Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблем_нямам никакви приятели

  • 4 587
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 247
Здравейте. Искам да споделя и помоля за съвети.
Проблемът е, че нямам никакви приятели. Не знам защо просто така се получи не съм много общителна. Но имам и хубави качества за приятелка може да ми се има доверие, не говоря зад гърба не съм интригантка. Проблемът е че след като отминаха ученическите и студенстките ми години ми е още по-трудно да се сприятелявам. Имате ли съвети как и къде да срещна приятели и къде бъркам.

# 1
  • Мнения: X
В тази тема можеш да откриеш съвети и хрумвания: https://www.bg-mamma.com/?topic=1124340

# 2
  • Мнения: 3 053
Ти вероятно водиш затворен живот, от къщи - на работа, от работа - в къщи. Може би търсиш познати в средата на коолегите и колежките? Излизай с тях на обяд, или на някакво общо мероприятие. Съжалявам, че го казвам, но си прегледай гардероба, колежките се впечатляват от такива неща. Няма ли там някоя друга млада жена, която видимо да страни от другите? Може би тя също да иска да се впише, може да е възможно да се сближиш с нея, да ходите заедно на фитнес като начало.

Могат да помогнат някакви хобита, свързани с общуване: планинарство например, но според твоите вкусове ще си измислиш и други.

# 3
  • София
  • Мнения: 558
То пък в посочената по-горе тема блика от идеи.
За съжаление човек като започне работа му се ограничават социалните контакти, особено ако работата му е по-натоварена.
Нямаш ли някакви хобита или интереси- разкажи в каква насока са, за да можем да дадем по-адекватен съвет. Запиши се на някакъв спорт или танци- народни, салса, табата, фитнес, бадминтон.
Ако те интересува музика- има любителски хорове и музикални формати за непрофесионалисти.
Има клубове за настолни игри.
Има планинарски групи за преходи в планината, за планински велопреходи, клубове за катерене.
В кой град всъщност се намираш, в София възможностите са наистина много.

# 4
  • Мнения: 1 387
А какво стана с предишните ти приятели? По-лесно е да се възстанови стара връзка сякаш, стига да не е свършила с драма.

# 5
  • Велико Търново
  • Мнения: 4 236
Намери общи теми с колегите ти. Разчупи леда с някои от съседите, заприказвай някой просто така. Самата ти се отпусни да общуваш с лекота, няма смисъл от предразсъдъци или самообвинения.

# 6
  • Мнения: 27
Нормално развитие при повечето хора. С времето живота отнема възможността да се заформят трайни приятелства или поне го прави много по-трудно. След университета, ако работата не предразполага среща с много хора, то трябва активно отдаване на хобита или някакви интереси, за да се заформят приятелски връзки. Най-вероятно не влагате достатъчно усилия в намирането на нови контакти.

# 7
  • Мнения: 4 160
Според мен ще е супер, ако харесваш народни танци. Запиши се в школа. Аз не посещавам, но имам познати, които доста приятелства са завързали оттам. Организират си излизания, ходят на екскурзии. Дори да не станете супер добрите приятели, пак си е разнообразие.
Иначе контакти се завързват и покрай всякакви такива курсове - по езици, по рисуване, бе въобще каквото ти харесва. Отделно в работата, ако работиш с колеги, опитай ти да организираш някакво излизане, за да се сближите. Ако харесваш природата, има една група във Фейсбук - Happy Escapes, там организират преходи, в които всеки може да се включи.

# 8
  • Мнения: 2 049
Ако не си много общителна, започни онлайн, както са те посъветвали - групи по интереси, форуми и др. Тъкмо ще се поотпуснеш посредством Интернет средата и после ще ти е по-лесно като се видите на живо. Някакви танци са чудесен вариант, аз ходех 10 години на латино танци, докато живеех в София и имам много контакти от там. Мои познати пък членуват в автомобилни форуми и имат много приятелства от там. С две думи, идентифицирай конкретните си интереси и действай на тази база. Ти всъщност от какво се интересуваш, с какво си запълваш свободното време?

# 9
  • Мнения: 4 160
О да, подсети ме, че групите на феновете на автомобилните марки във ФБ си организират срещи.

# 10
  • Мнения: 1 171
Аз никога не съм имала т.н. "приятели". Надхвърлих 30-те и съм жива. Имам си професия, работа и човек до мен...

# 11
  • Мнения: 1 257
Ако бе мъж, бих казал, че си Дон Жуан.

Цитат
Дон Жуан е сам и сред мъжете. В живота му винаги ще се намери някой Каталинон, Сганарел или Лепорело, но не и Хорацио. Загубил веднъж приятеля си от младини — привързан по братски още от детските игри, — Дон Жуан не намира ново приятелство. Мъжете го отбягват. Дон Жуан е необщителен, понеже сред мъже изглежда сам на себе си женствен.

Скрит текст:
(цитат от известен автор, няма авторски права)

Сега, ти си жена, не зная, дали не изглеждаш много мъжествена на кандидат-приятелките си?

# 12
  • Мнения: 1 773
Извън училище и универститет вече наистина е трудно да се създават приятелства, независмо дали си много общителен или не. Основна причина е това, че всеки има различен ритъм на живот и ангажименти.
Зависи къде живееш.
На много места има клубове по интереси и хоби. Различни мероприятия, които огранизират.
Можеш да започнеш дори и с онлайн групи по интереси.
С курс по нещо. Дори и да не намериш приятели, ще намериш разнообразие от хора, с които ще общуваш.
Колегите не са приятели и не е подходящо да споделяш личен живот с хората, с които работиш.
Освен ако не се случи естествено и непринудено с някого.

# 13
  • Мнения: X
Тази емоционална нужда "да си имаме другарчета" , че чак да си търсим дружки, винаги ми е била доста несвойствена и съм с отрицателно мнение...некви да си предлагат душата и сърцето на тепсия, за да получат социален контакт и внимание. Simple Smile
Истинските хора с характер никога няма да се разтворят така лесно , а тези,които го направят,трябва да се бореиш , да се доказваш за тяхното отношение ...абе, както казва една позната :Нищо лесно не е тЕсно! Grinning
Съгласен съм и с друго, че играчите и победителите в този живот имат цели, борба и съответно врагове, слабите и лузърите имат приятелчета,рамена, на които да поплачат!
Разбира се, в никакъв случай не казвам, че не трябват хора....но преди тях трябва цел! Ама ЦЕЛ-кеш, тяло,образование, влияние или нещо друго реално и трудно...не група по интереси- да попадаме в измислен свят, докато готвим или играем електронна или настолна игра:)))))"искам да имам другарче, с което да ида на зооградина да разгледам малките маймунки" -WTF?! ЦЕЛ! МИСИЯ!
Вече като навлезе човек в тая игра, те Хората сами ще те намерят...щото в съвременния свят често се налага няколко вълка да се обединяват, за да утрепат бивол, че да ядат повече, а не всеки да преследва заек.

Живеем в свят с мноооого емпатия...към всичко. Ненужно е, според мен! Емпатия към любима, към майка, да, ама иначе...

# 14
  • Мнения: 1 773
Групата по интереси не пречи на целите.
Човек може да има цел и през свободното си време да разпуска с настолни игри.
Ще го прави с хора, които обичат да играят настолни игри.
Има огромна разлика между цели и хоби, свободно време и разпускане.
Едното не пречи на другото.

Не си представям, че понеже ходя на фитнес и целта ми е здраво тяло, някой да ми казва, че нямам нужда да играя настолна игра или да ходя да летя в свободното си време, за да разпусна така, както на мен ми харесва.
Или че като се стремя да се квалифицирам в работата си повече, нямам право да ида на танци.

Общи условия

Активация на акаунт