Семейството или родителите?

Аз съм била в подобна на твоята ситуация и сега съжалявам безкрайно, но не мога да върна времето назад. Така че, мисли и действай кадинално. Хубаво е, че си ходила на психотерапевт, може би е необходимо още. Все още поставяш другите пред себе си, ми се струва.

Да,хубаво е да живееш в къща с двор.
Но ,ако къщата е твоя или на мъжа ти и сте самостоятелни.
От тук тръгват и всичките ти проблеми.

По-добре е да живееш в панелка,отколкото в къщата на свекървата.

Леле, за какво го прати човека на психотерапевт, хаха, разсмя ме искрено. Мамин не е диагноза или психическо разтройство. Но как да е, по друга причина се включвам.
Смятам, че ако искаш да имаш брак и деца в най-близко бъдеще с този човек, просто трябва да се махнете... Не знам с какъв акъл си се навила да живееш с чужди родители, при все, че аз едвам издържам с моите не повече от 1 седмица като се прибера в родния си град и то не защото не ги обичам, а просто 2 различни поколения под един покрив си е предизвикателство.
Друго -смятай, че както си представяш как детето ти ще тича на двора във въпросната къща, си представи как и свекървата вдига кръвно, защото и е много шумно и как трябва да караш и детето ти да мълчи и съобразява с родителското тяло.
Трето - 10 години не са малко, но все пак говорили ли сте как искате да се случат нещата с брак и деца? Не казвам, че няма да се случи, но сигурна ли си, че сте на "една вълна" времево и по принцип?

В момента имам дъщеря 9 клас. Смятам, че е нормално да се грижи за себе си, не за мен. Когато тя ще е на 29, аз ще съм на 58. Смятам да съм достатъчно жизнена и енергична и да не ангажирам младите с глупости.
Въобще, съжалявам, но някой ти е внушил някакво абсолютно неправилно възпитание. Да нямаш свой живот, а вечно да се грижиш за някого, за да си ценна. Ако имаш деца и го предадеш и на тях, горко им.

С мъжа ми сме ходили на семейна терапия с цел да се научи какво е да има семейство. 3-4 пъти бяхме. Психоложката му говори същите неща, които аз му говоря безплатно и той реши, че щом е такава работата няма смисъл да плаща за нещо, което вече го е чул многократно и че занапред сам ще се справи с проблема - бил осъзнал, че и аз и тя сме прави. Резултат - нищо. Не се промени и грам - къв си беше такъв си остана. А уж осъзнал. Затова смятам, че ако човек не е склонен да се промени никакви обяснения нито от близки, нито от психолози ще помогнат.

Ходих на психотерапевт, защото и аз имах проблем със "семейството", кое е моето семейство, не приемах мъжа до мен за семейство. Всъщност не виждам лошо човек да посети такъв специалист, за това си мисля, че може и на мъжа да помогне. Мъжа също е на 29 г. Ще пробвам да говоря с него, макар че той не е много настроен за разговори по темата, но вече не ме интересува настроен ли е за разговор.

Аз колко съм му говорила на моя кое му е семейството, направо езикът ми се изтърка. Все се грижеше за някой друг. А това оставя емоционални рани, които ми стовари и на мен. Уж се промени, ама беше голям зор.

Първо, ти не си го чувствала като семейство. Това се нарича инстинкт за самосъхранение. Или интуиция, ако щеш. Цялото ти същество е крещяло, че този човек не е добър партньор за теб, ти си търсила начин да си внушиш, че е. Сериозно?!
Второ, ако той не е в настроение да обсъждате вашето общо бъдеще... Пак, сериозно?!
И ти пишеш, че от раз сте щели да се разделите. Ами не, душа, не е от раз. Този човек не е твоят и дълбоко в душата си го знаеш.
Скрек май в тази тема беше писала, че щом сте толкова години заедно, значи се разбирате. Хайде сега след години слушкане на другите, ти си изяви мечтите и желаният и поискай да бъдар изпълнени. Да видим дали пак ще се разбирате, като се сетиш, че си личност, а не притурка.

Сега, ако не ти угоди, след 10 години как ще е??

Този приятел не иска да говорите за семейство и общо бъдеще, не те подкрепя, дори те използва да давате пари на двама здрави и в работоспособна възраст, отказващи да работят хора. Използва и поддържа налично у теб чувство за вина. Не казвам, че го прави съзнателно, но е резултат, че си използвана и експлоатирана емоционално, времево, физически, финансово. Подкрепил те е за твоя бизнес, но всички се ползват от резултатите от него. Това, че имате и сте го изкарали с труда си не означава, че родителите му следва да са на хранилка при вас. Ако бяха болни, в пенсионна възраст, престарели е друго. И дори в този случай пак зависи дали са се държали с теб човешки, за да им помагаш. Дали са те ценили, уважавали и т.н. Тук не казвам, че е трябвало да ти прехвърлят имот или да ти отгледат децата, говоря да те зачитат като човек, да уважават личното ти пространство на теб и на двама ви като двойка, да не те манипулират, използват и да ти насаждат чувство за вина. За приятеля ти е друго, те са му родители.
Не разбрах предстоящото прехвърляне на къщата от кого на кого е? От лелята на приятеля ти към майка му, или от родителите на приятеля ти към него? Но и в двата случая ти дял там нямаш, дори и да сключите брак.
Премисли и действай. На твое място бих поставила ясно нещата пред приятеля си и в зависимост от отговора, бих действала. Ако скъсаш, започваш на чисто, в свой дом и ще ти отпаднат много финансови ангажименти. Но най-вече ще отхвърлиш огромен емоционален товар. Ще ти олекне, без чувство на вина и фалшив дълг. Имаш шанс да срещнеш нов читав партньор и да създадеш семейство и деца. На 29 животът е пред теб. Ще насочиш време, сили, енергия и средства в своя бизнес и развитие и в това да създадеш нова връзка и дете, за което да отиват парите ви. А емоционално ще ти олекне.
Не можеш да върнеш времето назад, нито тези 10 години, нито пропилените надежди и мечти за свое семейство и дете, нито похарчените средства, нито инвестираните усилия. Но можеш да сложиш край на цялото това издевателство над теб, да се поучиш от опита си, да си определиш за в бъдеще да не допускаш подобно поведение и да продължиш напред. Ти сама трябва да решиш.

Не знам от къде го измисли, че някога съм слушала някой различен от себе си както и че не съм си казвала какво искам. Било е едно време като бях дете слушах майка ми, защото не издържах психически на натиска и и нямаше как да се махна - бях зависима от нея. Но вече не само, че не я слушам, а правя обратното ей така напук - да види, че с манипулациите е свършило. Като всеки човек разбира се и моето мнение се влияе от това на околните, но каквото съм направила е защото аз така съм решила, а не щото някой си така е казал и съм го послушала. Никога никой не слушам ако не съм съгласна с него. Друг е въпросът, че може и да е успял да ме убеди в правотата си. Но като цяло правя каквото реша. Угаждам само на любимите си хора, защото искам да ги видя щастливи, въпреки че не одобрявам изборът им. Примерно разреших на сина ми преди година да купи нещо скъпо което знаех още тогава че е  безсмислено и няма да се ползва, но той много искаше и го направих само за да го зарадвам.
Проблемът е, че явно съм попаднала на изкусен манипулатор.
Мъжът ми е от хората, които знаят как да си постигат целите и са в състояние да изиграят всичко за целта както и нагло да излъжат. Забелязала съм че датчаните като цяло са изкусни фалшификанти - при тях всичко е тактика с цел постигане на нещо. Вчера бях на ръба да се изнеса от къщата. Господинът ми вика "Ами щом си толкова нещастна с мен, ще ти купя една къща и се изнеси". Казах му "Няма проблем - още сега се изнасям в караваната с огромно удоволствие и облекчение щото това с къщата ще отнеме много време". Да видиш как се обърка челякът - не е очаквал точно тази реакция -  явно се уплаши, че слугинята ще го остави сам с доманикнството и веднага обърна другия лист и омекна за да ме откаже. Алооо - аз на заплахи и шантажи не поддавам.

Skrekkelig, хванала си му чалъма на твоя човек! Чак ми дожаля за него!

На авторката говорех - ако смята, че им е ок връзката, да си поиска полагаемото и като срещне реакцията, пак да пробва да помисли ок ли е.
С този човек не е щастлива. Освен да иде пак на терапевт (даже се чудя кой е този, при клгото е ходила, егати специалиста) да се самоубеди, че е ок кравата да суче от чуждо теле.

Аз нещо изтървах... на база на какво направихме заключения, че той я използва и не иска брак и деца...?

На база на това, че след 10 години връзка, вместо да правят, гледат и хранят бебе, те хранят и гледат здравите трудоспособни родители на мъжа.