми се е разкъсвало сърцето. Обаче дали инстинктивно или целенасочено поради моята някогашна б3зпомощност, да не кажа смотаност, съм съумяла да изградя умение в детето за реагиране на непредвидени ситуации. Иначе, спрямо оценките му, които никога не стигнаха и не надхвърлиха 5,50 не съм успяла. И не само въпрос на оценка, а за усърдие и сериозност в ученето, там вероятно се провалих, съдейки от форума и реала как майките успяват да мотивират и въздействат.
Толкова съм си патила от наплашената ми майка и от вечен страх, че може да се случи нещо лошо, страшно, че вероятно инстинктивно съм си забранила да предавам този страх на детето

Със сигурност втората опция. Ние сме от родителите, които дават свобода и получават отговорност, организираност, помощ в домакинството, самостоятелност... даже не мога да изброя всички позитиви. Под свобода разбирам следното:
- понеже споменахте ключове и т.н. сигурно от първи клас имат и двете деца. От пети клас пътуване с градска транспорт. Оставане сам през нощта даже не помня сигурно пети клас.
- счупен дисплей в пристъп на гняв от него - самостоятелно изкарани пари за него, самостоятелен избор и търсене къде да смени, даване, взимане от сервиза - мисля пак беше 5ти клас.
- ходил е в планина сам с приятели - 8 клас, оставих го на Витоша 100 сам с приятел - 8 клас.
- може да си приготви храна сам от сигурно 5ти клас - приятелка на дъщеря ми на тази възраст котлон не дават да се включи...
- оправя си багажа за пътуване за 10 мин- никога няма забравено нещо..
Моето мнение като гледам неговите връстници и тези на дъщеря ми -децата масово не се оставят да вършат самостоятелно каквото и да е. В резултат на това, на една вече доста крайна възраст все още нито могат да се оправят сами или ако го правят има щети, поражения забравени неща и т.н. Оставям настрана,че за мен свобода получена изведнъж и след период на забрана може да се превърне в свободия. Ежедневно се сблъсквам със забрани  от родителите - при тийна децата просто лъжат родителите, а при дъщерята - още на 11 - просто плановете им пропадат и остават да цъкат на телефоните... да речем при забрана за ходене в парка...
Думите на сина ми са следните - всички лъжат родителите, за да ги пуснат... еми благодаря, предпочитам истината и да си имам едно на ум, отколото да тъна в неведение...децата намират начин да направят това, което искат , особено на тази възраст и аз искам да съм колкото се може по-близо до идеите им, за да мога да реагирам при нужда, а това се изгражда единствено с доверие... това им наливам в главата ежедневно.