- Публикувана: 14 юли 2020, 22:59 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2020, 19:49 ч.
Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?
Не съм чела цялата тема, но няколко неща ми идват наум. Първо - мисля, че любовта не е черно на бяло и не е константа. Мисля, че се работи за една връзка, както се работи за всичко в тоя живот. Ако спрете да полагате усилия се получава това уж разлюбване. То, няма как да обичаш ако не инвестираш време и ресурс. И не става дума за пране на гащи и въртене на баница. А, за споделяне, за изживяване на емоции, за разбирателство и подкрепа. За малки жестове (дори и романтични), които държат тръпката. Разбира се говорим за нормални отношения и не споменавам за отровните връзки или такива, в които няма реципрочност. Та, любовта се поддържа, може да се разпали наново ако се погледнете с други очи.
Второ - просто според мен хората идеализират любовта и това какво трябва да бъде тя. Затова и се разделят защото смятат, че някъде там я има. В нова връзка винаги си мислим така, но като минат пак 5-10-20 години отново се намираме на същото място.
Второ - просто според мен хората идеализират любовта и това какво трябва да бъде тя. Затова и се разделят защото смятат, че някъде там я има. В нова връзка винаги си мислим така, но като минат пак 5-10-20 години отново се намираме на същото място.
Джеймс, аз също много често съм чувала израза пропилени години. В моя случай от приятелките ми към мен. И понеже скоро ставам на 40 години, а и в трите месеца на изолация много мислих върху живота си. За първи път имах време, до преди карантината само тичах. Та осъзнах едно нещо- каквито и избори да направиш, резултата е все един и същ -пропилени години. Това го говоря с чисто сърце и сравнявайки моя живот, с този на приятелите ми-ми всички сме на едно дередже. Знам, че за аудиторията това, което пиша е неясно, но не ми се влиза в обяснения. Та така, няма такова нещо като пропилени години, в природата нищо не се губи.
По въпроса с любовта и връзките, мога от личен опит да кажа, че определен тип хора, привличат определен тип отношения, така че ми е сложно да повярвам, че с друг мъж ще е по-добре. Ако идеята на упражнението е да смениш настоящия с нов съпруг. Ако идеята е да си живееш сам, тогава не мога да взема отношение. Аз съм доста социална личност и това не ми е оферта, на този етап от житейския път.
По въпроса с любовта и връзките, мога от личен опит да кажа, че определен тип хора, привличат определен тип отношения, така че ми е сложно да повярвам, че с друг мъж ще е по-добре. Ако идеята на упражнението е да смениш настоящия с нов съпруг. Ако идеята е да си живееш сам, тогава не мога да взема отношение. Аз съм доста социална личност и това не ми е оферта, на този етап от житейския път.
Относно изгубените години зависи от гледната точка. За някого една връзка, дори и кофти такава, може да бъде житейски урок и да е благодарен за нея, а друг да я приема като изгубено време и да съжалява, че я е имало. Не виждам как някой може да отсече нещо такова. Пак повтарям, че не говоря за отровни отношения. Ако те са такива, то, да - загубено време съществува. Всяка секунда е загубена, стоейки с лош човек.
Мили съфорумци 😀
отдавна ме вълнува темата .
Замислих се , колко от вас живеят на семейни начала или в брак без любов?
После осъзнах , че се разделих с таткото на детето , защото не го обичам.
После , поех цялата критика на света от близки и познати.
Темата си е за свободни размишления
отдавна ме вълнува темата .
Замислих се , колко от вас живеят на семейни начала или в брак без любов?
После осъзнах , че се разделих с таткото на детето , защото не го обичам.
После , поех цялата критика на света от близки и познати.
Темата си е за свободни размишления
Тръгнах си, защото усетих, че не ме обича вече, че е с мен по навик ... че е путьо и не може да прекрати отношенията, и ме чака аз да се досетя.
Без любов не се живее. Но гласувах с опцията "Аз".
Не съм била досега семейна, с брак.
Но е време човек да си тръгне, когато любовта излети през прозореца. Другите да си казват каквото щат.
Пак повтарям, че не говоря за отровни отношения. Ако те са такива, то, да - загубено време съществува. Всяка секунда е загубена, стоейки с лош човек.
Ами за мен дори и това си беше урок. Е, научих си го доста добре. 😂
А аз се чудя какво е това пропилени години поради липса на любов? Какво ви дава убедеността, че сте щели да ги изживеете по по-добър начин?
Разказвала съм и преди за бившия си в форума. Бяхме заедно 6 години, тръгнахме като бях на 16, той беше на 19. Загубих си най-хубавите ученически и студентски години. Откъсна ме от приятели, забраняваше ми много неща и на всичкото отгоре му давах й джобните си, за да може да си купи цигари. Имаше много пороци- проблеми с хазарта. Винаги съм знаела, че е неподходящ за сериозни неща и не смятах даже да заживея с него, но не можех да скъсам с него. Много пъти опитвах, но все се събирахме. Накрая той си намери нова жертва и ме заряза и създаде семейство.
Разказвала съм и преди за бившия си в форума. Бяхме заедно 6 години, тръгнахме като бях на 16, той беше на 19. Загубих си най-хубавите ученически и студентски години. Откъсна ме от приятели, забраняваше ми много неща и на всичкото отгоре му давах й джобните си, за да може да си купи цигари. Имаше много пороци- проблеми с хазарта. Винаги съм знаела, че е неподходящ за сериозни неща и не смятах даже да заживея с него, но не можех да скъсам с него. Много пъти опитвах, но все се събирахме. Накрая той си намери нова жертва и ме заряза и създаде семейство.
Ужас. А родителите ти, приятелите ти знаеха ли? Как приеха? Не се ли опитаха да те разубедят?
Разказвала съм и преди за бившия си в форума. Бяхме заедно 6 години, тръгнахме като бях на 16, той беше на 19. Загубих си най-хубавите ученически и студентски години. Откъсна ме от приятели, забраняваше ми много неща и на всичкото отгоре му давах й джобните си, за да може да си купи цигари. Имаше много пороци- проблеми с хазарта. Винаги съм знаела, че е неподходящ за сериозни неща и не смятах даже да заживея с него, но не можех да скъсам с него. Много пъти опитвах, но все се събирахме. Накрая той си намери нова жертва и ме заряза и създаде семейство.
Ужас. А родителите ти, приятелите ти знаеха ли? Как приеха? Не се ли опитаха да те разубедят?
Иначе в какво мислиш, че би инвестирала това време? На каква база го броиш загубено? Или си се накиснала и си си взела опита, тоест - не е загубено, или продължаваш да се чоплиш в миналото, за да търсиш отговорите там, дето няма да ги намериш, тоест - няма значение, щото животът ти е свършил 
Зaщото Дренке, вcеки от нac в един момент от животa cи, cи зaдaвa въпроca: "Кaкво би било, aко..." Оcобено кaто нaвлезеш в по- зрялa възрacт , a ти cе иcкa дa cи нa 20, но cъc cегaшния cи aкъл. Яcно ми е, че нямa кaк дa cтaне, нямa мaшинa нa времето. Cклоннa cъм дa вярвaм, че пътят ни е преднaчертaн и дaли прaвиш верен или грешен избор, вcе е тaя.
Е, веднъж да съм съгласна с Дренка!
"Какво би било ако?" е напълно излишен въпрос и загуба на енергия и емоции. То и аз ако бях от нормално семейство с по-висок стандарт можеше в момента да съм инженер в чужбина. Можеше да съм по-социална и отворена към хората ако не ми се беше случило това и онова. Ако се бях родила с друг темперамент. Ако бях по-позитивна може би щях да съм по-щастлива. Няма да му излезне краят на това.
"Какво би било ако?" е напълно излишен въпрос и загуба на енергия и емоции. То и аз ако бях от нормално семейство с по-висок стандарт можеше в момента да съм инженер в чужбина. Можеше да съм по-социална и отворена към хората ако не ми се беше случило това и онова. Ако се бях родила с друг темперамент. Ако бях по-позитивна може би щях да съм по-щастлива. Няма да му излезне краят на това.