- Публикувана: 1 юли 2020, 17:25 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 09:44 ч.
Как се отразява пандемията на семейните ви отношения и интимни запознанства? от 01.07. до 31.07
`начи, пиша си и нормално.
Лори, Дидко го е чел
Лори, Дидко го е чел
Скрит текст:
- Искам да ти разправя, Страхиле!
Знаеш ли какво е жена, момче? Дявола в женски дрехи – от шарения литак до сърмената риза.
Майка ѝ на стана нощем е стояла и за дяволски работи е наричала тая пуста хубост, дето съня ми взе. На кожа и кости станах зарад нея, като смок видама ми изпи.
Развя веднъж коси на полето и цялата ми мъжка сила взе. Болен легнах и на иконостаса в църквата не вярвах. Отчето се опита, Страхиле. Три недели пост заръча, че и всяка заран черкуване. Но не бях честен пред себе си и Бога, като подих там. С грешни мисли идох. Дявола ми беше подмишка, че и направо на гърдите легнал.
След три недели пойдох да я видя, белким я разлюбя. Пък тя………хорото повела из алана, смее се и пак коси развяла. Срама няма - кърпата свалила, че и плитките разплела и очи си от мене не крие! Китката и алена , кървава. Пък аз я гледам, Страхиле! Една засмеята, една босонога, гологлава и тая снага!
Още по-болен се прибрах. Стара ми майка ме прочете. Пъхна пет пари у шъпата и заръча- „Върви при сърцето си, сине!” Свих песница и право у кръчмата. Сърцето ми Стархиле там. Оставих го на тезгяха кога тате се спомина и на плещите ми легна дом и пет сестри – аз сам брат. Сърцето ми у кръчмата, ама душата ми у алана и ръка съм ѝ хванал на хорото. И мира нямам, нямам.
- Ще се напием момче и няма да го премълча – много е. Ще си го кажа на всеослушание и пред сите. Главата няма да ме слуша, краката тоже. Ама душата моя, немирната….
Извървените пътища си ги знам, но сега са ми съвсем различни, като я няма до мене в тъмните сокаци.
Изговорените приказки си ги знам, ама кухо дрънчат, като я няма да ги чуе.
Нямам лице милвано, нямам ръце целувани, нямам коси мирисани, нямам бяла кожа галена. Пък само тя ми е пред очите. И като ги затворя също!
-Пий, Страхиле, пет пари за сватба имам. Аз черпя!
Сабахлем се събуждам от сухата нафора в устата. Неделята съм я проспал, че и няколко даже.
Майка ми се е надвела и ме гледа с цялото си сурово лице. Па ме фана за дреата и ме дигна у въздуха – тая малка жена на 5 превита. Па ме метна наземи и дума не каза. Посочи легена, после вратата. Обърна се и отиде да накладе огън у печката – ама бързаше, една припряна. Тури престилката и се разшета без дума да продума.
И аз излязох, ма се качих на чардака прокиснал. Главата ми въртоп, па и един булчав се видим. Брадата ми набола и режеща, очите ми тъмни и болни……….пък душата ми, душата ми гола джара.
Тогава вратника се открехна и чух смеха на сестрите ми. Пет, ама люти дважди от мене. Гледам сред цялата гълчава нея! Нея ми водат! Пак гологлава и право поглед към мене вдигнала – жив Дявол ти разправям, Страхиле!
Ходила майка, па я искала. И са ѝ я дали, що съм бил момък аирлия. Па и са знаяли кой дом им расте – с тия очи черни и с тая коса немирна. Зех си сърцето от тезгяха и го дадох на Дявола, Страхиле! И душата си дадох него ден на тая жена – за пет пари се продадох.
Майкя ми излази от дом и пита понесла, па запрегръща снахата и бързо я уведе. Софра за султани спретнала! Дарове наредила, нозе и уми и сахан ѝ пъхна у ръцете – нали си е дом.
Ще я обичам тая жена, Страхиле! Обичам я от пролетта още, коги я видох за пръв път. И ще я милвам, и ще я целувам, и ще я мириша, и по сокаци тъмни ще ходим и думи звънчета ще си разменяме…
Пък старата ми майка, Страхиле…….. довечера ще седне пред стана и за дяволски работи ще нарича тая пуста хубост. Пет сестри имам, Срахиле и петте дяволски хубави!
Знаеш ли какво е жена, момче? Дявола в женски дрехи – от шарения литак до сърмената риза.
Майка ѝ на стана нощем е стояла и за дяволски работи е наричала тая пуста хубост, дето съня ми взе. На кожа и кости станах зарад нея, като смок видама ми изпи.
Развя веднъж коси на полето и цялата ми мъжка сила взе. Болен легнах и на иконостаса в църквата не вярвах. Отчето се опита, Страхиле. Три недели пост заръча, че и всяка заран черкуване. Но не бях честен пред себе си и Бога, като подих там. С грешни мисли идох. Дявола ми беше подмишка, че и направо на гърдите легнал.
След три недели пойдох да я видя, белким я разлюбя. Пък тя………хорото повела из алана, смее се и пак коси развяла. Срама няма - кърпата свалила, че и плитките разплела и очи си от мене не крие! Китката и алена , кървава. Пък аз я гледам, Страхиле! Една засмеята, една босонога, гологлава и тая снага!
Още по-болен се прибрах. Стара ми майка ме прочете. Пъхна пет пари у шъпата и заръча- „Върви при сърцето си, сине!” Свих песница и право у кръчмата. Сърцето ми Стархиле там. Оставих го на тезгяха кога тате се спомина и на плещите ми легна дом и пет сестри – аз сам брат. Сърцето ми у кръчмата, ама душата ми у алана и ръка съм ѝ хванал на хорото. И мира нямам, нямам.
- Ще се напием момче и няма да го премълча – много е. Ще си го кажа на всеослушание и пред сите. Главата няма да ме слуша, краката тоже. Ама душата моя, немирната….
Извървените пътища си ги знам, но сега са ми съвсем различни, като я няма до мене в тъмните сокаци.
Изговорените приказки си ги знам, ама кухо дрънчат, като я няма да ги чуе.
Нямам лице милвано, нямам ръце целувани, нямам коси мирисани, нямам бяла кожа галена. Пък само тя ми е пред очите. И като ги затворя също!
-Пий, Страхиле, пет пари за сватба имам. Аз черпя!
Сабахлем се събуждам от сухата нафора в устата. Неделята съм я проспал, че и няколко даже.
Майка ми се е надвела и ме гледа с цялото си сурово лице. Па ме фана за дреата и ме дигна у въздуха – тая малка жена на 5 превита. Па ме метна наземи и дума не каза. Посочи легена, после вратата. Обърна се и отиде да накладе огън у печката – ама бързаше, една припряна. Тури престилката и се разшета без дума да продума.
И аз излязох, ма се качих на чардака прокиснал. Главата ми въртоп, па и един булчав се видим. Брадата ми набола и режеща, очите ми тъмни и болни……….пък душата ми, душата ми гола джара.
Тогава вратника се открехна и чух смеха на сестрите ми. Пет, ама люти дважди от мене. Гледам сред цялата гълчава нея! Нея ми водат! Пак гологлава и право поглед към мене вдигнала – жив Дявол ти разправям, Страхиле!
Ходила майка, па я искала. И са ѝ я дали, що съм бил момък аирлия. Па и са знаяли кой дом им расте – с тия очи черни и с тая коса немирна. Зех си сърцето от тезгяха и го дадох на Дявола, Страхиле! И душата си дадох него ден на тая жена – за пет пари се продадох.
Майкя ми излази от дом и пита понесла, па запрегръща снахата и бързо я уведе. Софра за султани спретнала! Дарове наредила, нозе и уми и сахан ѝ пъхна у ръцете – нали си е дом.
Ще я обичам тая жена, Страхиле! Обичам я от пролетта още, коги я видох за пръв път. И ще я милвам, и ще я целувам, и ще я мириша, и по сокаци тъмни ще ходим и думи звънчета ще си разменяме…
Пък старата ми майка, Страхиле…….. довечера ще седне пред стана и за дяволски работи ще нарича тая пуста хубост. Пет сестри имам, Срахиле и петте дяволски хубави!
Дидо иска да се жени? Или оргия? 
И двете, дядо Попе! Ако може безнаказано.
Пеели са мръсни песни и са имитирали секс.движения пред младоженците.
От моята баба знам, че голяма част от влюбените са консумирали ,още преди годежа. Мъжът резвал пръст или др.за малко кръв. Симулирали "отваряне. Поркали блага ракия и аху иху. Но е имало и развалени сватби. Ако момата не прокърви и брака е уреден ,я връщали.Хвърляли вехтории и боклуци пред вратата и. Шафрантиите някой не ги искал. Качвали ги на влака и в др. край на Б-я, да търси будали.
От моята баба знам, че голяма част от влюбените са консумирали ,още преди годежа. Мъжът резвал пръст или др.за малко кръв. Симулирали "отваряне. Поркали блага ракия и аху иху. Но е имало и развалени сватби. Ако момата не прокърви и брака е уреден ,я връщали.Хвърляли вехтории и боклуци пред вратата и. Шафрантиите някой не ги искал. Качвали ги на влака и в др. край на Б-я, да търси будали.
Пеели са мръсни песни и са имитирали секс.движения пред младоженците.
От моята баба знам, че голяма част от влюбените са консумирали ,още преди годежа. Мъжът резвал пръст или др.за малко кръв. Симулирали "отваряне. Поркали блага ракия и аху иху. Но е имало и развалени сватби. Ако момата не прокърви и брака е уреден ,я връщали.Хвърляли вехтории и боклуци пред вратата и. Шафрантиите някой не ги искал. Качвали ги на влака и в др. край на Б-я, да търси будали.
От моята баба знам, че голяма част от влюбените са консумирали ,още преди годежа. Мъжът резвал пръст или др.за малко кръв. Симулирали "отваряне. Поркали блага ракия и аху иху. Но е имало и развалени сватби. Ако момата не прокърви и брака е уреден ,я връщали.Хвърляли вехтории и боклуци пред вратата и. Шафрантиите някой не ги искал. Качвали ги на влака и в др. край на Б-я, да търси будали.
Ма, за песните да ви кажа, освеМ. Нищо ново от старо време....
Ей сега ще допълня, да четете.
Дервишово семе чели ли сте? Да?
Ей сега ще допълня, да четете.
Скрит текст:
Ако не разбирате нещо, ще ви преведа
Хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Там има вода студена,
там има сенка дебела.
Там има вода студена,
там има сенка дебела,
сьодна щим да поседиме,
пийна щим вода студена.
Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда.
Глава ма боли, не мога,
купи ми корпа ша дойда.
Купих ти корпа, носи я,
купих ти корпа, носи я.
Хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда,
корсчек ма боли, не мога,
купи ми колан ша дойда.
Купих ти колан, носи го,
купих ти колан, носи го,
хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда,
чи аз съм мома главена,
главена с порстен менена.
Сберем щем дребни камъни,
строши щим порстен бурмали,
с мене, Калино, ша дойдеш,
мене невеста ша станеш.
Хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Там има вода студена,
там има сенка дебела.
Там има вода студена,
там има сенка дебела,
сьодна щим да поседиме,
пийна щим вода студена.
Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда.
Глава ма боли, не мога,
купи ми корпа ша дойда.
Купих ти корпа, носи я,
купих ти корпа, носи я.
Хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда,
корсчек ма боли, не мога,
купи ми колан ша дойда.
Купих ти колан, носи го,
купих ти колан, носи го,
хайде, Калино, да идем
в чостана гора зелена.
Не мога, любе, да дойда,
не мога, любе, да дойда,
чи аз съм мома главена,
главена с порстен менена.
Сберем щем дребни камъни,
строши щим порстен бурмали,
с мене, Калино, ша дойдеш,
мене невеста ша станеш.
Дервишово семе чели ли сте? Да?
