- Публикувана: 14 юли 2020, 22:59 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2020, 19:49 ч.
Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?
Скрит текст:
Къде ти се привиждат "мъки" в писането? Нали обсъждаме липсата на обич и разделите с предишни половинки? Жребчо, не се мъчи.
Тук ставаше дума за пуснато намерение към Вселената..
Тук ставаше дума за пуснато намерение към Вселената..
Там са били мъките, а не тук. Ако не бяха мъки тогава, нямаше сега да се усеща огромна лекота и щастие, в сравнение с тях преди това. Хората не се разделят от хубаво, а от липсата на хубаво. На практика почти всяка раздяла се случва именно поради липсата на обич и уважение (двете вървят ръка за ръка). Изчезнат ли те, връзката е обречена.
Други чести причини са: хазартна зависимост, алкохолна зависимост или тежко заболяване, водещо до загуба на разсъдък, буйстване и т.н. Мой съратник в една мебелна фирма преди години беше зарязан от годеницата си, защото при трудова злополука ден преди раздялата загуби по-голямата част от безименния пръст на едната ръка и нея я било срам да живее с инвалид.
Други чести причини са: хазартна зависимост, алкохолна зависимост или тежко заболяване, водещо до загуба на разсъдък, буйстване и т.н. Мой съратник в една мебелна фирма преди години беше зарязан от годеницата си, защото при трудова злополука ден преди раздялата загуби по-голямата част от безименния пръст на едната ръка и нея я било срам да живее с инвалид.
Обич и уважение не вървят непременно заедно. Много уважавам дадени хора заради качествата, които имат, но не ги обичам и нр бих направила за тях това, което бих направила за хората, които безмерно обичам.
Загубването на безименния пръст е било удобен повод за раздяла, защото е фатално и финално и няма връщане назад. Не е било причината. Там просто е нямало обич. Доста суетна и егоцентрична съм и харесвам красиви хора без недъзи, но няма да отхвърля човек, когото наистина обичам заради инвалидизиране или погрозняване по някаква причина. Дали въпросната дама би отхвърлила човека ако и беше баща или син и би спряла да ходи по улиците с него? Повечето от нас не бихме. Ето това е обич.
Скрит текст:
Обич и уважение не вървят непременно заедно. Много уважавам дадени хора заради качествата, които имат, но не ги обичам и нр бих направила за тях това, което бих направила за хората, които безмерно обичам.
Загубването на безименния пръст е било удобен повод за раздяла, защото е фатално и финално и няма връщане назад. Не е било причината. Там просто е нямало обич. Доста суетна и егоцентрична съм и харесвам красиви хора без недъзи, но няма да отхвърля човек, когото наистина обичам заради инвалидизиране или погрозняване по някаква причина. Дали въпросната дама би отхвърлила човека ако и беше баща или син и би спряла да ходи по улиците с него? Повечето от нас не бихме. Ето това е обич.
Касае се за обич и уважение към човека, когото си избрал(а) за свой спътник в живота, а не за обич към деца, роднини или приятели. Как можеш да си с някого и да го обичаш, без да го уважаваш? Това го правят само хората, които са с някого заради гонене на лични облаги. Обичта е следствие на това, че някой вече е успял да те накара да го уважаваш. Тя не се поражда от нищото и безпричинно. Не бива да се бърка със сляпото хлътване и приписване на божествени качества на човек, който не ги притежава, наричано от мнозина с погрешната дума "влюбване". На практика почти всяка раздяла се случва именно поради липсата на обич и уважение (двете вървят ръка за ръка). Изчезнат ли те, връзката е обречена.
Други чести причини са: хазартна зависимост, алкохолна зависимост или тежко заболяване, водещо до загуба на разсъдък, буйстване и т.н. Мой съратник в една мебелна фирма преди години беше зарязан от годеницата си, защото при трудова злополука ден преди раздялата загуби по-голямата част от безименния пръст на едната ръка и нея я било срам да живее с инвалид.
Други чести причини са: хазартна зависимост, алкохолна зависимост или тежко заболяване, водещо до загуба на разсъдък, буйстване и т.н. Мой съратник в една мебелна фирма преди години беше зарязан от годеницата си, защото при трудова злополука ден преди раздялата загуби по-голямата част от безименния пръст на едната ръка и нея я било срам да живее с инвалид.
Обич и уважение не вървят непременно заедно. Много уважавам дадени хора заради качествата, които имат, но не ги обичам и нр бих направила за тях това, което бих направила за хората, които безмерно обичам.
Загубването на безименния пръст е било удобен повод за раздяла, защото е фатално и финално и няма връщане назад. Не е било причината. Там просто е нямало обич. Доста суетна и егоцентрична съм и харесвам красиви хора без недъзи, но няма да отхвърля човек, когото наистина обичам заради инвалидизиране или погрозняване по някаква причина. Дали въпросната дама би отхвърлила човека ако и беше баща или син и би спряла да ходи по улиците с него? Повечето от нас не бихме. Ето това е обич.
Напълно съм съгласна с мнението на Жребче, мога да уважавам много хора, без да ги обичам, но как да обичам искрено човека до мен, ако не го уважавам? С първия си съпруг се разведох именно защото загубих уважението си към него, а оттам и обичта. Обич, която точно както пише Жребчето, беше базирана на това, че му приписвах качества и характер, които той не притежаваше. Нямаше изневери (поне не знам), не е имало физически и психически тормоз, просто прогледнах след 6-7 години. И се разведох.
