Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема № 10

  • 41 146
  • 763
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 10 751
Aurora, първо да ти кажа си доста по-млада. Мъжът ти пък съвсем. Това предполага друга философия за живота. А и също понякога е до характер.
Аз обичам модата,обичам да си купя нещо. Обичам хубавите неща. Обичам да бшстршм политика с мъжа ми. Обичам да си пия виното с него. Просто по-семпъл живот. Не се виждам привлечена от селския земеделски живот. От дете ме влачеха насила и мога да кажа,че и до сега мразя подобни места. Бих се пенсионирала в друга страна и бих пътувала много. Внуци биха ме радвали,но не и да ми ги припишат за моя постоянна грижа. На принципът съм всеки да си роди толкова,колкото може сам да си ги гледа. Казах по нагоре, че живея така както на мене ми харесва ,а не както очакват от мене.

Това все едно аз съм го писала. А в нашата възраст +/- 4 години са от значение. Станах на 45. На 40 не разсъждавах така. Акъла ми, нуждите и потребностите на 40 бяха същите като в перидоа от 30 -40. Промените от към непоносимост при мен са от 1-2 години. И мен за селска работа не ме търси. Не ми лепне нещо. Един босилек въдя на балкона, ама и той се спомина, та камо ли градина да главя. Но за това пък съм пушка на всякакви други неща. Освен женски, всякакви мъжки - електричество, водопровод ако трябва да преорганизираме в нас, сменяне на батерии, разпарчадисване на пералня и обратно, някой уред ако се повреди в нас (сешоар, ютия, машината за хляб на скоро - все аз си ги ремонтирам), боядисване, дребна работа по колата ако трябва да се носи на профилактика гуми, масло..Не чакам на мъжа си. И аз на внуци бих се радвала, но да не са ми приписани за постоянно. Някои мои съчуеници са с внуци вече между другото. Вие имате ли подобни? Някои се изпожениха още като завършихме средното и верно си е нормално да са с внуци. Те децата са на по 24-25 вече.

# 601
  • Мнения: 21 033
Ние имаме.

Последна редакция: ср, 19 авг 2020, 07:12 от Lemy

# 602
  • Мнения: 2 394
Около мен още раждат, рано е за внуци. В блока на нашите съседка набор '76 сега е с бебе, големият ѝ син е набор 2006 като моята.

# 603
  • Мнения: 10 751
Да, измести се възрастовата граница. Майка ми едно време на 33 ме е родила. Значи щом помня може да съм била 4-5 годишна вече. Съответно майка ми на 37-38. Кой къде я срещнеше познати все я питаха дали не са ме осиновили, понеже била на възраст и как така ще да е раждала на 33. Прост народ, не тактичен...А сега живота ни принуди първо на 40 да се ражда, в пременопауза.

# 604
  • София
  • Мнения: 6 588
Преди години моя съседка стана баба на 34. Не беше от малцинствата. Сега много хора още нямат дете на тази възраст, или тепърва раждат. Изместиха се нещата. Иначе от моите познати само една съученичка има син студент вече, но тя роди в 11ти клас.

# 605
  • Мнения: 610
Около мен още раждат, рано е за внуци. В блока на нашите съседка набор '76 сега е с бебе, големият ѝ син е набор 2006 като моята.

Ми кво да кажа аз "с гайдите"? Родих първото на почти 41 години и на 43,5 близначки. Да ме ожали човек. Ама тогава не мислех така - бях в пълната си сила. Мога да бъда майка на някои родители от групата на малките в детската градина. Живот! И както прочетох по-горе - който ражда деца, да си ги гледа. Да даде Господ да ги прорастим и покрай тях да остареем по-бавно. Амин! Simple Smile

# 606
  • На планетата земя
  • Мнения: 919
Да са ви живи и здрави дечицата,моите са вече тийнейджъри,а за памперси и бебета не мога и да си помисля.Някои мои приятелки родиха планирано след 40г.
За селска работа и двамата с мъжът ми никакви ни няма.Иска ми се да сменим апартамента с къща,обаче как ще се оправя като едно цвете не съм засадила в живота си направо не знам.
Иначе и аз съм станала нетърпима към простотията,оставила съм всичко на всичко 2-3 приятелства около себе си изградени с годините,изобщо не държа непременно да съм с компания и по-добре ми е сама.Хора,които ме натоварват гледам да ги избягвам.

# 607
  • Мнения: 21 033
Буба, то така се почва, първо смениш апартамента с къща, после започваш да садиш цветя, после си казваш - абе защо да не бодна три корена домати, може и нещо друго, и тн.... Grinning

# 608
  • София
  • Мнения: 1 224
Буба, то така се почва, първо смениш апартамента с къща, после започваш да садиш цветя, после си казваш - абе защо да не бодна три корена домати, може и нещо друго, и тн.... Grinning
Дано само с три корена домати стане. Че моите родители едно време от три корена стигнаха да непосилни неща и понеже бях длъжна, та затова сега и не искам да чуя. Ной-много да се окоси тревата.

# 609
  • Мнения: 5 022
Добро утро! И аз от хейтърите. При мен даже отдавна се почна - свела съм приятелския кръг до минимум. Много ми е добре така. Децата ми са на 17 и почти 14, не мисля, че бих се оправила с малки. Също доста ме изнервят малките деца, ама това май винаги е било така. Въпреки това ще се радвам на внуци, ама да не ги отглеждам за постоянно. Почивките винаги аз организирам, курсовете на децата, въобще семейния живот. Той обича да ходи на риба и главно за това мисли... Добре, че последните години и аз си намерих любимо занимание, та спрях да му мрънкам. Ходя на народни танци вече пета година, там си намерих и двама много добри приятели и сме почти неразделни. Те са малко по-млади от мен, но не спадат към набор 90-/+. Аз още две седмици ще съм на 42 Simple Smile
Градина и дворни занимания не са за мен. Живеем в къща, извън големия град. Добре, че мъжото обича, той си поддържа и тревата, и доматите, и краставиците и т.н.

Последна редакция: ср, 19 авг 2020, 08:27 от Betty L.

# 610
  • Мнения: 1 358
Голяма е разликата между 40г и 40+, леле като ви чета си викам не съм куку. Мислех, че нещо съм се чалнала, все ми е добре сама, не ми се говорят празни приказки, и гости вече не ми се канят, все едни и същи скучни теми. Нямам търпение да си остана сама и да се върна към моите си неща и свят.

Станах взискателна и с хората, и с филмите и книгите, все по-трудно си намирам нещо интересно. Забелязвам, че започна да ме влече тематика с психологични елементи, не понасям сериали с екшън, бой и клюки.

Като чуя деца да реват и ми иде да се застрелям, затварям веднагически прозореца. Искам да стане студено, да затворя и да си стоя на тишина.

И аз имам 12 годишен, много нерви брах, ама го научих да пази тишина. Преди всяко действие му беше с трясък.

# 611
  • Мнения: 5 624
Бреее, какви такива работи? Аз пък наблюдавам точно обратни промени в характера си. Дали щото едва преди две години сефте чух това премено...? Аз пък станах много по-спокойна. По-рядко ме боли глава (е, освен преди цикъл). Общува ми се повече, искам да обръщам внимание дори на позабравените си приятелки. Не ме дразнят, приемам спокойно недостатъците им. Всички хора са ми интересни, все намирам по нещо в тях.
Цял живот бях нервна и злобна, все време не ми стигаше да тичам по свои неща. След 40 сякаш някой превключи  мозъка ми. Откривам хубави неща там където преди никога даже не бих погледнала. Наслаждавам се на готвенето дори, имам цветя и о чудо - даже се оказа, че ги умея тези раОти.

Е, малко ми се измени вкусът за дрехи. Не ме вълнуват толкова и взех да търся неща, които преди нямах в гардероба си. Кат' например пАлтУ, кашмирени пуловери. Ако сложа и кастУмче май съвсем ще се олелча.

Интересът ми към тая неженска работа, за която ви казвах преди време - геополитическите анализи - оцъкля очите на познатите ми, затова я пазя в тайна.
Скрит текст:
Онзиден дойде вкъщи един познат. Понеже звънна неочаквано не бях успяла да прикрия всички следи и на единия монитор стояха служебни работи, а на другия вървеше нещо на руски. Познатият ми ме почна с "Ама ти какво слушаш? Ама то е на руски... На каква тематика е това?". Усетих го по оцъкления поглед колко му е странно. Друг път повече ще се скатавам.

# 612
  • В градината...
  • Мнения: 16 106
ММ все ми напомня как в началото на познанството ни съм се заричала, че никога няма да правя зимнина. Сега да ме види човек как правя лютеница и сгъстен доматен сок в големи количества. И доста раздавам. Просто ми доставя удоволствие. Същото е и с градината и други неща, които с отвращение съм игнорирала. Сега вкъщи е моят рай и спокойствие. И никъде не ми се ходи.

# 613
  • Мнения: 2 394
Приятелка по-голяма от мен с година и половина, като навърши 40 г., явно мина през някаква депресия, че ме предупреждаваше как веднъж като станеш на 40 г., всичко се променя, някакъв вододел, едва ли не веднага качваш 10 кг и се спаружваш.
След месец правя 42 г. и все още не е настъпил апокалипсис. Здравословните ми неразположения са от преди повече от 20 г., така че на този етап не мисля, че възрастта е допринесла нещо.

# 614
  • Мнения: 21 033
Аз обикновено като заявя нещо подобно, живота моментално ме опровергава : ))
Иначе на 40 си бях мацка, на 43 ми се отключи заболяване на щитовидната, и от тогава нищо не е същото.
Имам позната която не е мръднала, но е май само една, но тя зави към разни филъри и ботокси, та и там не съм съвсем сигурна.

Общи условия

Активация на акаунт