Ами.. някакси тогава вече е сигурно на 100% и място за колебание няма. А и няколко случаи имам, в които точно така са объркали пола и малко ми се струва, че се убива емоцията от раждането. След 7 часа раждане без упойка и в пълно съзнание, изкарвайки малкото създание, докато то поема първата си глъдка въздух да чуеш "Честито момиченце" беше неповторимо усещане. А аз не исках да купувам абсолютно нищо преди раждането, бях обиколила магазини, избрала неща (някои пък ми ги дадоха), една приятелка с техните имаха цех за детски дрешки и имах 3 дни в болницата, докато баща ѝ накупи всичко, подреди, изчисти и всичко беше 100% готово!
Принципно не съм суеверна да се подстригвам да ям всичко, да нямам червени конци и прочее, но преди дъщеря ми имах неуспешна бременност във 2рия месец и след като забременях с нея си казах, че като дойде малкото човече тогава ще купувам всичко за него.
А за пола ми беше много любопитно какво ще излезе: Бях в 4ти месец, когато наша близка каза, че майка ѝ е усетила, че нося момиче. Една баба пък ме спря в един асансьора и рече, че нося момче. Друга пък приятелка каза, че първият път като ме е видяла е помислила, че ще е момче, но после си е променила мнението и до последно държеше на момиченце. Даже тя като дойде в родилния дом ми каза, че я е сънувала същата. Кумата ми и тя така - вика "Сънувах тая нощ едно голо бебе и се чудех това бебе защо е голо". А пък аз нямах никакви усещания, само още в началото -1-2ри месец си купихме кош за мръсни дрехи - цикламено-лилав. Много странен цвят, а аз по принцип не обичам розово. Явно нещо и аз съм усещала.
Но пък за името беше много странно - 4-5 ти месец, ни знаем пол, ни нищо, и си лягаме една вечер (аз през деня съм мислила име - Ирина) и точно преди да заспя нашичкият изръсва: "Мислех си име за момиче - Ирина". Без да сме го обсъждали въобще. И беше ясно, че, ако е момиче - ще е Ирина
А пък за датата ѝ какви съвпадения и чудеса са
По темата мога да кажа, че който иска да знае пол няма лошо, но все пак има риск и това според мен малко убива щастието, ако на финала се окаже друго. Иначе все ще се изгледа: и с розово и със синьо. Един татко така очаквал момче, а то се родило момиче и той се обидил на докторите, че са го сменили
Принципно не съм суеверна да се подстригвам да ям всичко, да нямам червени конци и прочее, но преди дъщеря ми имах неуспешна бременност във 2рия месец и след като забременях с нея си казах, че като дойде малкото човече тогава ще купувам всичко за него.
А за пола ми беше много любопитно какво ще излезе: Бях в 4ти месец, когато наша близка каза, че майка ѝ е усетила, че нося момиче. Една баба пък ме спря в един асансьора и рече, че нося момче. Друга пък приятелка каза, че първият път като ме е видяла е помислила, че ще е момче, но после си е променила мнението и до последно държеше на момиченце. Даже тя като дойде в родилния дом ми каза, че я е сънувала същата. Кумата ми и тя така - вика "Сънувах тая нощ едно голо бебе и се чудех това бебе защо е голо". А пък аз нямах никакви усещания, само още в началото -1-2ри месец си купихме кош за мръсни дрехи - цикламено-лилав. Много странен цвят, а аз по принцип не обичам розово. Явно нещо и аз съм усещала.
Но пък за името беше много странно - 4-5 ти месец, ни знаем пол, ни нищо, и си лягаме една вечер (аз през деня съм мислила име - Ирина) и точно преди да заспя нашичкият изръсва: "Мислех си име за момиче - Ирина". Без да сме го обсъждали въобще. И беше ясно, че, ако е момиче - ще е Ирина
А пък за датата ѝ какви съвпадения и чудеса са
По темата мога да кажа, че който иска да знае пол няма лошо, но все пак има риск и това според мен малко убива щастието, ако на финала се окаже друго. Иначе все ще се изгледа: и с розово и със синьо. Един татко така очаквал момче, а то се родило момиче и той се обидил на докторите, че са го сменили
, но имам още едни 10%, които лекаря спомена, че може да не е вярно неговото предположение. В 12 г.с. съм, не мога да преценя дали е рано за определяне на пола 
