Образователен Говорилник - Виртуално бистро (7). Вълнения.

Вчера следобед щяхме и тримата от семейството да загинем в морето на Несебър. Имаше големи вълни, влязохме уж на плиткото и изведнъж морето ни завлече на място, където нямаме дъно. Не знам просто как успях да извадя детето, и аз нямах дъно, викахме "помощ", имаше хора на около 15 м от нас, но от рева на вълните не ни чуваха явно. И изведнъж разбрах, че никой няма да ни помогне, и изведнъж разбрах, че никой освен мен няма да спаси детето и трябва непременно да го извадя. Жена ми се давеше, и просто разбрах, че ако се опитам и нея да извадя, ще се удавим със сигурност и тримата. И тръгнах с детето да се боря с вълните към брега и виках - жена ми се дави!-, докато наближих едни хора и те ме чуха. Беше ужасно, наистина ужасно, но знаех, че трябва да спася детето и изведнъж просто ми дойдоха сили и някак си го извлачих до място, където вече имах дъно, вълните реват, удрят ни и ни влачат навътре. Детето се разплака, вика - мама умира! Викам му - моля ти се пиленце, нека теб да те извадя на брега и веднага се връщам за нея. Беше ужасно, по едно време силите ме напуснаха, една вълна ни събори, детето потъна, но не му изпуснах ръката и със сетни сили го извадих над водата, аз самият нямам сили да се изправя, стоя на колене, вълните ни бият, вече на 10 метра от брега точно пред спасителите, викам "Помощ!", те не чуват и не разбират, гледат ме все едно не ме виждат. Със сетни сили извлякох детето и себе си от морето и крещя на спасителите - помощ, жена ми се дави, те ме питат най неадекватно имало ли конкретен човек в морето, за кого говоря, просто нямам думи, минаха поне 2 минути, докато ме разберат и тогава хукнаха в морето наистина, а ние с детето рухнахме на пясъка и аз дъх не мога да си поема с ясното съзнание, че трябва да се върна за жена ми, не знаех и дали не се е удавила вече. След малко я изведоха на брега и се оказа, че не спасителите, а други хора, които са ме чули, докато се борех да извадя детето и крещях, че тя се дави, са й помогнали. Беше ужасно, ужасно, ужасно! Света Богородица и Господ ни спасиха, вчера беше Света Богородица.

Та какво майкината си търсим в Несебър? Ами днес в Несебър беше финалът на Математика без граници, на който детето участва, пребори се за финала и си мислех, ми супер, хем финал, хем море. Ето ти сега море! Ето ти състезания!

Значи вече оттук нататък!!! Не ме интересуват никакви постижения, рейтинги, финали, точки, резултати, класации и болни амбиции!
Благодаря на Бога, че сме живи!
Нищо друго няма значение. Детето да е живо и здраво, жена ми да е жива и здрава, друго вече не ми пука, кои училища са рейтингови, кое колко точки имало на НВО! Празна суета.
Още не мога да се освестя. Снощи като се добрахме до хотела се напих като казак. Ужасна работа как сме зомбирани, днес сутринта си заведохме детето на финала, не стига това, ами му проверих и задачите и решенията, като излезе. Мисля ще вземе медал, въпреки, че снощи щяхме да се удавим. Да му се невидеха и състезанията! И утре сме в Несебър, че ще излязат резултатите. В морето и на плажа повече не стъпваме. Добре, че хотелът си има басейн, на басейна, бате и това е. Това ми е наказание сигурно, дето оня ден писах в темата за Албена, че не разбирам идиотите, които отиват на море, а се къпят в басейн, че басейни и в София има бол и че за мен да бия 500 км път, за да се къпя в басейн, е направо шизофренично.

Е, то се видя кой е идиота и шизофреника - пишещия тези редове в целия му блясък.

Още треперя, като пиша това и съм на края на бутилката вино, и то не ме спасява.

Доп. Боже, мислех, че съм в Говорилника, тук не е по темата, треперят ми ръцете още, сбъркал съм къде го пльоснах. Ще го изтрия, но първо нека пък хубаво да ме видите колко ми е акъла, прочетете го, нямам сили да го местя през телефона. Тук в Несебър нямаме компютър. След малко го махам.

А, и тук във форума бях чел в темата за Несебър за ресторант Адамо в Стария град колко бил върха, днес след състезанието ходихме да обядваме там и ни обръснаха 193 кинта сметка, хвърлих 200, естествено, при такава сметка оставих  7 кинта бакшиш да закръгля. Никога в живота си, никога, не съм плащал такава сметка, нито в Гърция, нито в Германия, никъде!

Мразя Несебър, винаги не съм го харесвал като място за прекарване, да, Старият град е уникален, но сега вече истински мразя Несебър.