Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как трябва да постъпя?

  • 4 822
  • 30
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 33
Здравейте,

Не знам как да започна и изобщо дали да започвам, но в крайна сметка пръстите ми започнаха да пишат..

От известно време едни въпроси ме тормозят и не знам, как да си отговоря на тях.
На 25 години съм имам приятел от почти 5 години, живеем заедно и всичко върви добре. /Поне пред хората/ Имаме голям кръг от приятели и близки, които все ни се "възхищават" за хубавата връзка и как добре се разбираме, уважаваме и обичаме. С моя приятел гледаме в една посока по отношение на живота ни в бъдеще. / Сватби, деца.. дом, семейство../ Работим много и двамата сме с хубави професии, образовани и нещата вървят добре, както казах.

До тук добре.

От известно време започвам да забелязвам и усещам едни, особени признаци у него. /Не говоря за изневяра, от сега да поясня/ Въпросните признаци са от време на време и се изразяват в това, че на моменти е много раздразнителен, припрян и намира поводи за дразги от всичко. Наясно съм, че както при нас, така и мъжете имат нещо като ПМС, но дали е от това? Никога не сме си правили проблеми във никакво отношение, широкоскроени сме и двамата. Преди няколко дни реших, че искам да се прибера за един wnd при родителите ми, да се видя с тях, както и с приятелите ми от детството, когато той разбра за това мое намерение, се подразни, не го показа явно, но стана ясно. Никога не би ми забранил да направя нещо, но взе да изтъква някакви плоски причини, в опит уж да ме разубеди - индиректно, видя, че няма да стане и се отказа. В следствие на това, започна да се държи по-студено и някак дръпнато, което не е присъщо за него /ужасно любвеобилен е принципно/. Това е просто последната такава случка, затова я давам за пример. Имало е и други подобни, той обича вниманието, не обича да бъде пренебрегван, често иска нещата да се случват, както той смята за правилно, което отново е притеснително според мен. Не е постоянно, но има моменти, в които лампичката ми  премигва. Знам, че това е в следствие на възпитанието му, тъй като той е бил много желано дете /второ, първото е сестра му/ и са го глезили - доста. В началото като се запознахме, имаше много неща, които не харесвах у него и малко, по малко ги изгладихме и успя да се промени. Но останаха  тези, които казах, предимно с налагането и това, че постоянно държи да сме заедно, но иначе няма проблем от време на време той да излиза напред - назад с приятели. /за мен не е проблем/
Нямам никакво намерение да се разделям с него, защото във всичко останало сме един за друг, просто аз може би съм по свободолюбива, знам ли....

Та бих искала да попитам има ли повод за сериозно притеснение, както и дали можем да изгладим нещата?
Извинете за дългия пост.

Благодаря предварително за изказаните мнения.

# 1
  • Мнения: 1 374
Съвета ми е: говорене, говорене и пак говорене.
Може да е просто от характера му. Всяко едно такова нещо, което ти "примигне" лампичката - Разговор. Ако е много изнервен или отдръпнат в този момент изчакай. Но не го оставяй неизговорено. С времето ще ги изгладите нещата, ако е от характера му и иска промяна, или няма и ще се разделите. От колко време живеете заедно? Кога започнаха да се случват такива неща, спрямо момента на общо съжителство- веднага, след година? Ако е след повече време, какво се е променило за този период?
Според мен, изчакайте с детето година, за да може да изчистите нещата. А и да си сигурна дали лампичката не е права.

# 2
  • Мнения: 2 767
Не знам с какво си наясно, но мъжете нямат месечен цикъл и съответно няма как да имат ПМС - това означава предменструален синдром. В описаната от теб случка също бих се подразнила ако съм на мястото на приятеля ти. Живеете заедно, планирате семейство и деца и ти изведнъж съобщаваш, че ще си ходиш на гости да се видиш с приятели от детството. Не си го обсъждала с него, не си го поканила - решила си и съобщаваш. Ами извинявай, но ако мъжът ми ей така от нищото ми съобщи, че сам си отива в родния край да се види с приятели и през ум не му идва да ме покани дори, аз също ще се изнервя и ще получа ПМС.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 33
Съвета ми е: говорене, говорене и пак говорене.
Може да е просто от характера му. Всяко едно такова нещо, което ти "примигне" лампичката - Разговор. Ако е много изнервен или отдръпнат в този момент изчакай. Но не го оставяй неизговорено. С времето ще ги изгладите нещата, ако е от характера му и иска промяна, или няма и ще се разделите. От колко време живеете заедно? Кога започнаха да се случват такива неща, спрямо момента на общо съжителство- веднага, след година? Ако е след повече време, какво се е променило за този период?
Според мен, изчакайте с детето година, за да може да изчистите нещата. А и да си сигурна дали лампичката не е права.

Живеем заедно, почти откакто се запознахме. Тъй като и двамата следвахме в един и същи град /където се и запознахме/, през семестрите живеехме отделно, но всеки ден бяхме на едно. Летата, когато свършвахме учебната година, бяхме в неговата къща при семейството му, тъй като той не харесваше града, в който учехме. И сега от 2 години живеем заедно, нон стоп. Въпросните ситуации са на лице още от начало на връзката ни, с времето станаха по-малко. Надявам се намаляването да е тенденциозно...

# 4
  • Мнения: 10 253
На мен не ми звучи добре, сори. Изглежда обсебващ и егоистичен, чак се учудвам, че не споменаваш и ревност. (ама той може с приятели, а ти - не?)
Може да се изглади с времето, но може и да избие в контрол и задушаване. Особено ако нещо не му потръгне.

# 5
  • Мнения: 2 638
. Ами извинявай, но ако мъжът ми ей така от нищото ми съобщи, че сам си отива в родния край да се види с приятели и през ум не му идва да ме покани дори, аз също ще се изнервя и ще получа ПМС.
Да не е вързан за полата и да е на 5 за да трябва да се отчита че и да те кани да седиш и го гледаш докато той си спомня разни случки от миналото с детските си приятели? Възрастен човек е, не му трябва разрешение.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 33
Не знам с какво си наясно, но мъжете нямат месечен цикъл и съответно няма как да имат ПМС - това означава предменструален синдром. В описаната от теб случка също бих се подразнила ако съм на мястото на приятеля ти. Живеете заедно, планирате семейство и деца и ти изведнъж съобщаваш, че ще си ходиш на гости да се видиш с приятели от детството. Не си го обсъждала с него, не си го поканила - решила си и съобщаваш. Ами извинявай, но ако мъжът ми ей така от нищото ми съобщи, че сам си отива в родния край да се види с приятели и през ум не му идва да ме покани дори, аз също ще се изнервя и ще получа ПМС.

Напълно съм наясно, че нямат месечен цикъл Sweat Smile просто съм чела по въпроса, че те също понякога проявяват чисто емоционалните "симптоми" на състоянието. Колкото до другата част от мнението, да забравила съм да поясня нещо важно, а именно - не съм го канила понеже той ми  беше казал, че въпросната седмица ще се прибира при неговите родители, за да работят някакви мъжки неща с баща му. Моето решение, беше следствие на неговото, за да не стоя сама. Simple Smile

Последна редакция: ср, 01 юли 2020, 14:05 от лоллии***

# 7
  • Мнения: 1 374
В такъв случай, дай малко време. Не бързайте с дете и сватба, изчакайте. Но не вечно, определи си определен период, не повече. И отново, говорене, много говорене.

# 8
  • Мнения: 1 622
Не знам с какво си наясно, но мъжете нямат месечен цикъл и съответно няма как да имат ПМС - това означава предменструален синдром. В описаната от теб случка също бих се подразнила ако съм на мястото на приятеля ти. Живеете заедно, планирате семейство и деца и ти изведнъж съобщаваш, че ще си ходиш на гости да се видиш с приятели от детството. Не си го обсъждала с него, не си го поканила - решила си и съобщаваш. Ами извинявай, но ако мъжът ми ей така от нищото ми съобщи, че сам си отива в родния край да се види с приятели и през ум не му идва да ме покани дори, аз също ще се изнервя и ще получа ПМС.

Разрешение ли трябва да иска , или да пуска предизвестие , когато реши да се види с приятели?

# 9
  • Мнения: 1 869
Избива на контрол и психоманипулации това поведение. Мен много би ме дразнило. Отстоявай се, иначе с времето ще иска все повече и за да си спестиш конфликта, ще се обезличиш. Мъжът и кучето - както ги научиш. Щом той е зает другаде по същото време даже не разбирам драмата, какво се очаква от теб?

# 10
  • Мнения: 2 767
Много повърхностно четете, дами. Ако ситуацията беше обратна - приятелят обявява, че заминава на среща с приятели, няма искаш ли с мен, няма имаш ли други планове, тогава щяхте да нададете вой, че отива с любовница някъде и заслужава моментално зарязване. Тук обаче скочихте за права и свободи. Не съм казала нищо за искане на разрешение, а за съвместно обсъждане и коментар на плановете за уикенда. Вероятно той самият щеше да откаже да ходи.

ПП: както винаги става след две-три мнения първоначалната случка се видоизменя и се оказва, че то имало и предистория и тя не е скочила да ходи при приятели току-така. Моят коментар съответно става нерелевантен.

# 11
  • Мнения: 20 667
Здравейте,

Скрит текст:
Не знам как да започна и изобщо дали да започвам, но в крайна сметка пръстите ми започнаха да пишат..

От известно време едни въпроси ме тормозят и не знам, как да си отговоря на тях.
На 25 години съм имам приятел от почти 5 години, живеем заедно и всичко върви добре. /Поне пред хората/ Имаме голям кръг от приятели и близки, които все ни се "възхищават" за хубавата връзка и как добре се разбираме, уважаваме и обичаме. С моя приятел гледаме в една посока по отношение на живота ни в бъдеще. / Сватби, деца.. дом, семейство../ Работим много и двамата сме с хубави професии, образовани и нещата вървят добре, както казах.

До тук добре.

От известно време започвам да забелязвам и усещам едни, особени признаци у него. /Не говоря за изневяра, от сега да поясня/ Въпросните признаци са от време на време и се изразяват в това, че на моменти е много раздразнителен, припрян и намира поводи за дразги от всичко. Наясно съм, че както при нас, така и мъжете имат нещо като ПМС, но дали е от това? Никога не сме си правили проблеми във никакво отношение, широкоскроени сме и двамата.
Преди няколко дни реших, че искам да се прибера за един wnd при родителите ми, да се видя с тях, както и с приятелите ми от детството, когато той разбра за това мое намерение, се подразни, не го показа явно, но стана ясно. Никога не би ми забранил да направя нещо, но взе да изтъква някакви плоски причини, в опит уж да ме разубеди - индиректно, видя, че няма да стане и се отказа. В следствие на това, започна да се държи по-студено и някак дръпнато,
Скрит текст:
което не е присъщо за него /ужасно любвеобилен е принципно/. Това е просто последната такава случка, затова я давам за пример. Имало е и други подобни, той обича вниманието, не обича да бъде пренебрегван, често иска нещата да се случват, както той смята за правилно, което отново е притеснително според мен. Не е постоянно, но има моменти, в които лампичката ми  премигва. Знам, че това е в следствие на възпитанието му, тъй като той е бил много желано дете /второ, първото е сестра му/ и са го глезили - доста. В началото като се запознахме, имаше много неща, които не харесвах у него и малко, по малко ги изгладихме и успя да се промени. Но останаха  тези, които казах, предимно с налагането и това, че постоянно държи да сме заедно, но иначе няма проблем от време на време той да излиза напред - назад с приятели. /за мен не е проблем/
Нямам никакво намерение да се разделям с него, защото във всичко останало сме един за друг, просто аз може би съм по свободолюбива, знам ли....

Та бих искала да попитам има ли повод за сериозно притеснение, както и дали можем да изгладим нещата?
Извинете за дългия пост.

Благодаря предварително за изказаните мнения.
Цитат
....не съм го канила понеже той ми  беше казал, че въпросната седмица ще се прибира при неговите родители, за да работят някакви мъжки неща с баща му...

Не разбирам какъв е проблемът, той отива при неговите родители, ти не му правиш фасони, а защо той така се държи, след като ти пък ще отидеш при своите? Освен, ако не те е поканил да заминеш с него, а ти си отказала?

# 12
  • Мнения: 1 394
Това,което го пишеш тук,е добре да го кажеш на приятеля си.Разбира се ,че трябва да обсъждате плановете си заедно,но щом той ще ходи при родителите си,това е точното време и ти да се разходиш без него.

# 13
  • София
  • Мнения: 24 399
Скрит текст:
Здравейте,

Не знам как да започна и изобщо дали да започвам, но в крайна сметка пръстите ми започнаха да пишат..

От известно време едни въпроси ме тормозят и не знам, как да си отговоря на тях.
На 25 години съм имам приятел от почти 5 години, живеем заедно и всичко върви добре. /Поне пред хората/ Имаме голям кръг от приятели и близки, които все ни се "възхищават" за хубавата връзка и как добре се разбираме, уважаваме и обичаме. С моя приятел гледаме в една посока по отношение на живота ни в бъдеще. / Сватби, деца.. дом, семейство../ Работим много и двамата сме с хубави професии, образовани и нещата вървят добре, както казах.

До тук добре.

От известно време започвам да забелязвам и усещам едни, особени признаци у него. /Не говоря за изневяра, от сега да поясня/ Въпросните признаци са от време на време и се изразяват в това, че на моменти е много раздразнителен, припрян и намира поводи за дразги от всичко. Наясно съм, че както при нас, така и мъжете имат нещо като ПМС, но дали е от това? Никога не сме си правили проблеми във никакво отношение, широкоскроени сме и двамата. Преди няколко дни реших, че искам да се прибера за един wnd при родителите ми, да се видя с тях, както и с приятелите ми от детството, когато той разбра за това мое намерение, се подразни, не го показа явно, но стана ясно. Никога не би ми забранил да направя нещо, но взе да изтъква някакви плоски причини, в опит уж да ме разубеди - индиректно, видя, че няма да стане и се отказа. В следствие на това, започна да се държи по-студено и някак дръпнато, което не е присъщо за него /ужасно любвеобилен е принципно/. Това е просто последната такава случка, затова я давам за пример. Имало е и други подобни, той обича вниманието, не обича да бъде пренебрегван, често иска нещата да се случват, както той смята за правилно, което отново е притеснително според мен. Не е постоянно, но има моменти, в които лампичката ми  премигва. Знам, че това е в следствие на възпитанието му, тъй като той е бил много желано дете /второ, първото е сестра му/ и са го глезили - доста. В началото като се запознахме, имаше много неща, които не харесвах у него и малко, по малко ги изгладихме и успя да се промени. Но останаха  тези, които казах, предимно с налагането и това, че постоянно държи да сме заедно, но иначе няма проблем от време на време той да излиза напред - назад с приятели. /за мен не е проблем/
Нямам никакво намерение да се разделям с него, защото във всичко останало сме един за друг, просто аз може би съм по свободолюбива, знам ли....

Та бих искала да попитам има ли повод за сериозно притеснение, както и дали можем да изгладим нещата?
Извинете за дългия пост.

Благодаря предварително за изказаните мнения.

Какво ми направи впечатление в поста ти- от началото на връзката ви до днес, той се е променил в доста неща, за да ти отговори на изискванията.
Въпреки че е расъл и възпитаван да се съобразяват другите с него.
Дали пък не би трябвало да му оставиш нещо от неговите качества, заради които се предполага че вече години си с него?
Дали не е по- коректно и ти да промениш нещо в себе си, че да се срещнете посредата?

# 14
  • Мнения: 2 011
Съгласна съм с Пип.
Трябва да си говорите със слушане и разбиране.
Без викове. Ако той вика, откажи да водиш разговор и не влизай в тона му.
Трябва сами да се разберете. Както сте се разбрали, че имате общи цели за дом и семейство, така трябва да сте наясно какви чувства изпитвате в хода на ежедневието.

Общи условия

Активация на акаунт