КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 39-а тема

Бих казала, че раково мислене има обществото ни като цяло, затова ракът е бич на обществото.

Здравейте мацки. Съвсем случайно попаднах на вас.
 Майка ми често изпада в накакви ПА. Аз съм привърженик на хомеопатията, но нямам никаква представа за ПА. Кой продукт ще е най подходящ спорд вас.
Благодаря ви.

Привет! Лечението (не палиативно, а трайно) на тревожните разстройства е терапевтичен процес - най-успешното лечение е съчетание на психотерапевтична и хомеопатична помощ. За съжаление няма хомеопатично лекарство, което да се даде на общо основание, въпреки изписаните в мрежата няколко медикамента, както сочи моят горчив опит с хора, злоупотребили с някои от тях в опит да се излекуват. ПА по принцип е сигнал, че човек се опитвал твърде дълго да бъде силен...

Уважавам ви като хомеопат и чета всички ваши съвети, но с това не съм съвсем съгласна. Като човек, който е имал ПА в миналото моят съвет към потребителката е да пробва да потърси дали има някакъв скрит здравословен проблем. За мен ПА не е психически и психологически проблем, а физически, но много често не може да се открие, защото няма ясни симптоми. За мен ПА е реакция на организма към нещо, някакъв проблем, но самото тяло не реагира правилно или иначе казано реагира не както трябва. На мен ми трябваха доста години да осъзная тези неща и да открия здравословния си проблем. Когато го оправих ПА изчезнаха. Не казвам, че при всички се дължи на еднакъв здравословен проблем, защото не вярвам да е така. Просто вярвам, че при някои хора механизма на реакция на тялото нещо не е наред и вместо с физически симптом реагира с психически. Успех!

Депресията и тревожността винаги могат да имат ендогенни и екзогенни причини. ПА е реакция на стимул, който се приема като застрашаващ. В процент случаи причината е ендогенна, но повечето случаи НЕ са медицински. Да вземем за пример щитовидната жлеза, хормоналния дисбаланс. За да се стигне до ПА като реакция, нарушенията във функцията на ЩЖ и въобще хормоналният дисбаланс са резултат, а не причина. Под стрес човек отделя хормони като кортизол, норадреналин и т.н., които потискат имунната система. В човек има ос, наречена ПНЕИ (психо-невро-ендокрино-имунологична ос), която не е еднопосочна. Едно от звената ако бъде засегнато, оказва влияние на останалите. Тоест физическа аномалия да речем ще засегне психото. Психото ще засегне ендокринната система, и т.н., и т.н. В практиката ми имам само седем (мисля) случая на ПА, за които се налагаше прием на медикаменти с цел регулация. Всички останали хора (с изключение на няколко, които прекъснаха терапията си) се повлияха трайно от психотерапия и понякога хомеопатия.
В психологията ПА върви винаги ръка за ръка с проблемите с контрол/самоконтрол. 7-те души, за които говоря, имаха също проблеми със свръхконтрол. Предвид холизма, няма как да се изключи едното от другото.
Например тумор в мозъка, който притиска определени зони и засяга мозъчните функции, респективно се проявяват психоемоционални проблеми. Дотук добре. Въпросът е, че туморът не е следствие единствено на генетична обремененост, защото всички знаем, че човек е продукт на своите гени, биография, епигенетика... Всички ние носим ракови клетки и гени. Само че дали ще имаме отключване на раков ген или заключване на онкопротектор, не е въпрос само на наследственост, а и на условия на живот, начин на мислене, емоции (които също провокират определени процеси в организма). Човек, живеещ в постоянен страх, може да отключи всякакви заболявания. Хора с еднакъв генетичен материал (близнаци), но поставени в различни условия на живот, ще проявят или не различни заболявания.
Разбира се, че медицински прегледи и изследвания винаги са полезни или наложителни (в зависимост от случая). Само че ако орган или жлеза са запазени, но с нарушена функция, това не е причина за суплементация на алопатия (хормони и прочее). Тоест има разлика между структурно увреждане и функционално такова.

Не зная при различните случаи кое е първичното - психичния фактор (страса) или физическия. Аз мога да говоря само от позицията на своя личен опит. При мен проблема се оказа физически, който не беше породен от стрес.

Относно туморните заболявания, да има много случаи на хора, които са с еднакви гени и проявяват различни заболявания. Аз лично съм свидетел на обратното - хора с еднакви гени (сестри) водили различен начин на живот в различни държави и проявили еднакви онкозаболявания.

Разбира се и едното, и другото е възможно. Благодаря ти за споделения опит. При сестрите и братята нещата на генетично ниво са малко по-различни от тези на еднояйчните близнаци. Иначе от хомеопатична гледна точка миазмичното влияние обяснява онкопроявите при тези две сестри и пак са много факторите. Ако са отглеждани и възпитавани заедно, преди да се разделят, записите вече са осъществени.

Здравейте! Една моя позната води дъщеря си при доктор Пепа Марчева (Пловдив) от 4 години и ми я препоръча. В момента, аз, майка ми и дъщеря ми се лекуваме за всяко нещо при нея. Препоръчвам!

Привет!
Д-р Марчева е хомеопат, но не е класически хомеопат. https://sites.google.com/site/doktorpepaivanova/home/homeopatiata
Хомеопатичните лекарства НЕ са БЕЗВРЕДНИ... Ханеман НЕ работи само с еднокомпонентни лекарства... И нататък не съм чела.

Темата е за класическа хомеопатия. Иначе благодаря за препоръката, но в Пловдив има класически хомеопати.

Семейният ни хомеопат, който много успешно ни води към здраве, не е медик. За разлика от първия, който срещнах и омаза всичко. Възможно е да се случи да се доверя на медик-хомеопат, защото всичко е възможно на този свят, но е много слабо вероятно. И по-скоро първо ще да е бил учил хомеопатия, а после медицина / психология. Принципа на разглеждане на човека в неговата цялост в хомеопатията, няма нищо общо с разглеждането на болестите в медицинската практика.

Въпросът в конкретния случай не е в образованието на хомеопата, макар че е важно, а в методиката. Медицината е бонус, психологията не по-малко важен бонус. Всяко познание за човека е бонус.

Нашият хомеопат пък първо е учил медицина и след това класическа хомеопатия. Мога да кажа, че това, че има познания от стандартната медицина му е само + тъй като работи и с малки деца.

Аз познавам няколко много добри хомеопата, които са учили медицина и са били практикуващи лекари. В последствие се отдават изцяло на хомеопатията. Но знанието по медицина може да бъде изцяло в плюс, когато човек знае как да го използва. Все пак и за хомеопатите се иска да имат познания по физиология, анатомия, патология.

Не споря за знанията по медицина. Аз не познавам обаче такъв. Обратния вариант - да.

Познанията по медицина могат да се ползват до частта анатомия. Нищо друго не трябва, даже пречи.