Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?

Пречи това, че като си изключил разума си, превключваш на  режим “консумирай” и това изключва останалото, което си описала. 
Емоциите ако съществуват отделно от всичко останало - теглят в съвсем друга посока, неособено приятна и здравослоовна за личността и отношенията

Всеки разбира по свой си начин разумното обичане. На теб не ти пречи "да обичаш истински", стига мъжът да има собствена фирма и с предпоставка за високи доходи. За други жени "истинската обич" е мъжът задължително да има хубава кола и да е 1,90 см. Това е силата на "истинската любов" - тя е чиста и съкровена, идва от нищото (или "от пръв поглед"), а не е гадна като разумното обичане, основано на общи интереси, вникване в нуждите на човека до теб и умение за взаимно разбирателство в семейството (както писах вече в предходното ми мнение). И точно това изгражда готините усещания един към друг, произтичащи при това от нещо истинско насреща, така че не зная защо изключваш едното за сметка на другото.

 На мнозина от тези с "истинската любов", дошла отникъде, им се изпържват нервичките след също така внезапното ѝ изчезване, защото зад нея няма основи, на които тя да се гради.

Жребчо, недей забравя, че аз също имам собствена фирма и предпоставка за високи доходи.. не е ли съвсем нормално да искам до себе си себеподобен?
П.С - Това, да имаш фирма, не е никаква гаранция за финансово благополучие..но пък може да покаже инициативност, адаптивност и куп други положителни качества, които друг, работещ дори и на висока заплата, да няма.

И за да изясня веднъж завинаги - ММ не е “богат”, даже не беше и “красив”, когато го срещнах и баничарка караше тогава. Заради корона-кризата дори почти фалира. Както и аз междудругото.
Ако не се обичахме истински, дали щяхме са издържим на това изпитание?
Напротив, седнахме си на д-то и двамата и измислихме нова бизнес концепция, която съвсем скоро ще почнем да развиваме.
Взехме заем за това и тн.

Та..не ми дрънкай глупости, само и само да се самоуспокоиш - че щото съм “хубава” или защото “държа” някой да има нещо и тн и тн.
Държах единствено да е “себеподобен” - като емоционална интелигентност, духовни разбирания, енергийно съвпадение и еднакви разбирания за важните неща в живота.
Много е лесно да слагаш етикети и рамки на хора и ситуации, с които лично не си запознат..)

Имането на собствена фирма не е основание да се "обича" непременно според това дали човекът насреща също има собствена фирма. Колкото до желанието за развитие и същинското действане в тази насока, то те не са ограничени само до фирмаджиите. Твое решение си е с кого целенасочено и избирателно ще искаш да се обвържеш, но не бъркай това с "истинската любов", защото двете неща нямат нищо общо.

 Нямаше да издържите на това изпитание заедно (мислене как да започнете да печелите повече пари), ако той не беше физически привлечен от теб като жена и с породеното от това желание да си в живота му. Всеки мъж е много добре със зрението, когато се касае до това да прави разлика между една жена с друга такава; особено, когато на тези години добре сложените жени са яко кът и мъжът осъзнава, че друга такава трудно ще намери, а още по-трудно тя ще иска да е с него.

 Нека не се лъжем. Ние мъжете (а и повечето жени, макар че някои от тях държат повече на ръста, отколкото на лицето) много държим на женската външност и обикновено не си даваме зор да ухажваме упорито жени, които не ни привличат силно. Отново ще ти напомня, че "Ситият не вярва на гладния". Попитай жените, които не са имали късмета да наследят хубав ген и поради това не се радват на мъжко внимание, камо ли да имат семейство. Тях защо никой "не ги обича истински"? По-малко хора ли са, по-малко романтични ли са? Мисля, че отлично знаеш къде се крие причината, но сякаш не искаш да си я признаеш пред себе си (или поне не открито във форума). Да ти напомня ли и коя жена лично към мен беше писала в този форум "Твърде висока топка съм за теб!" и коя неколкократно изтъкваше в няколко теми колко забележително изглежда напук на годините си? Ще оставя ти сама да се сетиш коя е тази жена.

 Навремето една моя бивша понякога повтаряше "Не мога да ги разбера моите приятелки - как от години все не могат да си харесат мъж и предпочитат да си стоят сами". Тънката разлика бе, че моята приятелка беше доста добре сложена където си трябва и разни нахакани милионерчета (или синчета на такива) ѝ се лепяха като мухи на мед, но тя беше с бедния мен, защото държеше на отношение, а не на пари (поне в онези няколко години). И се чудеше тя, защо нейните приятелки без хубаво лице и/или тяло все не си избират мъж. Техният избор обаче е бил или силно ограничен, или нулев, тъй като няма значение по какъв мъж ще въздиша една жена, ако този мъж не я желае физически.

 Колкото до етикетите и рамките, точно ти правиш грешката да ги слагаш (и към мен, и към други), но не се усещаш отстрани може би. Лошо няма - имаш собствено мнение и го изразяваш. Аз също. Тук сме, за да споделяме становищата си и да допринасяме със своя опит. Оценявам това, че извън етикетите и рамките си любезна и отделяш от времето си да обясниш как ти ги виждаш нещата.

 Та, по темата с разделите, точно същата моя приятелка накрая реши, че вместо обич и взаимност, от един момент нататък ще започне да обича парите и лукса, които дълго време преди това потискаше като нужда, тъй като много повече държеше на разбирателството, уважението и романтиката с мъжа до нея. Нейните родители бяха заможни, но тя по свое желание не искаше да се движи в тези среди, не понасяше снобарите и сама изкарваше прехраната си с обикновен труд. Разделихме се поради липса на лукс, макар че 4 години ни крепеше обичта, която тогава беше истинска и често подлагана на изпитания от чисто битово естество. Ако някой ден с години обичаш мъж без фирма и без осигурен много добър стандарт на живот, може би тогава ще ме разбереш истински относно това, което ти написах във втория абзац. Естествено, по-добре да не ти се случва да го разбираш лично.

 За да ти спестя наблягането (не отричай, че би; правила си го и друг път) как аз не съм се бил справил тогава бързо да направя много пари и да потръгнат нещата, ще напомня, че жената е виждала в мен борбеност и целеустременост - както ти натъртваш, че заради същата причина си избрала да си с мъжа, който е в момента до теб. Имахме и период на възход с финансите.

Жребчо е прав. Ти казваш същото, но облечено с други думи. Любовта винаги е условна, винаги минава през здравия разум. Винаги избира качества, заради които да обича.

Винаги съм бил на мнение, че обичта към някого идва след като си живял продължително време с този човек и той ти е показвал и доказвал многократно с действия (особено в моменти на силни лишения, тежки проблеми със здравето или битовизми, когато най-истински си личи кой доколко държи на другия), че е Човекът за теб.
 Любовта не бива да се бърка със самовнушението, че някой е идеален, само защото ни е хрумнало да го облечем в дрехите на идеалния човек. Не бива да се бърка и със съвсем осъзнатия избор. Аз неслучайно писах, че обичам с разума си, т.е. за мен е важно да избера жената според нейното отношение към мен. Ясно е, че трябва и взаимно да се харесваме. Но същественото накрая е какво ще си дадем един на друг като способност да се погаждаме извън обичайните моменти на приятни изживявания по заведения, разходки и курорти. За какво ти е човек, който още при първия по-тежък житейски проблем ще си вдигне чукалата и ще те зареже в труден за теб момент?
 Осъзнатият избор е много по-здравословен в дългосрочен план от голата и необяснимо откъде дошла любов, която има навика също така необяснимо да си тръгва съвсем неочаквано. Най-силно се претвъпва от тръпките.

Уейв, и ти си права.
Но разликата между мен и Жребчо е, че аз избирам със сърцето си, а той - с ума си.
Била съм на неговото, разбрах че това не ми е гаранция за щастие.
За съвместното съжителство също съм съгласна, за това и живеем заедно от година и съм посъбралс вече достатъчно впечатления, за да се успокоя и да започна да градя нещо ново заедно, а не самостоятелно.

Дренци в момента съм на море с дечинята. Едното иска едно, другото друго. Как ги гледате тия деца сами , с ръка на сърцето не знам. Даже на мъжа ми му викам: ама тия как се развеждат бе. Той мига и не ме разбира.
Ама аз ако нямам мъж на море няма да ида въобще бе.
Иначе кой кой обича, как живее си е негов проблем. Аз сама с децата ще ида в лудницата.
Гедам другите жени са довели и по две бабички, за да мога да изпушат една цигара на спокойствие, ама вие у форума голем го вадите.

Аз мисля, че избираш съвсем трезво с разума си, но вероятно предпочиташ да вярваш, че това всъщност е чиста любов, необременена с преценки какво може да ти даде човекът насреща. Противоречието в изказването ти идва от това, че неколкократно заявяваш какъв държиш да е мъжът до теб, а това неминуемо е свързано с внимателен подбор от твоя страна, лежащ на задължителното покриване на тези твои изисквания.

Angel wing, за теб мъжът не е нищо повече от средство, пък ти пак си избирай със сърцето. Аз затова хич не споря

 Форумният ми подпис не е случаен...

Ейнджъл, сърцето и ума са неразделна част от човека. Аз лично не ги разграничавам, защото едното влияе на другото неминуемо. Чела съм те в други теми, извинявай предварително, че ще повдигна неща, които си писала на друго място.
Но спомена, че приятелят ти, преди да се съберете, е правил всякакви жестове към теб. Носил ти храна, проявявал е закрилнически чувства и ти си се влюбила. На мен това ми говори едно - видяла си, че може да се грижи за теб и можеш да разчиташ на него, затова си го заобичала. Ако беше пън, който няма никакво отношение към теб, щеше ли да го заобичаш? Жените искаме да се чувстваме специални, ухажвани, защитени. Той се е справил с това още в началото.
Имам една приятелка, която и тя така се влюбва. Гледа мъжа какво прави за нея и преценява ще обича ли или не Не те упреквам, защото и аз съм същата. Не съм способна да обичам мъж, който не ме обгрижва, не ме обича, не ме желае, не прави всичко, за да съм добре. Останалите неща са бонус. Мога да съм с човек със собствен бизнес, мога и да съм с наемен работник. С професор или с водопроводчик. Стига да има професия и да не е мързелив. Да съм му приоритет и да сме си лоялни, да се подкрепяме и да може да е скалата зад гърба ми. Аз съм израснала бедно, нямам нужда от много. Знам 2 и 200. Охолен живот не ми е нужен.

Уейв, може и така да изглежда, но не беше това причината.
А и никога, никой не е правил или се е държал така с мен, че да търся точно това.
Съвсем ново ми е и точно за това се впечатлявам.

Да, Жребчо, внимателен беше подбора, но по критерии, които явно не успяваш да видиш, въпреки мантрата ти - фирма и тн..)

Дренче, средство за какво точно?
Стана ми наистина любопитно, може да открия нещо за себе си, което не знам?

Всеки човек е средство за някого ако гледаме на нещата по този начин. Дали за щастие, любов, благополучие. Защо някакви нормални неща се изкарват лоши? Хората сме така устроени. Затова търсим себеподобни. Посочете ми един безкористен човек, дето му е все тая обичат ли го или не, но за сметка на това той обича безусловно и дава и ризата от гърба си. Тия работи са само в притчите. Даже и майката обича условно детето си и то е средство да си запълни нуждата за възпроизводство. Да не говорим колко хора правят деца, за да не са сами на дърти години, не че ти дава гаранция.

От всичко, което си разказвала, мен лично са ме впечатлили две неща. Ксзала си му, че ако иска да е с теб, ще трябва да прави нещата по твоя начин, да влезе в твоята форма, и т.н. Кое точно му хареса ти на тоя човек и какво му заобича? Това, че те е измъкнал от финасова криза, или идеята, че ще го вкараш в своя калъп, и чак тогава ще се обичкате и живеете заедно, като той продължава да се чуди как да ти угажда.
Отделно, снимаш го и го показваш из форума, точно като поредната си придобивка.