Моя си ближе...не мога да го спра. Оня ден на плажа взе една малка лопатка и яде пясък..Адаки забавно му беше да му бутам лопатката и да му казвам 'не'...Съответно го оставих да си яде да видим колко ще изяде...Ми близна пет пъти и спря. Не съм доволна, че го прави, но не знам как да го накарам да не го прави. Сега...гледам да не е някое ако или фас, но общо взето пръчки, камъни и пясък е неспасяемо...
- Публикувана: 19 юли 2020, 21:37 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2020, 19:36 ч.
ЮНЧЕТО е вече на годинка и припка в близката градинка - Тема 10
И аз го оставям да ближе разни работи. Той сам отказа биберона през деня, дори да го дам ако види нещо по-привлекателно го хвърля и пак захапва нещото. Сега го мъчат предкътници и ръцете са постоянно в устата му, но знам, че като пробият и ще му олекне и ще спре да дъвче ръцете си.
Няма опазване. Докато я мъкна към количката да взема мокри кърпи и спирт, тя е лапнала някой пръст, лопатка или каквото там си носи... внимавам и бърша, но започнах да претръпвам вече. А вкъщи почти не трепвам-яде от пода трохи, въргаля всичко по земята и после го лапа и ръфа. Стига да не са джапанките и обувките-бива. Е, гледам да е чисто де...
И аз срещам номера с бибата по площадките, но по ме притеснява как гмечат зрънчо с мръсни ръце и после мажат по пързалката и люлките
само да не се обиди някой и да стане скандал :>
И аз срещам номера с бибата по площадките, но по ме притеснява как гмечат зрънчо с мръсни ръце и после мажат по пързалката и люлките
само да не се обиди някой и да стане скандал :>
Лапа всичко, то е още част от опознавателния процес. А пък за зрънчото на площадките мен като цяло ме смущава вечното присъствие на всякакви подобни боклуци в ръцете на майки/баби, които с охота раздават на цялата компания дечица и после обясняват как тяхното дете било злоядо и не си ядяло супата (след само един пакет солети, две барнита и едно шоколадово яйце 😂🤪), обаче още с баткото се бях отказала да се боря за тази загубена кауза и вече не ми мигва окото, подминавам площадката и толкоз само не знам защо за 7 години по тези площадки веднъж не видях някоя да изкара чепка грозде или кутийка с краставички примерно наскоро имаше пост в една фейсбук група за и против храната на площадките и така се нареждаха майките една друга
само не знам защо за 7 години по тези площадки веднъж не видях някоя да изкара чепка грозде или кутийка с краставички примерно наскоро имаше пост в една фейсбук група за и против храната на площадките и така се нареждаха майките една друга
И аз не мисля, че има нещо лошо да кърмиш до късно. Аз за себе си знам, че не исках и наскоро спрях и честно да ви кажа ми е много хубаво. Сега сме с мъжа на морето, оставихме за 5 дни бебка при баба и дядо, тя се чувства прекрасно, хич не ни търси и не страда за нас. Ние активно си почиваме, направо съм като отвързан тинейджър - по цял ден плажче, заведения, вечер на бар на плажа с коктейли, направо се подмладих с 10 години 
Сигурно ще кажете, че съм безотговорна майка, ама ми е толкова хубаво... Човек има нужда от такива неща, за да презареди малко батериите.
А моята девойка отказва биба от три месечна, ама сега ръцете също са все в устата и точи лиги постоянно, на всички снимки, които и правя и тече слюнка. Преди няколко дни се опита да сдъвче един камък с предните си зъби, имам приятел зъболекар, който изтръпна като чу
Сигурно ще кажете, че съм безотговорна майка, ама ми е толкова хубаво... Човек има нужда от такива неща, за да презареди малко батериите.
А моята девойка отказва биба от три месечна, ама сега ръцете също са все в устата и точи лиги постоянно, на всички снимки, които и правя и тече слюнка. Преди няколко дни се опита да сдъвче един камък с предните си зъби, имам приятел зъболекар, който изтръпна като чу
С една приятелка, още докато баткото ми беше на годинка, точно така излизахме с кутийка с грозде, ябълка на пръчици нарязана или морков. Много странно ни гледаха. Сега не излизам по площадки с малкия така или иначе, само използвам докато няма деца за половин един час да се попързаляме на някоя пързалка, че като дойдат деца и започват веднага да се врат дно в друго и никой не се интересува от нищо.
Пък за почивка без детето...аз явно съм пристрастена към децата си. Веднъж баткото докато беше бебе, ходих на море за два дни...еййй много ми беше гадно. Сега ги оставям за по два, три часа, колкото да се видя с някой, а ако се ходи някъде за повече време си ги искам с мен. Но пък аз съм стара вече и барове и заведения не ме влекат де. Ама в тая пандемия и не смея да сядам на заведения...веднъж седнах и си дезинфекцирах чашата и вилицата и ме гледаха сякаш съм ненормална
Пък за почивка без детето...аз явно съм пристрастена към децата си. Веднъж баткото докато беше бебе, ходих на море за два дни...еййй много ми беше гадно. Сега ги оставям за по два, три часа, колкото да се видя с някой, а ако се ходи някъде за повече време си ги искам с мен. Но пък аз съм стара вече и барове и заведения не ме влекат де. Ама в тая пандемия и не смея да сядам на заведения...веднъж седнах и си дезинфекцирах чашата и вилицата и ме гледаха сякаш съм ненормална
И аз като ditmade, нямам никаква нужда да се отделям от децата си. Баткото като беше малък го оставяхме вече на тази възраст за по 1-2 дни на баба и дядо, обаче малкото изобщо не ми се оставя сега, дори да не кърмех. Не искам никъде са ходя без него, даже на срещи с приятелки без деца си го влача, но той е и душичка, не е мрънкало. Сякаш с първото дете- колкото и да е било желано и чакано- не знаех точно какво ме очаква и ми понатежаваше на моменти, имах нужда от пауза. А с малкото вече знам в какво се забърквам хахахаха и не ми е изненада (неприятна леко), че съм толкова ангажирана. За барове и заведения като си помисля направо изтръпвам. Вече съм стара явно 🤪🤣 има една-две години около раждането на детето, в които може да се отпусне човек от ежедневието, което ще ни съпътства цял живот, да си поговори за памперси, биберони, кое бебе спи и не спи. После като се завъртим пак в работа и еднообразие ще е така до внуците. Аз затова използвам на макс сега бебешкия живот обожавам всичко, свързано с него и мога по цял ден за това да говоря
обожавам всичко, свързано с него и мога по цял ден за това да говоря 
Аз на моя дребосък хич не му липсвам, нищо, че още цока. Сега сме на село при баба и дядо и за мен е голям кеф - те са по цял ден след него, той пърха от щастие, не се спира, а аз пия кафе и върша някои работи спокойно. Ами имам си нужда. Не искам да го оставям с преспиване, но иначе не ми пречи. Хич не ми е до барове, но виж с кеф бих се отдала на някое хоби.
Аз също съм от майките, които имат нужда от презареждане и отделяне от децата, пък било то и за кратко, но според мен това си зависи и от децата и от майките. Моите и двете са си с трудни характери и изискващи внимание на 100%. Никога не съм сядала на площадка или кафе с количка и малко дете! Абсурд! Всички ме съжаляваха, аз вечно изнемогваща, търчаща, крещяща и със сенки под очите. Непознати хора са ми предлагали помощ по улиците 😂 Каката порасна и се очовечи ( не че не крещя след нея, де ), но малкото е същото, че и по-зле. Та на мен вече и нервите ми не издържат, аз просто се усещам, че вече не съм в кондиция и се изчерпвам. Та менталното ми здраве определено ми е важно, за да имат децата ми пълноценна майка. Лошото е, че докато се кърмим, никъде не мога да мръдна. Но здрави да сме, ще се справим!
И аз от майките с необходимост от почивка, но почивка няма. Когато спи, аз работя, когато не спи, се гледаме. Радвам се на блаженството само да работя когато е на ясла. За излизане няма и кой да ме пусне без детето. Ето и сега спи, а аз освен в бг мама съм и на компа, за работа. Когато съм в болнични, пак работя..
Бих избегнала площадките на драго сърце, но тя се тръшка като види, а до парка няма алтернативен път. И аз така минавам за малко ако няма много деца и също изтръпвам като гледам как се навират едно в друго. "Да ни пази Господ" често чувам, но и ние трябва малко да се понапънем да се опазим, мисля си...
Миналата седмица за 1 ден оставих малката, която не се отлепя за секунда от мен, и добре ми се отрази една хижичка с приятели евентуално ще отидем на море и сърце не ми дава да я оставя, нищо че е в ужасно ревлив период с никнещи зъби, но се замислих за момент, признавам си
Миналата седмица за 1 ден оставих малката, която не се отлепя за секунда от мен, и добре ми се отрази една хижичка с приятели
евентуално ще отидем на море и сърце не ми дава да я оставя, нищо че е в ужасно ревлив период с никнещи зъби, но се замислих за момент, признавам си
Аз си поревах като я оставих, доста ми беше притеснено, но сега като й се обаждаме виждам, че е щастлива, чувства се добре, хапва си и спи.
Аз бях прегряла от това еднообразие, с мъжа ми почнахме да се караме често и беше време да разпуснем преди зимата. Тук сме с приятелска двойка, която няма деца и точно това ми харесва - че водим разговори, в които децата не са основна тема. А иначе баровете на плажа са празни, няма много луди като нас
Освен това са открити, така че не ми се струва опасно, че и мен ме е много страх от този ковид.
Аз бях прегряла от това еднообразие, с мъжа ми почнахме да се караме често и беше време да разпуснем преди зимата. Тук сме с приятелска двойка, която няма деца и точно това ми харесва - че водим разговори, в които децата не са основна тема. А иначе баровете на плажа са празни, няма много луди като нас
Освен това са открити, така че не ми се струва опасно, че и мен ме е много страх от този ковид.
Аз се чувствам изпържена и затъпяла от много месеци насам. Еднообразието ме съсипва психически. Затова използвам таткото на макс, хич не го жаля. Както той е изтощен, така и аз, та поне разнообразяваме задълженията. Когато имам нужда му връчвам детето и изобщо не ми е съвестно.