Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 79

Днес в стаичка, докато чакахме с другите кандидат- мами се смяхме, че трябва да приемаме пункциите като среща със стари приятелки.

Абсолютно вярно
При теб как мина пункцията, колко извадихте?

Имах 2ф, но само 1Я извадихме. Дано стане хубаво бластоцистче, че ако пак не оцелее значи нещата са мноооого зле.

Момичета, прогестерон 0,77  ng/ml как ви се струва, ако приемем, че днес ми е овулацията. Подгорвям се за ЗЕТ, днес дадох и първа кръв за PBMC?

Моят беше 0,22, мисля, че е ок 👌 Стискам палци 🤗

От много време не съм влизала и чела, но от това, което прочетох в темата, съм наистина разочарована от мненията.
И искам да попитам всички вас, които се оплаквате, че не са ви таймирали правилно, че са ви претупали и т.н. - вие какво направихте, за да подпомогнете процеса и той да е успешен?
Колко от вас се погрижиха за здравето и се постараха да осигурят максимално добра среда за развитие на Я и след това на ембриона след трансфер?
Много лесно е да се гледа съчката в чуждото око и удобно да се пропуска гредата в собственото!
За 10 години д-р Персенска е човекът, който спечели доверието ми и знам, че мога да й вярвам на 1000%.
Имам 2 инсеминации и 4 стимулации.
Нямам дете, но не защото тя не си е свършила работата, а защото аз не дадох 100% от себе си, за да подготвя тялото си.
Имала съм прекрасни бластоцисти, от които нищо не стана и не дотам добри такива, но нито за миг не съм си казала -  тя е виновна.
Няма виновни - явно не е бил правилният момент или Господ ни предпазва.
Когато нямаш довериe на лекаря си, винаги той ще е виновен за неуспеха.
Д-р Персенска никога не е отказвала да ми отговори на въпросите, но и знае, че винаги си имам списък с въпроси. Никога не е бързала да ме "изпрати".
Но искам да кажа и друго нещо - когато не знаех всичко това, което се наложи да науча през годините - тогава бях много по-спокойна и дори имах успех. Може да беше до 9 г.с., но беше.
Но бях на 30.
Така че като ви казват за възрастта - това не е без причина. Не скачайте и не настръхвайте обидено. Възрастта е коварно препятствие от един момент нататък със сигурност. На 31г направих първата си инсеминация - без успех. На 32 г. - втората - пак нищо.
На първата пункция (33 г.) имах 16 Я (оплодени 12Я), на втората - 2 години по-късно - 14 Я (оплодени 10 Я), на третата - 10 (оплодени 5 Я), а на последната (миналата година ноември) преко сили - 8 Я (оплодени 5 Я). И за първи път остана и нещо за замразяване. При предишните оставаха по 2 и ми ги връщаха на трансфер.
Едва ли партньорите на всяка една са без забележки - може и да има такива, както и при някои момичета също да няма видими медицински причини. Но щом не става - или има психологическа бариера, или съвкупност от много фактори, които обаче повечето нямат търпение да поправят или приемат, че не са толкова важи и смятат, че за докторите това също няма значение и стимулацията ще реши всичките им проблеми и в бързането си опропастяват опита.
Но не е така - най-прост пример - масово виждам момичета да пушат пред болицата (спрях цигарите преди 8 г)и такива с наднормено тегло (аз също съм). А това се отразява колкото и да не искаме да си признаем. Не че ако не си пушач или ако си слаб това е гаранция за успех, но поне са две сигурни пречки по-малко.
Приемете, че докторите също са хора и когато работят е възможно да допуснат моментно недоглеждане, но това не е повод за анатема.
Никога не съм обвинила д-р Персенска за неуспеха си, защото знам, че тя не е Господ, но й се доверявам напълно.
Нямаш ли доверие в лекаря си по-добре го смени, защото това е първата стъпка към успеха.
После направи всичко възможно тялото ти да е във форма и след това разчитай на съдбата.
Имам приятелка, която 3 пъти не успя - със стимулации на естествен цикъл и с лекарства, но успяваше по естествен начин и вече си има детенце. Така че на който каквото му е писано.
Не разбирам жените с над 10 опита, за мен това е вече прекалено.
Да, предполагам, че най-голямото щастие е да чуеш "мамо", но ако не стане - какво, да умираме ли.
По-добре да сме здрави и без дете, отколкото болни с дете и недай си Боже да остане без нас.
За себе си аз съм взела решение, че повече стимулации няма да правя и ако е рекъл Господ някое от замразените да има късмет - ще съм щастлива, ако ли не - ще ми е мъчно, но това е пътят, по който ще продължа - без дете.
Така, че момичета - доверете се на лекаря си, задавайте си въпросите, помнете си отговорите, които ще получите, погрижете се за тялото и психиката си, вашите партньори - също и не се настройвайте негативно.
И тогава със сигурност ще имате успех!
Защото грижата за себе си трябва да е първото нещо, с което да започне всяка една от нас, а това ще доведе само до положителна промяна!
Успех на всички!

Слънчевата Манди,
Всеки има право да сподели своя опит и мнение - нали затова е форума?!?
Не разбирам от какво си разочарована.
За себе си мога да кажа, че живея максимално здравословно от години, пия добавки, за които съм прочела в интернет, следя си сама хормони, витамини, гинекологичен статус и т.н.;
2 пъти се молих да ме пунктират през уикенда, защото овулацията ми винаги е на 10 ден (видимо от досието) и яйцеклетките бяха "хубави"; Всеки път отивах с усмивка и вяра, че ще успея, а реакцията беше да не се надявам много...
Накрая си казах, че този път ще се доверя напълно и ще направя стимулация, въпреки намаления си резерв, не си пуснах хормони в началото, не настоях за пункция в неделя. И резултатът е налице - най-лошият досега. Обвинявам най-вече себе си. Но не мисля да продължавам така - уморих се.
Относно възрастта - когато започнах бях на 35 г и резултата беше "чудо". Сега вече 3 години по-късно явно вече няма на какво да се надявам...
Но аз знам, че си струва, и не 10, а 20 опита бих направила за това чудо, стига и лекарят ми да вярва в успеха.

Ако нямате доверие на лекаря си и смятате, че той е виновен за неуспеха - просто го сменете. Какъв е смисълът да пишете по форумите колко сте недоволни, но реално нищо да не предприемате? Връзката лекар-пациент при инвитро е изключително важна, при вас я няма, може и това да влияе. Или пък най-малкото споделете с лекаря какво ви мъчи - кажете смятам че пункцията не беше таймирана, смятам че ще успеем със сибствена яйцеклетка, защото .... обратната връзка я няма при вас.
Аз лично съм доволна от др Персенска, както и много други момичета. Никога не се е държала грубо, винаги съм споделяла с нея какво ме мъчи. Тя ме окуражи да не се отказвам в труден момент. Не виждам смисъл обаче да ви убеждавам, че тя е добър лекар. Вие просто сменете лекаря и намерете такъв, на който да вярвате - важно е.

Sneji*,
Аз за себе си съм взела решение какво да предприема - не съм Ви искала съвети.
И защо си мислите, че не съм споделила какво ме мъчи с лекаря?!? Само със споделяне не става, трябва да има и кой да чуе и да отговори.
Пиша във форума, за да има информация за четящите, да знаят какво ги очаква и да вземат информирано решение.
На мен споделения опит (и положителен и отрицателен) ми е помагал, благодарение на прочетеното избрах и как да продължа.
В излишни разправии не мисля да влизам.
Останете със здраве!

Здравейте е от мен!
След малко лутане дали да правим пак опит, май решихме да опитаме отново.
Днес пуснах щитовидните хормони, записах час и за Начев.

Като ми дойде цикълът, ще запиша и за Персенска. Да поговоря с нея и да видим как ще се действа.

vtri, не знам защо си решила, че написаното от мен е лично към теб и ти давам съвети?
Аз също имам право да изказвам мнението си свободно във форума, но и не смятам да влизам в словени битки и обяснения.

Ако нещата с инвитро опитите бяха толкова лесни, то всеки опит щеше да е успешен и нямаше да се питаме "Защо не стана (и) този път?" и да минаваме през всички тези препятствия.
Негативизмът на пациента се усеща от лекаря. След като от толкова много време сте недоволна от преценката и действията й, винаги може да смените лекаря, колкото и трудно да е. Това е Ваше право и никой не може да ви спре.
При възможностите и наблюденията, които сте имали за "информирано решение" това с какво ви помогна,  освен че все по-силно се усеща Вашето недоверие и недоволство от лекуващия лекар. С тези си коментари не само, че не помагате, а посявате зрънцето на съмнение дори и у тези, които не са имали повод за това.
Винаги за всеки лекар има и добри, и лоши отзиви, но всички те са свързани с това какъв е нашият опит с тях!
Собствените ни нагласи се отразяват на всичко, с което се захващаме, но ако успеем обективно да сменим гледната точка, нещата стават малко по-различни и придобиват съвсем нови окраски!
И нека всички сме здрави!

Здравейте момичета! Имам един въпрос и ще е хубаво, ако някой може да ми отговори.  В подготовката за ЗЕТ съм и сега док, каза че ще се наложи да направим РВМС. Бихте ли ми казали как точно протича процедурата, колко време ми е необходимо, каква е цената?. Понеже съм от Варна и не знам колко време да си предвидя, дали ще е необходимо да се остава. 😕🤔

Това е вид среда, която я правят от плазма, обогатяват матката с тромбоцити. Взимат  кръв в деня на пункцията или когато ви каже доктора щом е ЗЕТ и после след два дни пак ви взимат кръв. 260лв струва и я "впръскват" в матката като при трансфер е усещането, но се прави долу в гинекологичните кабинети за 2мин. Общо взето, май по-добре да останете тук, че толкова често пътуване... Тъкмо ще се приберете и трябва да се върнете.  Някой има по-прясна информация може да сподели, защото моя опит е от октомври мин година 😁

Много благодаря. Явно ще трябва да си отделя няколко дена, по - добре ще е отколкото честото пътуване. ☺️

И моята пункция мина днес....15 Я. Сега остава да видим дали са качествени и дали ще се оплодят.
Аз се чувствам като прегазена от влак, боли ме много, не вярвах че ще ми е толкова зле 🤨