Семейството или родителите?

Колко са данъците на една селска къща, пък била тя и на 2 етажа. Дали има 100на лв на година
Майка й ще им помага с какво? Особено ако се нанесат в апартамента, който сега жената дава под наем и се издържа с наема!? Защо всъщност авторката не го прибира тя, щом е нейн имот! Или 500 лв., давани всеки месец на мама, не ни се свидят, но на неговите родителите, при които живеят от 2 години, а се налага да подпомагат от 3 месеца - вой! Използвали ги били!
Приказва си госпожицата. От всичките обяснения оставам с впечатлението, че нито имат къде другаде да отидат, нито пари имат, нито са делили сметки със свекърите 2 години. Живели са си там наготовичко, сега нещата от няколко месеца са се обърнали, техен ред е да се бръкнат, и естествено, не им харесва и идва нанагорно.

Делили сме всичко. И сме помагали за каквото можем. Проблемът ми е по-скоро принципен, от колкото материален. Имам пари да извадя кеш да им платя заема, но не стига, че ни го натресоха, а и да им го плащам ми идва в повече. И защо ние да си опукаме всички спестявания.. Да, застъпих се за 200 лв. преди време да им дадем, защото е човешко да помогнеш. Не е човешко да те използват. Всичко, което 10-15 години не са плащали ние трябва да го плащаме. Защо не са го платили като работеха?! Защо толкова години не са плащали данъци? И двамата работим по над 8-9 часа на ден, а майка му си лежи, нещо май не е честно. Сигурна съм за здравето и, защото преди време беше уж болна, ходи на специалист, той каза, че нищо и няма и тя седя две седмици у дома, въпреки това. Вече дори не сме на ниво имате ли да ни дадете, а "дай ми 20 лв". Ако взимахме по 10 000 на месец, да не ни пука - ок, но не е така. Не може с тях да се говори за бюджети и пари, защото не говорят, мълчат и вдигат рамене. Мислех да купуваме месо, ядене - имат достойнство, няма да приемат, така казали.  Дори заема да остане за нас, той така или иначе е на наше име, избор нямаме, поне другите неща. А и да си говорим честно - пет месеца са това.. почти половин година да живееш без доходи и да не ти пука. И мен ме хвана кризата - точно за ден всички клиенти си тръгнаха. Две седмици седях така и започнах да търся работа на договор, но нещата се отвориха. Принципен е въпросът ... Един ден да не задам въпроса: "Детето иска колело, а трябва друго да плащам"

Само си помисли - те така и пенсии няма да имат. И ще ви скубят доживот.

fallen_angel, според мен си напълно права да се чувстваш ядосана, набутана, използвана и каквото още там се сетиш. Чудя се само как си позволила да попаднеш в тази ситуация, от която излизане няма, защото вече сте ги научили да ви лежат на гърба. Както и, че като изреват - дай сега двайсе лева, веднага вадите и давате.

Станалото - станало, според мен ти трябва да мислиш в посока минимизиране на твоите загуби. Повтарям, на твоите загуби, за приятеля ти не говоря, защото той все ще е на печалба. Независимо дали ти плащаш или не, дали останеш с него или не, той ще излезе от цялата ситуация с една къща на негово име, с платени данъци, сметки и обгрижени родители, които такива-онакива са му все пак родители. Дето се вика, той все ще е на кирия.

Не мога да кажа същото за тебе. Накрая може и бизнеса си да загубиш заради тези пиявици. Не само, че наливаш пари в бездънна каца, ами и време наливаш да развозваш по лекари мнимата болна, да организираш интервюта, да я караш и по тях. Това време също ти струва пари.
Честно не знам как имаш енергия и нерви да се занимаваш.

Разбирам раздразнението ти,  но вие сте отишли там. Постарай се дялът от къщата да е и на твое име.

Говорете и за разходите им. Нама не искат. Кажете им, че поемате сметките и храната за определено време и толкова. Заема от 1500 лв., който е безлихвен може да го платите на жената и да изискате да ви го върнат, като започнат работа.

В тази къща нищо ли не гледат свекърите? Домати, пилета?

Авторке, защо не си отидеш с все багажа у майка си. Да си починеш малко. Докато си у свекърите, всички знаят, че се съгласяваш, че даваш и че плащаш. Покажи им, че хранилката от глупачката приключва. Не им стигали парите? И на мен не ми стигат. Има един лаф по моя край &@&$@ му на тоя, дето му стигат парите. Не си длъжна. Приятелят ти, ако иска да сте заедно - ще се размърда. Къща на село можеш и сама да си купиш.

Имали достойнство и няма да взимат храна, но достойнството някак липсва, когато стане дума да вземат пари. Няма голяма разлика в двете неща, но айде, вие им се връзвате явно.

По-назад Бианка каза нещо и беше права. Хващаш си багажчето и се махаш, а мъжа ти ако иска да е с теб, ще дойде. Ти обаче трябва да се разкараш от там. Дори дете нямате още бе, жено, за чий седиш в тая къща!? Я вратата и оставяй народа да се оправя сам!

Така е, при поява на дете парите още по-лесно се харчат и съвсем ще й се увидят на авторката разходите за родителите. Преди да имам деца не съм се тревожила особено, дори в трудни финансови периоди, нали пари се изкарват винаги. Но след децата придобиват реално още по-голямо значение и трябва да се отделят и спасяват отсега младите, ако искат да си гледат децата спокойно.

Във възпитанието на авторката има нещо грешно. Промили са й мозъка да се грижи за всички и да пренебрегва себе си. Защото си мисля, че и майка й е на хранилка, но защото й е майка не е проблем.

Аз и в другата тема го казах. Моя мъж ми наложи да купим апартамента, в който тогава живеееше майка му. "Страшна далавера, държавен". Аз исках са се отделим и гледах НС. Това беше 2004.
Тогава този беше 19 х лева, а такъв, който исках 30-32 х лева. Можеше да стане!
Пиууу и сме в 2020. Майка му почина, децата порастнаха. А ние още се свираме на 48 кв!!!

Авторката го написа- майка й работи и си живее в собственото жилище.
От другото взима наем и им прави подаръци- екскурзии, защото така смята че е редно.

Майка ми не работи. Пенсионерка е по болест. Заради това, че не живеем в жилището и отказахме пари от наема от него, тя смята за редно да ни прави подаръци, отделно спестява пари (според нея за всеки случаи, сватба, бебе и каквото там си е наумила). Това жилище навремето го купиха с баща ми за мен, да съм подсигурена. Така се стекоха нещата, че очевидно не живея там и тя не иска да се чувства задължена - един вид, че дъщеря и живее на друго място, без подкрепа, по някакъв такъв начин го приема.

Новото развитие по темата е - двама обидени родители, едната ходеща на работа три дни подред, а другия от днес на някакво частно място. Могло значи.. дали ако не бяхме отреагирали, така щяха да се развият нещата... едва ли. Най-хубавото е, че моя мъж не е впечатлен от обидените си родители и това не създава дискомфорт у него.
Надявам се всичко да си дойде на мястото и да разберат, че това че имаме пари, не означава, че всички са за тях. Ако се наложи бих помогнала отново, но този път с мярка и граница и със сигурност вече няма да заставам срещу него, когато ТОЙ отказва да им помогне, може би е знаел защо отказва.

Тя се дразни от неумението им или нежеланието да се уреждат живота.Тази къща е наследствена, не са уредени документи, дори данъци не са платени. При нас нямаха свекърите документи  с обстоятелствена проверка им извадихме и после прехвърлиха срещу гледане и половината като продажба, да няма излъгани.Платиха те дял на девера, ние разходите по прехвърлянето и узаконяването .
Дразнещо си е , да, при майка ми , сестра и е взела имоти като се омъжва, но после си дели с нея защото нали майка живее  при родителите си и кой ще дойде да иска, тя си е там, подразбира се ,че е за нея.Да ама не.

Та който има поне малко опит с наследства и наследници знае.
Като идваш от семейство ,дето си урежда нещата те дразни.

Станало е  , елате , имате дом ама нямате.
Ако предварително е наясно няма да се ядосва ,ще е имала съзнателен избор.

Хора дето ги влачи пороя са си дразнещи.
Това споделя ,според мен.
И са млади ,не са се заринали в доходи, когато имаш не правиш тънки сметки, но ти да си правиш заради комфорта на друг си дразни.
Няма да ги убие, или да ги оставят да умират от глад.
Но  е много рано да ги носят.

Точно това си мисля! Имам спестявания, но не са за тях, и аз имам заболявания, по които летят пари. При евентуална бременност, която до скоро и по медицински причини беше невъзможна, пак ще трябват много пари. Дразни ме, че се носят по водата и че нищо не са си уредили, защото в моето семейство всичко се урежда на момента. Ситуация от скоро, трябва да се уреди нещо в тяхната община - и двамата казаха "не мога, не знам" и трябваше аз да отида. При петото такова "не знам" на човек му писва..

Ами, затова вече по-избирателно го раздавай. Ако наистина има нужда от помощ - помагай, ако се гевезят, правиш се на ни чул, ни видял. Защото наистина писва.