Как бихте описали това поведение?

Мхм, а ти как би описала такова поведение? (повтарям заглавието)
Само че имам предвид теб самата. Всичко виждаш, всичко разбираш, интелигентно момиче (не броим запетайките ). Какво събираш сили толкова, честно, аз не те разбирам.

някакво леке е този младеж(не е даже мъж според поведението) и нормално момиче не би си губило времето...

Мило момиче, прави ли ти впечатление, че всички те съветват да се махнеш от него? Това негово поведение не е нормално поведение на човек, който обича другия. Спасявай се докато е време.
Успех!

Авторката ако желае, нека сподели какво се случи от лятото насам, разкара ли го тоя ненормалник?

Ами ще споделя. Въпреки, че очаквам нападки, но както и да е. В момента не живея с него. Откъснала съм се доста психически и физически от него. След консултация с двама психотерапевта, от който единия ми е по-близък. Извода от мозъка на двамата терапевта и мой собствен рисърч, се оказа нарцис. От такъв тип хора е малко по трудно откъсването. Като обяснение е привикване на мозъка към топло-студено отношение. Беше настроил семейството ми срещу мен. Сякаш аз се държа лошо с него, но в крайна сметка поне това се нареди. И разбраха що за човек е. Но мога да кажа, че се чувствам много по-добре от когато пуснах темата и бях с паническо разстройство. Виждам нещата по-различен начин, знам че трябва да се заобичам и страхът ми от изоставяне или по-точно от това да бъда сама, трябва да се преодолее, а именно като се изправиш лице в лице с него. Трябва да спра да съм “мазохистично” настроена, защото дори вербално и емоционално насилието си е насилие. Просто хората си се учат от грешките си. Не се обвинявам, че съм търпяла много време, приемам го като урок. И се радвам от една страна, че на тези години го научавам, а не по-късно.
С такъв човек не се живее, аз не искам да живея. И знам, че ще всичко ще приключи. Това не е любов.
Не бих желала, да виждам коментари като
“Казах ли ти, че ще си останеш в същото блато” и т.н.т
Който се е сблъсквал с такъв тип хора, ще знае, че наистина не е толкова лесно. Както би го направил човек със самочувствие, здрави граници, и самоуважение.

Аз ти пожелавам да срещнеш човек,с който да се заобичате истински и който да може да ти покаже колко държи на теб.

Искрено благодаря, за пожеланието. Дано се сбъдне. ❤

Защо да си в "същото блато"? Това, че си се освободила от тоя тип, е повече от чудесно. От опит знам, че е много трудно да се освободиш от вреден човек, когото вече не харесваш (или по-лошо - все още харесваш), а ти си го направила. Вероятно ще ти трябва време да се съвземеш, но и това ще стане. Много се радвам за теб и също ти желая щастие!

Ами аз се опитвам докато се освождавам от него и да се и съвземам. Опитвам се да го правя по-леко за себе си. А преди се опитвах да го направя по леко, за него (с кой акъл ли? М не знам.)
А и лошите случки почнаха да надделяват.
Например как можеш да кажеш на човек “Ти ревнуваш, че аз имам семейство, а ти не ли?” (Защото съм от разведено семейство)
Все още съм шокирана, че има такива хора.

Не знам на колко години си, но ще ти кажа нещо, което аз лично научих с времето и което щеше да ми бъде от полза, ако го осъзнавах по-рано. Когато бях на около 20 смятах, че всички хора са добри и прекрасни и че те са прави, а аз греша, затова се опитвах да се променя според това, което получавах като обратна връзка в общуването. Сега знам, че има много чудесни хора, но има и всякакви други, включително жестоки, психично болни, психопати, цинични, вулгарни и т.н, които често се прикриват много добре (особено психопатите). Не носиш отговорност за действията им и няма нужда да им се харесваш. Сигурно си наранена, че някой, с когото си била толкова близка, говори тъпотии, но пак ти казвам - това е негов проблем, не твой. Това, че го е казал, само за пореден път показва колко си била права, че си се махнала от него. Ще ти е нужно време, но и това ще мине. Успех

П.С - Правилно ли разбрах, че вече не сте гаджета?

Изглежда, че раздялата все още не е окончателна. Така ли е? Пишеш, че действаш по откъсването. До къде си стигнала и какво още остава? Малко натрапчиво питам, но е ясно, че ако не ти е приятно, няма да споделиш. Въпросният нарцис може би се бори със зъби и нокти да си задържи жертвата?

До колкото разбирам, авторката е на етап емоционална раздяла: все още се среща/ живее с него, но вече е свалила розовите очила и гледа към него с разбиране и мисъл. За мен това е една голяма крачка. Много трудна, но и много полезна. Когато погледнеш реално този човек, започваш да се оттърсваш от романтичните представи, които си имала за него.
  Това е по-тудното. После физическата раздяла е по-лесна.
  После ще минеш прз етапа: 1)боже, каква глупачка съм била; 2) а дали не сбърках?; 3)чак толкова ли е лош?; 4)дали не преувеличавам?
  По това време ще си много уязвима и ако те издебне и ти се примоли: колко те обича, защо си толкова лоша и още куп други завоалирани, уж, извинения започваш да се колебаеш. И можеш да почнеш да се замисляш за връщане.(нарича се зависимост)
   В такива моменти е хубаво да прочетеш и припомниш какво ти е причинявал този човек.

512 е права. На етап емоционална раздяла съм. Гледам към него не като човек, който е мил, защото си е мил. А и те лошите случки вече ми се по натрупват. Много е трудно и неприятно да гледаш човек, който си обичал и да знаеш, че нищо няма да се получи, той си е такъв, и едва ли изпитва истинска любов. Заедно с това да сте в период на добро държание и да сетиш в очакване, кога това ще приключи и той ще превключи на психо, щото реално си е така.
Не знам страхът от самотата как ще приема и как ще се чувствам след това, дали ще рева като сопол или ще си поема чист въздух без да се чудя кога ще се прибере и с какво ще имам да се разправям и днес.

Свободата е близо. Самота,  казваш. Ти и сега си сама, мен ако питаш, само че това е самота, гарнирана с тормоз.

В началото ще е еуфория. За това, че си се оттървала. След това - спокойствие. А после ще почнат въпросите: дали не сбърках. Нищо ново под слънцето.
   Но няма да с плашиш - не си само ти. А самотата - понякога е полезна. Опознаваш  човек , когото си мислиш че познаваш отдавна. Самата ти. После разбираш колко малко си знаела за себе си.