СЕДМИ клас 2019/2020 - Второ класиране - (20.07. - 26.07)

дали има минимален доход на член от семейството, за да кандидастваш за тази еднократна помощ? не виждам описан такъв?
[/quote]

Всъщност има такъв - тук: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137201253?fbclid=IwAR0SklPwEZt8 … 1TPftiJlElhpBacQ4, чл.12 а.

Пилешка супа, плик за одеало, чукче (царица бях на фаските с пилата), дървена табуретка... Виж електротехниката ми бяга нещо. От нея помня само даскала - кабинетите по трудово бяха в няколко училища и неговите думи вечно бяха "Внимавайте като пресичате, че ако ви блъсне нещо, ще ви спукам от бой.". И "който не знае закона на Ома да си ходи домА".

Ох, още ли учат децата на онзи умопомрачителен дизайн с пирографирането?
Извинявай, Слънчева, ама винаги ми е ставало лошо от него.
Трябва по-актуален тренд да въведат.

При обзаведените при нас работилници всичко се правеше на място, в тях. Почваш си полата там, правиш си я там. Готвенето- супа, сладки /аз от тогава обичам "черешки" - там си ги направихме, майка ми не ги правеше у нас и там много ги харесах, както и "прасковки" - дори сладкарска боя ползвахме, то иначе какви черешки и прасковки.../, ориз - в готварската работилница. Чукчета, танури - същото. Иначе няма смисъл. При нас, поне, от тази гледна точка учителите си вършеха работата както трябва. Но и държавата беше свършила своето - кабинетите си бяха оборудвани с всичко наистина необходимо за часове по практика /трудово обучение/.
Да не споменавам за кабинетите по предмети - физика, химия, биология, музика - имаше си лаборатории цели. По физика имахме лабораторни тетрадки, в които отразявахме опитите и резултатите от тях, с чертежи, с всичко. Но като влезеш в кабинета си носиш само тетрадката и учебника.
Не знам как по места "е било трудовото" - при нас си беше както си трябва да бъде.
...
В професионалните гимназии практиките си бяха организирани съвсем прилично. Днешното т.нар. ново дуално обучение има да им диша праха. ТОХ-аджиите си имаха към нашия ТОХ и хотел, и кухня, и ресторант, в който си караха съвсем реални практики. Текстила - оборудвани като фабрики работилници, също и Механото бяше така. Освен по един ден в седмицата практика из малките курсове /в горните - и повече дни/, по месец имаше стаж по фабрики. Аз карах такъв в чертожен отдел на фабрика, например, на цял работен ден и със заплащане. Не говоря за бригади, а за стаж. Към фабриката бях стипендиант, стипендията за успех от там си беше отделно от плащането за стажа.
В Иконома имаха цял ден практика - писане на машина, както и водене на счетоводство - цял ден такъв имаха мои приятелки. После по фабриките за счетоводните отдели търсехме не случайно счетоводители с ИТехникум - знаеха най-добре какво правят.
Ако сегашните професионални гимназии обучаваха така, щях да съм им голям фен и днес.

По електротехника и на мен ми бяга как свързвахме крушка да светне, но имам някакъв спомен, че това беше задачата.

Още, я!
Готвят ги за онзи момент, в който ще трябва да се борят за работно място, с онзи, с мастер дипломата по рисуване.

Според вас, момиче с бал 422 има ли шанс да се класира отново в 22-ро, ако не успее да се класира в ЕГ?

От трудовото аз помня само едни менгемета, с които стискахме разни метални предмети. Ей такива:

Всичко друго се е изпарило от нещастния ми мозък.
Но е факт, че имаше прекрасно оборудвани кабинети, носехме престилки, едни ръкавели, даже ни гонеха от час ако нямаме такива..

Децата чак не могат да повярват колко много неща сме правили по нашето "ДБТ" - карета, престилка, възглавница, палачинки, супа, десерти, разни ел. вериги, трансформатори - навиване на намотките с на редене на ламелите, моливници, дървени декорации, закачалки, свещници....
Синът ми стояха и попълваха някакви "помагала" по ДБТ (когато предложихме вместо да четат за бормашината да им я покажат, да пробият нещо, учителят щеше да припадне: "кой ще ги пази? , ще се убият! ".
Малката правят доста неща (друго училище) мисля, че й е интересно.

Аз също мисля, че най- важно е детето да е щастливо и да учи какво иска, единствената роля на родителя, е просто деликатно да го поткрепя.
Малката ми дъщеря още миналата година колебайки се между английски и испански като първи език, реши да е английски. Моята задача, беше да огледам училищата които логистично са ѝ ОК и да ги обсъдиме.  След като я записах на школа, и ползваха базата на 1 АЕГ просто си я хареса.
С голямата ми дъщеря допуснах, грешка да не ѝ разреша да учи така мечтания японски преди 7 години, а я убедих да учи немски е познайте дали го владее, ами не. И за да е още по интересно в момента учи в университет Корейски и Японски плюс история на Азиатския пасифик и е толкова щастлива.

Трудовото беше разпределено по училищата. В едни имаше механокабинети, в други готварски, шивачески .. Още помня ония прословути сини мантички и ръкавели, които ни караха задължително да си купим за часовете с чукче и менгеме. Едно тъмно синьо, като за дочени работни панталони.

ТуиГ, да не си учила в Кичука?

За мен всички шансове. То има места и сега, може пак да го пишете
#Дидева, някой друг... Знаете ли що излизат всички паралелки на трето?

Бендива, тъй като сме записани, аз виждам в план-прием само тези, които са със свободни места.

Не.
По центъра бях. Във Васил Левски и Паисий Хилендарски.
То аз за скромните си 11 учене до края на средното образование ги смених 5 училища, вкл. 3 години в Спортното

А аз виждам всички паралелки.