Публикувана: 16 юли 2020, 16:54 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2020, 15:25 ч.

Всеки ден съжалявам за избора си

12 365
161
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са препоръките за авторката на публикацията, която изразява нежелание към бременността и бебето?
Какви са препоръките за справяне с депресията по време на бременност и след раждане?
Какви са препоръките за справяне с депресията след раждането?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са препоръките за авторката на публикацията, която изразява нежелание към бременността и бебето?
  
  Препоръките за авторката на публикацията включват търсене на специализирана помощ от психолог или психиатър, работа с тях през последните месеци от бременността и оценка на възможността за осиновяване или предаване на родителски права на бащата или друг близък роднина. Съветва се и споделяне на чувства с партньора, ако има такъв, и търсене на подкрепа от семейството. Освен това се препоръчва изследване на здравословното състояние, участие в различни дейности, четене на книги, гледане на филми и общуване с други майки за споделяне на опит и подкрепа.
- Какви са препоръките за справяне с депресията по време на бременност и след раждане?
  
  Препоръките за справяне с депресията по време на бременност включват консултация с психолог или психиатър, избягване на негативни влияния от близките, работа в тясно сътрудничество със семейството за разбиране и подкрепа на чувствата и търсене на подкрепа от близки. Освен това се препоръчва участие в приятни дейности като четене, гледане на филми и общуване с други майки за споделяне на опит и подкрепа. Справянето с следродилната депресия включва търсене на подкрепа от близки, професионалисти или групи за поддръжка, изразяване на чувства и притеснения, поддържане на здравословен начин на живот, включително редовни упражнения и балансирана диета, както и избягване на изолация и установяване на редовен контакт с други хора. Форумът предлага няколко съвета за справяне с предродилна депресия, като например посещение при психолог, обсъждане на проблемите със свещеник, осъзнаване на преходния характер на ситуациите и ситуационните мисли и избягване на негативни коментари и негативно мислене. Освен това се препоръчва да потърсите помощ от специалист възможно най-скоро.
- Какви са препоръките за справяне с депресията след раждането?
  
  Препоръките за справяне с депресията след раждането включват търсене на професионална помощ от психолог или психиатър, избягване на негативни влияния от близките и участие в приятни дейности като четене, гледане на филми и общуване с други майки.
- Какви са някои от най-честите страхове и тревоги по време на бременност?
- Какви са някои от най-честите симптоми на следродилна депресия?

# 120 22 юли 2020, 14:09 ч.

Мнения: X

Като казах, че съм се надявала на спонтанен аборт имах предвид в началото, а не сега, защото то вече си е човек. Не искам да му се случва нищо лошо нито пък ще поставя живота или здравето му в опасност. Искам просто да не съм ангажирана с него, да не се лепне за мен и на моменти не понасям факта, че съм бременна и ме хваща яд, че не направих аборт. А това, че съм си намразила живота и съжалявам безкрайно много, не е лъжа. Не само заради самото раждане - ще го преживея някакси, надявам се. Мисля, че си травмирах младостта напълно излишно и безмислено.

# 121 22 юли 2020, 14:42 ч.

Мнения: 1 167

Аз горе долу се чувствах по същия начин. Странно, непознато, различно. Исках си стария живот. Съжалих сто пъти, ревах, тръшках се. Явно яко ме беше ударил хормона. Не бях на себе си, а исках деца преди. Исках го отчаяно и когато беше факт дадох назад. С никой не споделях мислите си. Но пък ме загложди едно любопитство към 7-8 м. Какво ли точно има в корема ми Simple Smile

И ето изтекоха 9 месеца, че и подминах за карък и нервна, бясна отидох да раждам секцио. Бясна на целия свят, най-вече на мъжа ми. Пльоснах се на операционната и нямах търпение час по-скоро всичко да свърши. В такава паника бях, че се наложи пълна упойка. Когато се събудих акушерката ми показа една главичка с многооо коса и дебели бузки. Аз не знам къде се намирам, но тя ме пита искаш ли да го целунеш..... и го целунах. Превъртях на 360 градуса. Не знаех как да го обичам, но исках да го закрилям. Може би тогава се проявява майчинското чувство. Може би тогава, колкото и банално да звучи всичко остана на заден план. Опознавахме се, учихме се, помагахме си така, че да открием пътя един към друг и синът ми стана най-важния ми човек. И кариера направих, и свобода имах, и с приятелки излизах, и на море ходихме, и животът ми стана по-хубав-пълноценен. Щом се реших и втори път Simple Smile

Сега като се замисля, преди децата само съм си мислила, че съществувам. Истинското приключение започна с тях. Нито един успех и професионална победа не струват нищо, пред думите- ти си най-добрата майка на света ! Така, че скъпа авторке, изчакай, дерзай, повярвай, че най-хубавото е пред теб! Успех

# 122 22 юли 2020, 15:02 ч.

Blondeville
Мнения: 2 880

Аз съм на 35 в момента и с мъжа ми преди извънредното положение кажи речи всеки уикенд излизахме, ходехме на ресторант и кино, виждахме се с приятели, а сме с две породени деца. Сега ходим на кафе или открити ресторанти, но не много често, пазим се, ще ходим и сами на море. Майка ми помага много през уикендите и когато искаме да излезем някъде. Твоите родители сигурно нямат и 50, ще имат сили да удрят по едно рамо за излизане някой уикенд. Изобщо не чувствам животът си като пропилян, ужасен и тн. И на външен вид не съм съсипана от бременностите, даже хич.

Та ти си на 20, когато си на моите години ще имаш тийнейджър и ще можеш да си правиш каквото поискаш. И да ти кажа, дори и сега 25, 30, или 35 да ти изглеждат като бабешки години, не са. А точно тогава ти вече ще си с поотраснало дете и ще имаш свобода да излизаш и да правиш каквото ти се прави.

Според мен при теб има някакво хормонално депресивно състояние, но вече прозира и една идея лигавщина и незрялост, съжалявам, че го казвам директно. Болднатото е признак точно на това. Аз самата съм минавала през депресивни състояния, но съм съзнавала, че това е проблем, който не е по вина на децата ми, нито по моя - това са химични и хормонални процеси, стрес, недоспиване и тн. За мен не е срамно да се търси помощ от професионалист и да се говори за това, признаването на проблема е първата стъпка от решаването му. Но отчаянието и депресията са едно, а натъртването на това, че "не искаш да си ангажирана" с дете, което съзнателно си решила да имаш са си лапешки истории. Но ти си си лапе де, поне аз на 20 бях. Не знам кога и дали ще изпиташ привързаност към детето си, аз лично съм част от клишето и ги обичах още от двете чертички. Надявам се намериш себе си и разбереш, че всъщност можеш да извлечеш много ползи от ранното майчинство, не се фокусирай върху негативите. Дискотеки винаги ще има, ако това те влече, няма да избягат. Дали ще си травмираш младостта, както пишеш, зависи от теб. Ако потърсиш помощ и начин да се справиш със ситуацията със сигурност няма да я травмираш. Ще я изживееш и ще ѝ се насладиш пълноценно.

Цитат на: Mysteriouss в ср, 22 юли 2020, 14:09

Като казах, че съм се надявала на спонтанен аборт имах предвид в началото, а не сега, защото то вече си е човек. Не искам да му се случва нищо лошо нито пък ще поставя живота или здравето му в опасност. Искам просто да не съм ангажирана с него, да не се лепне за мен и на моменти не понасям факта, че съм бременна и ме хваща яд, че не направих аборт. А това, че съм си намразила живота и съжалявам безкрайно много, не е лъжа. Не само заради самото раждане - ще го преживея някакси, надявам се. Мисля, че си травмирах младостта напълно излишно и безмислено.

Последна редакция: ср, 22 юли 2020, 15:23 от blondie_anna

# 123 22 юли 2020, 15:26 ч.

Мнения: 1 167

Цитат на: blondie_anna в ср, 22 юли 2020, 15:02

Аз съм на 35 в момента и с мъжа ми преди извънредното положение кажи речи всеки уикенд излизахме, ходехме на ресторант и кино, виждахме се с приятели, а сме с две породени деца. Сега ходим на кафе или открити ресторанти, но не много често, пазим се, ще ходим и сами на море. Майка ми помага много през уикендите и когато искаме да излезем някъде. Твоите родители сигурно нямат и 50, ще имат сили да удрят по едно рамо за излизане някой уикенд. Изобщо не чувствам животът си като пропилян, ужасен и тн. И на външен вид не съм съсипана от бременностите, даже хич.

Та ти си на 20, когато си на моите години ще имаш тийнейджър и ще можеш да си правиш каквото поискаш. И да ти кажа, дори и сега 25, 30, или 35 да ти изглеждат като бабешки години, не са. А точно тогава ти вече ще си с поотраснало дете и ще имаш свобода да излизаш и да правиш каквото ти се прави.

Според мен при теб има някакво хормонални депресивно състояние, но вече прозира и една идея лигавщина и незрялост, съжалявам, че го казвам директно. Болднатото е признак точно на това. Аз самата съм минавала през депресивни състояния, но съм съзнавала, че това е проблем, който не е по вина на децата ми, нито по моя - това са химични и хормонални процеси, стрес, недоспиване и тн. За мен не е срамно да се търси помощ от професионалист и да се говори за това, признаването на проблема е първата стъпка от решаването му. Но отчаянието и депресията са едно, а натъртването на това, че "не искаш да си ангажирана" с дете, което съзнателно си решила да имаш са си лапешки истории. Но ти си си лапе де, поне аз на 20 бях. Не знам кога и дали ще изпиташ привързаност към детето си, аз лично съм част от клишето и ги обичах още от двете чертички. Надявам се намериш себе си и разбереш, че всъщност можеш да извлечеш много ползи от ранното майчинство, не се фокусирай върху негативите. Дискотеки винаги ще има, ако това те влече, няма да избягат. Дали ще си травмираш младостта, както пишеш, зависи от теб. Ако потърсиш помощ и начин да се справиш със ситуацията със сигурност няма да я травмираш. Ще я изживееш и ще ѝ се насладиш пълноценно.

Цитат на: Mysteriouss в ср, 22 юли 2020, 14:09

Като казах, че съм се надявала на спонтанен аборт имах предвид в началото, а не сега, защото то вече си е човек. Не искам да му се случва нищо лошо нито пък ще поставя живота или здравето му в опасност. Искам просто да не съм ангажирана с него, да не се лепне за мен и на моменти не понасям факта, че съм бременна и ме хваща яд, че не направих аборт. А това, че съм си намразила живота и съжалявам безкрайно много, не е лъжа. Не само заради самото раждане - ще го преживея някакси, надявам се. Мисля, че си травмирах младостта напълно излишно и безмислено.

Точно така ! Пропуснах и ползите от ранното майчинство. Лично аз имам приятелка, която роди на 18, техните много и помагаха и си го изгледа. Сега е на 34 и такъв живот си живее. Аз забременях на 24. Имам дете на 4 и на 9.

# 124 22 юли 2020, 15:36 ч.

Мнения: 63 127

Брей, то много лесно така, бе!
Тя да роди, техните да го гледат!?
Големи акъли давате. И после на 35, с голямо дете, пак да си живее живота?
Нейната отговорност кога ще е?

# 125 22 юли 2020, 15:54 ч.

Мнения: 1 055

Цитат на: DeVa® в ср, 22 юли 2020, 15:36

Имам две лели, на които майка им им отгледа децата, те си правеха кариера. Сега са много добре, на ръководни постове и двете, децата на по 20, те цял живот са здравей живот, пътувания, кръчми, приятели...
Всеки сам избира, някои не поемат отговорност цял живот, пък не им е зле. Не са за подражание, но пък не ги и съдя , наредили са си нещата както им е угодно.

# 126 22 юли 2020, 16:12 ч.

Blondeville
Мнения: 2 880

Е за какво отглеждане става дума - 1, 2 пъти в месеца в събота някоя баба да остане с детето за да излязат с мъжа ѝ или с приятелки. Аз съм в майчинство от 2016 и сами си гледаме децата с мъжа ми, но и ние имаме нужда от глътка въздух и време за нас. Отговорността можеш да я поемаш и без да пренебрегнеш себе си като личност и без да прехвълряш отглеждането другиму.

# 127 22 юли 2020, 16:23 ч.

Мнения: 22 483

Тук се дават съвети за цялостно отглеждане от бабите, а младата мама да си "живее живота". Това ако се опита да ми го спретне мое дете, няма да му се получи.

# 128 22 юли 2020, 16:30 ч.

Blondeville
Мнения: 2 880

Има разлика от небето до земята между спорадична помощ и цялостно отглеждане. Ако има на кого да разчита с помощ понякога, това може да ѝ даде лъч надежда , понеже сега, от “висотата” на нейните 20 и хормоните всичко изглежда драматично и безвъзвратно. А отговорността е ясно чия е основната.

# 129 22 юли 2020, 16:35 ч.

Мнения: 22 483

Е то стана ясно, че бащата, бабите и дядовците ще помагат.

# 130 22 юли 2020, 21:00 ч.

Мнения: 21

Ама тя спомена, че мъжът й й казвал че говорела глупости. Вероятно не среща разбиране там и очакваната подкрепа!

# 131 22 юли 2020, 21:35 ч.

Велико Търново
Мнения: 8 295

На 80% от вас наистина завиждам благородно! От 2.5 г нямах и една вечер изкарана само с Мм, или едно излизане двамата. Преди месец, влязох в болница за задържане, а имахме резервирана почивка на море. Едва тогава, разбрахме че има баба сина ни! Тя отиде вместо мен на почивката. И въпреки това, смея да кажа, че 5/6те екскурзии досега с малкия и ММ са били що годе нормални имайки предвид съобразяването с бебешки режим, багаж, сън и т.н. всичко е въпрос на организиране на времето и приоритетите.

# 132 22 юли 2020, 21:51 ч.

Мнения: 1 167

Четете между редовете. Казах " техните помагат" не гледат и детето, говоря за приятелката ми. Аз съм от тези, които не разчитат на баби. Когато казвам ходим по заведения, море и др. децата са с нас- навсякъде. Естествено се съобразяваме с тях. Когато искаме глъдка свобода аз излизам с приятелки мъжа ми ги гледа или обратно. Но това се случва рядко. И не изобщо не ми липсва стария живот, нито шумните дискотеки. Предпочитам вечер на килима в детската да нареждаме строители и да обличаме кукли, от колкото да ходя някъде. До приоритети си е.

# 133 22 юли 2020, 22:49 ч.

Blondeville
Мнения: 2 880

По принцип във всичко най-важни са балансът и организацията. Ние сме навсякъде с децата като пътуваме, но аз за 4 години си признавам, че имам нужда и от няколко дни истинска почивка само с мъжа ми. Тази година за пръв път ни се очертава да се случи море без деца, може би защото майка ми ни съжали, че на морето с деца мъжът ми си счупи ръката 🤪 И не виждам нищо лошо човек да има потребност и от това. Посветила съм се на децата, баткото не е ходил на ясла, а направо на градина, малката също още не е ходила на ясла, като стане на 2 ще е. Нищо срамно няма, при положение, че постоянно сме заедно с децата, да имаме нужда и от глътка въздух сами с мъжа ми извън обичайното ни ежедневие с породени. Ако насреща има кой да удари едно рамо винаги е плюс. Аз лично след една разходка и чаша вино навън с мъжа ми, се чувствам заредена и успявам да разтоваря от битовизмите. Също е важен балансът между двамата родители - бащата не е някакъв придатък, който да “помага”, той също е родител и трябва да “участва” активно и в грижите за бебето, и в домакинството. Ако партньорът е на място и са екип, всичко е много по-лесно.

# 134 23 юли 2020, 00:03 ч.

Мнения: 799

Ние сме в отбора на тези без нито половин час оставане на детето с баби, радвали са му се само покрай нас и само мъжът ми ме е сменял за да изляза до някъде и сама. Време двамата до момента (2 г и 4 м.) нито веднъж. Разбира се, че е нужно понякога, както и глътка въздух на майката сама със себе си. Но ела гледай като го бях споменала това в друга тема какви нападки отнесох как никой не бил длъжен да ни гледа децата... При положение, че ясно подчертах, че става въпрос за излизане за малко понякога да те сменят, не да ти го гледат... Така, че засрамете се, време с мъжа си ще искате! Grinning

Препоръчани теми

Депресия по време на бременност

ЗЗП, врътки с Еконт и нагли продавачи

148
На пазар

Отношения между интроверт и екстроверт

Темата на Ибо 🎧 Ибрахим Челиккол и Демет Йоздемир в "Doğduğun Ev Kaderindir" №71

Причина:

Причина: