Не мога да забравя

Всъщност това е най-същественото от целия пост.
Да, ако не беше тази драма, щеше да си създадеш друга.
Това не е точно проблем, по скоро е липса на емоционална зрялост. Но щом го съзнаваш, вървиш по правилния път. Предполагам, че скоро ще се научиш да разпознаваш гласът на егото, както и да успяваш да го заглушиш. И ще откриеш истинската, безусловната любов. Веднъж обикнеш ли се, ще прекратиш това търсене на драма и утвърждаване на егото- то е като един вакуум, който може да бъде изпълнен само с любов. Сега и хиляда човека да ти кажат как е най-добре да постъпиш, това нищо няма да промени- ще продължиш да се чувстваш по същия начин. Промяната, осъзнаването могат да дойдат само отвътре, не и от вън. Сама виждаш, че проблемът не е той, а си самата ти.
Любовта трябва да дойде спонтанно и естествено за да е истинска и да остане дълго. Не можеш да я предизвикаш.
Насочи вниманието ск към настоящата ти връзка... изпитваш ли любов, щастлива ли си в нея?

Не го търси. Ако е трябвало съдбата щеше да ви срещне отново.

CupOfCoffee, според мен не ти липсва дадения човек, а има три съществени момента, които са причинили това твое проблемно състояние, което предполагам е мъчително. Първият е, че изпитваш носталгия по младостта, липсва ти конкретния период от живота ти - сама казваш, че сега си с работа, забързано ежедневие и ЗРЯЛ партньор - ти самата си на 30 и е хубаво също да си зряла. Добре дошла в света на зрелите хора, както се казва. Вторият момент е, че вероятно сегашният ти партньор е толкова добър и свестен човек, че, омг - липсва ти драма и си я намираш къде-къде - във въздишането по една младежка не дотам сериозна връзка, която е пламнала и изгоряла и каквато много от нас са имали на тази възраст. И третият момент допълва капана, в който лесно пада всяка втора жена - това, че момчето е сложило край на връзката, те е оставило с впечатлението, че ти с нещо не си била достатъчна, за да продължавате да сте заедно и определено е наранило егото ти, което сега лъжливо шепне, че иска втори шанс да се опита да се хареса на въпросния господин. Понеже и някои хора тук предположиха, че сегашната ти връзка не е качествена - ще се опитам да ти помогна да разбереш сама за себе си дали е така. А именно - внимателно и детайлно си представи, че над сегашната ти връзка в момента надвиснат облаци като да речем жена, която се натяга на мъжа ти, а той не иЗглежда напълно беЗразличен към нея...какво предизвиква този сценарий в теб като усещане? Ако си напълно безразлична - вероятно има някаква непълноценност на отношенията ти в момента. Ако изпитваш обаче поне малко тревога и ревност - то значи имаш здравословен интерес към партньора си и мога само да ти пожелая много любов и попътен вятър.

Съгласна съм с последния пост. Единствено не ми се вижда удачен примера с друга жена. Много хора - особено емоционално объркани, каквато явно е и авторката - бъркат любовта и собственическото чувство. "Моето си е мое, може аз да не го искам, но и на друг не го давам" е максимата, която, за жалост, твърде много хора изповядват. По-скоро да се замисли дали го вижда като баща на децата си, съпруг, с който да прекара живота си и т.н. Повечето жени на 30 вече разсъждават по тези теми. Даже се чудя авторката дали действително е толкова объркана и наивна или просто търси безобиден начин да натопи пръст в меда.