Щом някой е с умерено самочувствие, то той е без самочувствие!?

Високото самочувствие не е признак сериозна умствена дейност.

Ами, не мисля че има умерено самочувствие.
Аз примерно имам и не ми пука, кой какво мисли, нито ме вълнува как ме определя. Може да си скромен и пак да устояваш себе си. Не се самоизнъквам, но няма и да се оставя някой тъпанар да ми се ежи.
Това за което пишете, не е самочувствие а парадиране на комплексирани хора. Перчене!

Умереното самочувствие е нормално самочувствие.
Тези, които се самоизтъкват, са неуверени и комплексирани и се правят на обратното, защото знаят, че нямат покритие и ги е страх, че и другите го виждат.

Разбирам, но сякаш напоследък се навъди повече с такива хора. Включително хора които познавам, в един момент виждайки ги след време са тотално променени. Сред по-младите хора също има доста такива. Лошото е че познавам две или три двойки, в които единият е с такова високо самочувствие, а другият е с нормално, или пък е по-скромен и на тоз по-скромния му се натяква постоянно, че е такъв. Ами за какво си с този човек тогава, като само ще му натякваш? Или приемаш тези му "недостатъци", или не му ги натрапвай така. Жалко е отстрани.

Това е токсично поведение - такива хора трябва да се отбягват, по възможност не трябва да се общува с тях (ако е неизбежно - колкото се може по-малко).

Така е, но проблемът е че и в някои семейства го има. И не визирам само мъж към жена си, или обратното.
На една позната брат й, докато живееха при родителите си, та даже и след това, години наред и натякваше, че тя не била уверена, нямала достатъчно самочувствие... Нормален човек не би трябвало така да натяква. Но той се мислеше за нещо повече. А да кажеш че тя му мълчеше, не, но въпреки това той си знаеше неговото, не можеш да му запушиш устата. Ще кажеш че света се върти само около него. А да е постигнал нещо кой знае какво, не е.

Този наистина е със скромни умствени възможности.

Самочувствието е  себеусещане. Не го обвързвам с успехи, които може да се дължат на различни фактори. Много хора с ниска самооценка са успешни в различни области. Има и други с връзки и пари, които го демонстрират, но това е простотия.
Освен това хората със самочувствие доста бъркат в здравето на тези с фалшивото. Тези работи ги има и в училище и на работа и в семейството, гледаме ги и по телевизията. За политиците не ми се отваря дума. Въздух под налягане.

Никога не съм виждала успял в живота човек да се самоизтъква - успял финансово, лично и професионално. Никога.
Даже напротив, тези хора са по-скромни и не търсят много публичност. Обличат се нормално и ако не ги познаваш, са си просто обикновени хора.
Защото те са уверени и нямат необходимостта да се самоизтъкват, да демонстрират, да уверяват другите, че са успели и красиви, и богати и т.н.

За тези, които става въпрос в първия пост си има хубава дума - първенюта.
Самочувствие с малко покритие дори с никакво, горящи от желание да се покажат, да не убедят, колко са красиви, какво са си купили и т.н. Правилото е, че щом държат да убеждават хората - независимо дали близки или непознати, значи има големи комплекси от всякакво естество.
Примери много.

От моя личен опит, точно днес си говорихме за сина на наши познати - някъде между 35-39 годишен е.
Учил, работи, но живее с родителите си. Няма жена, няма деца, няма приятелка. Майка му пазарува, готви, чисти, баща му плаща сметки. И тоя маминко, който не си знае къде са му чорапите, не знае един хляб, колко струва, не е плащал никога ток, вода, парно и т.н.
Той си изкарва някакви пари, които са си лично негови и го раздава големия баровец. Може би има млади девойки, които му се впечатляват, но после бързо бягат.
Както и да е, той си позволява да критикува родителите си, че са неразбиращи, остарели и нищо ново не погат да схванат.
И всичко това, докато майка му му пере гащите и му сервира.
Има човека самочувствие, но покритие ...никога.

Точно въздух под налягане са. Най-добре е някои неща да му минават покрай ушите на човек. Но не можем да останем безразлични към всичко.
Тези неща ми напомнят и за някои ситуации от моя живот. Например, преди време, бях започнала за кратко връзка с един надувко. Бях млада, на 22 г., той беше по-голям с 4-5 години. Харесвах го тогава (да питаш защо), но той постоянно ми повтаряше как е нещо повече, как бил интересен, а аз прозрачна и ясна като бял ден. Беше много неразбран, само се изтъкваше. На интервюта за работа всички толкова го харесвали, само него искали. В една фирма беше супервайзър, в следващата стана регионален мениджър или нещо подобно, но това не го прави повече като човек, нито го прави по-умен и интелигиен. Поначало мразя да се натякват системно разни неща. Много нетактичност и несъобразителност има в доста хора. Преди, имахме едно момиче, съседка, което някакси беше по-скромно, може би и леко срамежливо. Имаше такива хора, които само му подчертаваха, че била срамежлива, че била плаха, че била смотана, че била не знам си каква. Някои от тях даже не го казваха и с лошо (имам предвид това, че примерно е срамежлива или скромна), не беше с цел да се заяждат или нещо от сорта, но не можеха да осъзнаят, че това не й помага, а напротив. Аз имах чувството, че като й го кажат, на нея й ставаше още по-неудобно, ама как да им го обясниш. Милата се чудеше как да отговори на тези им критики, изчервяваше се цялата.

Хъм.
Стана тя сега една.
За този супервайзор и регионален мениджър - всеки ли може да стане такъв?
Работната позиция, която е висока, вид постижение, не значи ли?
И за кого не значи?
Защото ако проверяваш зеленчука в един хранителен магазин, а друг е регионален мениджър, и твърдиш, че не е по-умен...ами това е точно самочувствие.

Това е типично за българската народопсихология. Културистична особеност един вид. Да не се похвалиш с успех, за да не те помислят за комплексар.
Не винаги е самоизтъкване, когато успехите са факт.

Този за когото говоря ми беше колега. И истината е, че в общи линии нямаше човек, който той да не счита, че е по-долу от него. Непрекъснато се изтъкваше. Интелигентните хора не правят така. Все си мисля че се беше уредил с връзки, или поне така се говореше. И това че някой реди плодове и зеленчуци не означа, че е по-малко човек от някой друг, който е на по-висока позиция. Има една приказка "дай на простака власт и му гледай сеира". Не може за повечето хора да говориш, че са нищо, а самия ти да се перчиш, че си нещо повече, и да се твърди, че това е умен и интелигентен човек. За мен не е мъж на място, и като цяло, човек на място. Даже е трудно да се каже, че имахме връзка, то всичко беше много за кратко и не беше пълноценно. А егото му беше над всичко останало.

Също така е типично по български след като някой е успял това да се е случило с връзки.
Кои хора са говорили, че е с връзки?
Точно редящите зеленчук (здрави да са, че всичко им под конец и има заредено от всичко) говорят това.
Понеже не всички имат дадени качества, често се стига точно до споменаване на връзки. А всъщност звучи жалко.
Усилията, упоритостта, ума, адаптивността - да, те могат да те направят регионален мениджър .
Като човеци всички уж имаме еднаква стойност.
Обаче тогава излиза, че стина Пенка има същата стойност като Нешка Робева.
Или?