На теб не ти пречи "да обичаш истински", стига мъжът да има собствена фирма и с предпоставка за високи доходи. За други жени "истинската обич" е мъжът задължително да има хубава кола и да е 1,90 см. Това е силата на "истинската любов" - тя е чиста и съкровена, идва от нищото (или "от пръв поглед"), а не е гадна като разумното обичане, основано на общи интереси, вникване в нуждите на човека до теб и умение за взаимно разбирателство в семейството (както писах вече в предходното ми мнение).
И точно това изгражда готините усещания един към друг, произтичащи при това от нещо истинско насреща, така че не зная защо изключваш едното за сметка на другото.
Ще оставя ти сама да се сетиш коя е тази жена.
Лошо няма - имаш собствено мнение и го изразяваш. Аз също. Тук сме, за да споделяме становищата си и да допринасяме със своя опит. Оценявам това, че извън етикетите и рамките си любезна и отделяш от времето си да обясниш как ти ги виждаш нещата.
Ако някой ден с години обичаш мъж без фирма и без осигурен много добър стандарт на живот, може би тогава ще ме разбереш истински относно това, което ти написах във втория абзац. Естествено, по-добре да не ти се случва да го разбираш лично.
Не те упреквам, защото и аз съм същата. Не съм способна да обичам мъж, който не ме обгрижва, не ме обича, не ме желае, не прави всичко, за да съм добре. Останалите неща са бонус. Мога да съм с човек със собствен бизнес, мога и да съм с наемен работник. С професор или с водопроводчик. Стига да има професия и да не е мързелив. Да съм му приоритет и да сме си лоялни, да се подкрепяме и да може да е скалата зад гърба ми. Аз съм израснала бедно, нямам нужда от много. Знам 2 и 200. Охолен живот не ми е нужен. Препоръчани теми