Всеки ден съжалявам за избора си

Не съм съгласна с това за ограниченията, разбира се не важи за всички. Аз родих на 21, съзнателно и детето ни беше планувано. Никога през тези 4години не ми е липсвало нищо от избореното, домошар съм и не ме влекат дискотеки и барове, взех си “полагащото се” преди детето. За мен детето ми е най-ценното нещо в света и дори често изпитвам носталгия към първите моменти и месеци, защото минаха неусетно.
Началото за всички майки е трудно, защото е непознато и заради многото непоискани съвети от познати и непознати, които допринасят за страховете ни в отглеждането на дете.
Детето е най-голямата отговорност и наистина трябва да се пристъпи към тази крачка отговорно и с мисъл. Авторката е прекалена в думите си, грозно е да се говори така. Следродилната депресия е едно, това нейното не знам как да го нарека. По настроението и в поста усещам , че нещата няма да се променят и след като роди, което не е добре. Трябва задължително да потърси помощ.
Знам за случай в който майката е изпаднала в супер тежка депресия и са и минавали самоубийствени мисли, работила е с психиатър и накрая се е наложило да се лекува в институция, много беше зле положението. Не знам какво се е случило след това, надявам се да и е светнала лампичката и да се е оправила.

Наистина има някои коментари, които са малко по-резки и директни, но и в мислите на авторката има доста смущаващи неща. Особено това, че се надява на аборт, за мен надминава границите на нормалното притеснение от бременността, раждането и гледането на дете.

Mysteriouss, най-добре е да си наясно, че от тук след раждането следват много безсънни нощи, нерви, напрежение.
Ако смяташ, че няма да издържиш и бебето може да пострада, търси вариант някой да ти помага или направо да го гледа друг.

Сега всички ще ме нападнат, че съм лоша, че съм груба.
Нека обаче не забравяме, че когато вземеш решение да родиш едно дете (без значение от мотивите), от този момент, животът и сигурността на детето са с преимство. В крайна сметка то не е виновно, за чуждите решения и не може да искаме то да умре, само защото сме си проминили мнението.
Ако майката по време на бременността наистина и реално се надява да абортира, за мен това е сигнал, че бебето може да бъде отглеждано в опасна за него среда.
Ако утре на майката и падне пердето и в яростта си вземе и го разтърси по-силно?
Не случайно има "синдром на разтърсеното бебе", защото е често срещано явление, когато родителите изпаднат в безсилие и безизходица. А подобни действия са с потенциално фатален край за детето.

Няма абсолютно нищо лошо, че авторката споделя истинските си чувства.
Както и няма нищо срамно в ситуацията, в която е изпаднала.
Mysteriouss, опитай се да се стегнеш и поне да направиш реална оценка на ситуацията си. И най-вече на това, дали отношеноето ти към бебето би донесло риск за неговото здраве и живот.

Хора,  как мислите че се чувства една жена с тия коментари от ваша страна?Ами не сте прави. Аз имам дете на година и месец. Почти не съм имала безсънни нощи. В момента съм още будна защото до сега имах приятели на гости,  бебето си спинка сладко (живеем в къща с двор). Не съм спирала да се виждам с приятели. Ходихме и на море с бебето още миналата година и си изкарахме супер. И тази ще ходим.
Аз не съм домошар и не съм се наживяла. И аз съм плакала докато бях бременна и си представях най-страшните сценарии заради такива като вас. Не е страшно да имаш бебе. Отговорност е като всичко друго. Както си отговорен за своето здраве, така и за детето ти.
Престанете с този назидателен тон, защото почвам да се опасявам, че не момичето е за психиатър, а всички вие тук.
Гледайте си подредените животи и недейте да скапвате живота на другите. Знаете колко е чувствителна една бременна.  Толкова злоба се излива от вас, явно не сте щастливи, но не разбирам перверзно удоволствие което изпитвате да мачкате другите.

Момичето Е за психиатър и то спешно.
За всичко друго съм съгласна.

Mysteriouss , това, което бих могла да те посъветвам е всеки път, когато те нападнат тези лоши тъмни мисли, да се досещаш за една ИСТИНА - а именно, че всичко в този живот преходно. Ситуациите, хората, периодите, мислите. Всичко идва и си отива.
Отиди на църква и пожелай да разговаряш със свещеник. Обясни му по същия този откровен начин, както и тук, как се чувстваш. Той най-добре ще ти обясни, че тези мисли и чувства са лъжливи, целят да те заблудят и да те измъчват. Те не идват от теб, а от един, който обича да напада уязвимите....Не му се връзвай. Не го оставяй да постигне целта си.
Нищо страшно и ужасно няма в това да си бременна и да имаш дете. Всъщност е едно от малкото неща, които истински си струват в живота...и го осмислят.

Аз дълги години бях на мнението на Mysteriouss. Абе направо мразех децата и цялото пискане и олелия около тях, смятах ги за малки паразити и силно се бунтувах срещу стереотипа, че една жена си е осмислила живота само ако има дете... Последното още го мисля... Но пораснах, забременях и сега имам един малък вагабонтин, който ми е най-скъпото.
Мила авторке, само на 20 години си и смятам, че реакцията ти е сравнително нормална. Каквото и да си говорим в днешно време на 20 си още дете. Щом изпитваш тези чувства явно не си била готова за дете, но вече си взела решението за го задължиш и сега и да се вайкаш и да се тръшкаш времето назад няма да се върне. Бременноста, колкото и да е лека при някои, си е досадна работа - ставаш супер подута, топло ти е, не можеш да ядеш суши и да пиеш вино и те хващат нервите. Искаш да крещиш с все сила колко си прецакан, но единственото което правиш е да се клатиш като лодка в бурно море от хладилника до дивана. Секс и да ти се прави корема ти пречи, а и не се чувстваш особено красива и на всичкто отгоре хормоните ти дават на късо отсякъде. Да, не е cool, ама истината е, че трябва да стискаш зъби и ще мине. Все пак са само 9 месеца, не оставаш така завинаги. Раждането ти се струва страшно като на всяка жена, но истината, че не е. Дори е облекчение, защото след това вече не си бременна и си сама в тялото си. Дали секцио или нормално ти е рано да го мислиш, защото това ще ти каже докторът в 9 месец. Спомням си аз много исках да родя нормално, защото адски ме беше страх от спиналната упойка, а и не исках да имам белег. Еми да ама не, наложи се секцио по спешност и като опря ножът до кокала и стиснах зъби и мина и въобще нямаше връзка със страшната картинав главата ми. Всичко си е в настройката - налагаш си да се стегнеш и минават нещата, на другия ден си налагаш да станеш и да ходиш и така лека по лека всеки се справя.
Майчинсвото също не е песен, ама не е и края на света. Може да си видиш бебето и да се влюбиш, но може и да сметнеш, че е ужасно, ама си е твоето... Да, бебетата понякога са досадни и се вкопчват е майка си, но това е защото тя е целия йм свят. Знам, че е адски страшно да си всичко за едно малко и беззащитно същество, но ще пораснете заедно и ти ще станеш по-отговорна,а то няма да е все беззащитно. Свободата си зависи от теб, ако седиш и си мислиш как няма да излезнеш от вкъщи - еми няма. Ще се наложи да ангажирате бабите, бащата ще се включва, ти трябва ще учиш и докато си завършиш бакалавъра и малкото вече ще е на градина и ти ще си по-спокойна. Аз също си мислех докато бях бременна, че заведение няма да видя след като родя, но не стана така. Ние баби нямаме, но когато имам нужда бебето го оставям на бащата и излизам - вечерям с приятелки, ходя в мола. През уикендите ходим навсякъде с бебето - на море, на планина, на ресторант и на кафе, абе където се сетиш. Да, апартамента е хаос понякога и не винаги има манджа за вечера, ама пък винаги е весело.
И въпреки това има дни, в които се чудя какъв ли щеше да живота ми без бебе и това е нормално и е ОК. И след като родих бях в депресия 10 дни и искаш да заколя мъжо, но се на ревах като магаре под душа, оставих го да гледа малкия и се наспах.
Бебето не е целият ти живот, а е част от него. Ти си личност, а не само майка, така дишай дълбоко и трудностите ще минат.
Като човек, който е страдал от тежка депресия, искам да ти кажа че разговор с психолог винаги помага и ако то дойде too much, недей да таиш омраза към малкото в себе си, а поговори с някой. И вече ако не можеш да преодолееш това да имаш дете - можеш да го дадеш за осиновяване.
.

Потърсете помощ от специалист възможно най-скоро.

Вие имате една предродилна депресия. Още в понеделник посетете психолог /не психиатър/ Защо сте чакали досега? Не сте ли споделили с личният си лекар или генеколог? За съжаление тези депресии са доста повече отколкото преди 20 години. Но с правилен подход ще преодолеете  ситуацията. И не слушайте съветите да се откажете от бебето си! Голяма грешка ще е! Успех и незабавно посетете ПСИХОЛОГ.

Според мен не е само депресия, а осъзнава, че вече няма да е център на внимание за родителите си и за гаджето си, а е едва на 20г.,  ще трябва да се съобразява с детето, да го гледа и да е ангажирана основно с него, освен това има и едни други страхове, някои дори породени от гледане на филми Отделно че ще й създаде физически дискомфорт - бременността и раждането - абсолютна досада. Паразитирало било. 🤪 Ми да беше ползвала предпазни средства.

Аз преди 15 години имах подобен момент ...
Детето се очакваше да има проблеми.
Всичко после се оправи, но и досега изпитвам вина, че не г исках в тежките ми дни ...Даже си мисля, че здравословният проблем е свързан с моето отношение ...
Потърси помощ от специалист.
Помни, че като видиш малките очички и усмивка, всичко ще отмине.
Няма да обичаш друго същество, колкото бебето си.
Бъди силна и го обичай.
Не се страхувай да си майка
Безценно е
Упех и много сили.

Хиляди съвети за психиатри, момичето се отказа да пише. Мила, сигурно за пръв път пишеш тук, където всички са перфектни и майчинския им инстинкт работи от зачеването, даже някои казват, че са усетили кога са заченали
Знам какво е дупка, дълбока, черна и все едно с гладки стени, от която няма как да излезеш. Аз се чувствах така в началото на бременността си, която беше така чакана и мечтана от мен. Няма нищо страшно в това да не скачаш от радост, не се бичувай за емоциите си. Ще ти дам нова гледна точка. Ти си на 20 , когато детето стане самостоятелно, ти ще си тепърва в разцвета на младостта си и ти предстоят страхотни емоции, излизания, морета, дискотеки, и там каквото си мислиш, че ще ти липсва. Един вид ще се отървеш рано, както му казват 😂 виж ние на по 30-35 ,които раждаме, малко сме по-осъзнати, ама за нас мача приключва повече отколкото за теб, че докато стане да се оправя само, ще сме надживели повечето забавления. Не приемай, че детето е край на нещо, а че ще ти бъде приятелче, с което ще се забавляваш, смееш, ще плачеш, изобщо сигурна съм ще си добра майка. И още нещо, въпреки състоянието ти, се грижи за себе си, ако ще насила да е, хапвай добре, ходи си на всички прегледи, следи си здарвето, пускай си всички изследвания!!! Пак казвам ако ще насила да е , ще оцениш съвета ми след време, просто ме послушай. Успех и не се шашкай толкова, дай го малко като приключение.

Стига де, някои написахме, че и при нас е било подобно положението. На всичко отгоре аз като родих на почти 35, сега дъщеря ми е на 8 и хич не съм се отказала от живота и забавленията. Е, на дискотеки не ходя, но те и преди не са ми били страст. Обаче детето е достатъчно голямо и въпреки че си го гледам сама, има баба и дядо, които с кеф изкарват по няколко дни лятото с нея, така че аз миткам с приятелки.

За съжаление, авторката вероятно няма да схване поста ти правилно. Тя е на 20. Не е една идея по-улегнала като нас. На тази възраст няколко години изглеждат цяла вечност и да ги жертваш за бебе, докато приятелките ти се скъсват да живеят, се доближава до края на света. Така че идеята за психолог (не психиатър, има съществена разлика) си е много добра. Ще й помогне да си изясни усещанията, причината за тях и начин да ги тушира.

Имам позната на моята възраст (36) с 3 деца -16, 14 и 10 г. Жената си живее живота - барове, екскурзии и т.н., а аз тепърва второ бебе ще гледам, другото няма 3 г. Всеки според своята гледна точка може да си направи изводите, ама аз си мисля, че животът тепърва ще се разтваря пред авторката. То повече аз трябва да се депресирам 🤣 В най-смелите ми мечти за баловете на децата ще си подарим круиз като немски пенсионери 🤣🤣🤣

Аз исках бебето, даже следях овулацията, но 2-те черти са най страшното нещо. Сега има моменти, които се радвам и други, които се ужасявам. При мен проблема е, че ще трябва да поработвам през майчинството. Ако не беше това, сигурно нямаше да ми пука толкова. Чета теми за ревящи нов стоп бебета, за майки, които не знаят къде се намират и съм в паника. Добре, че МП работи същото като мен и ще може да ме отмени в случай на спешност.
Надявам се бабата да помага, обмислям вариант и за почасова бавачка ако се наложи.
Чета теми тук и гледам, кое другите са споменали, че ги е улеснило. Не държа да е кърмено бебе, ако ми е удобно, ще го правя, ако не АМ. Ще пробвам и капки за колики, кремчета за зъби, абе всичко, което може да помогне.

Сестра ми роди рано, като теб. Сега децата и си имат собствен живот и тя си наваксва всичко, което е изпуснала.
Успех, всичко ще се нареди.

Момичето има и по-различни от обикновените страхове през бременност, само да кажа. Спешно всички роднини да помагат + специализирана помощ. Ще мине, но трябва съпорт - не знам какъв...