Семейството или родителите?

  • 18 311
  • 612
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 815
Освен честито, друго какво да се каже?! Поне вече знаеш, можеш евентуално да спреш да си губиш времето и усилията.
Всъщност ми е трудно, защото оказва се.. разумът и сърцето са различни неща. Но действително е губене на време.. Sad
Не можел да ми предложи брак поради липса на пари - защо ли има тази липса..
До преди половин година мислехме за дете - вече не мислим.. имаме си две големи деца
Като го питах как ще се оправим зимата така - "Ами ще се свием", което ми дава ясна представа, че не смята да променя нищо и още по-лошо, че в бъдеще дори да имаме дете, то може да няма колело, за да се плащат нещата на родителите..

Не оправдавай липсата си на самоуважение и инстинкти за самосъхранение с любов. Щастливия човек е окрилен от любовта, дава му сили и прави живота смислен. Ти се самоунищожаваш абсолюботно доброволно и методично и защо? Не си щастлива, знаеш,че си разигравана и унижавана и ако го правеше от любов, нямаше да заемаш позиция на жертва. Какво прави този мъж за теб, който така силно обичаш? Дори мамините синчета, когато обичат жената до себе си биха казали "Разбери ме, те са ми родители, не мога да ги оставя, но ти си моята принцеса и няма ти липсва нищо, ако трябва няма да ям." И го казвам с уговорката, че и мамино синче не е добра партия.

Не ти предлага брак, защото няма смисъл. Той и сега те източва емоционално и финансово, няма нужда и от манипулации с брак или деца, капана е затворен при теб.

Не разбивай сърцето на майка си, само ти си и останала. Поне заради нея живей живота си красиво и достойно. Този мъж никога няма да ти благодари за жестовете, нито неговото семейство. В деня, в който си тръгнеш просто ще продължи към следващата жертва. Но ти ще се гордееш със себе си, когато осъзнаеш от какво си избягала.

# 601
  • Мнения: 1 698
От началото се подразбираше, че приятелят ти не гледа сериозно на връзката ви. Десет години ходене, никакво развитие. Дори и само това е основание да си тръгнеш. А ти освен всичко друго си използвана финансово и емоционално. Не си губи времето.

# 602
  • Мнения: 1 698
Не го мисли този твой приятел, авторке. За десет години не е намерил време и средства да ти предложи брак. Ако се спасиш, което е наложително, скоро ще си намери друга спонсора за мама и тате. Наближаваш 30, не си губи времето.

# 603
  • Канада
  • Мнения: 264
Още като прочетох темата, в мен възникна въпросът, как така се наемаш да помагаш на хора, с които дори законово не си свързана. Дори не си им родила внуци.
Ако ми беше дъщеря, щях серизоно да се притесня за теб. Sad.
Не е лесно да си тръгнеш, вярвам ти.
Градила си връзка 10 години, без бъдеще.
Говори с майка си, сподели тези тревоги и започни от начало.
Имаш всички условия за това.

# 604
  • Мнения: 287
Здравейте на всички.. моля за съвет от хората, които са в подобна ситуация.. с приятеля ми се изнесоха от вкъщи където живеехме с майка ми и приятелят й.. мина се месец/ два и приятелят на мама почина и тя остана сама.. засега сме при нея, но наистина не знам как да постъпя. Много ми е тъжно да я оставя сама, живее в голяма къща и сам човек не си е работа.. нито да се върнем, нито да останем.. ще съм много благодарна ако просто чуя по някое мнение и съвет от вас..

# 605
  • София
  • Мнения: 24 839
Как да те посъветваме, като само ти знаеш какви са ви отношенията с майка ти?
Можете ли да съжителствате без да си пречите, без да си навлизате прекалено в личното пространство?
Ако можете, ако се чувствате комфортно, щом е голяма къщата, защо да не останете?

# 606
  • Мнения: 12 790
Според мен, поговори с приятеля си. Той какво мисли? Добре ли се чувства там? Смята ли, че сте по-добре, когато сте отделно? Колкото и да не е, когато сте в къщата на майка ти, тя все някога ще се намесва, предполагам, жив човек е. А иначе ще си обръщате повече внимание един на друг.

От друга страна, е важно и майка ти как се чувства и дали предпочита да сте там, или да си е сама. Допускам второто, защото  майка ми предпочиташе да живее сама.

# 607
  • Мнения: 287
Според мен, поговори с приятеля си. Той какво мисли? Добре ли се чувства там? Смята ли, че сте по-добре, когато сте отделно? Колкото и да не е, когато сте в къщата на майка ти, тя все някога ще се намесва, предполагам, жив човек е. А иначе ще си обръщате повече внимание един на друг.

От друга страна, е важно и майка ти как се чувства и дали предпочита да сте там, или да си е сама. Допускам второто, защото  майка ми предпочиташе да живее сама.

Ами той казва, че за него е важно аз да съм спокойна.. и двамата сме на мнение, че сами ни е по-добре. Майка ми не ни пречи по никакъв начин, но да понякога се намесва не с лошо, но като всеки родител уж за добро..

Иначе мама казва вие сте си отделно семейство, не искам да ви се бъркам.. просто съм доста объркана.. още е шок за всички.. може би е хубаво да мине и повече време

# 608
  • Мнения: 12 790
Както го описваш, май ще сте си по-добре сами... Така и майка ти няма да чувства неудобство от  ситуацията.
При теб трябва да изкристализира решението, когато си готова.

# 609
  • Мнения: 2 217
Винаги е по-добре самостоятелно. Изключвам случаи, в които се налага непрекъснато физическо съдействие. Това не значи, че я изоставяш, подкрепата има и други измерения, освен живот заедно.

# 610
  • Мнения: 7 278
Не бих се върнала. Майка ти да си живее нейния живот, вие вашия.

# 611
  • София
  • Мнения: 16 038
Зависи от много неща.
Най-добре за мене е всеки да е отделно, да си ходим на гости и да не си омръзваме.
Но ако жената е възрастна, болна  и има нужда от помощ става по-сложно.

# 612
  • София
  • Мнения: 19 249
Можеше да живеете на другия край на света и да не можете да се виждате дори инцидентно.
Веднъж свикнали сами,  ми се струва трудно да се върнете към съвместен живот с нея. И ако на теб ти е майка, на приятеля ти е никаква, дори не е тъща.
Скрит текст:
Сещам се за вица: За теб баба, сине, за мен тъща. Дай другия пълнител

Общи условия

Активация на акаунт