Helinor,много се радвам за теб,тези проблеми са ми до болка познати.
Това ме спира да мисля за второ дете,ново инвитро ,инжекции,прогестерони и всичко това,не знам дали ми се тръгва по тоя път.Отделно и наново да изглеждам като танк,на моя ръст от 180 см,всички отоци ме правиха като един голям дънер ,не като Байкушевата мура даже .И всички очакваха след като е инвитро и поредна бременност,да летя.
Освен следродилна депресия имало и следродилна тъга,но някак си обществото не приема това и очаква супер щастливи майки,не стресирани и на седмото небе .Аз нямах време за депресия,беше ми лудница,избрахме да не ни помагат баби и това е правилното решение за нашето семейство.Не ми остана време да се замислям за нищо,просто действах .
И моля ви,не ме мислете за някой изрод,но не се влюбих от пръв поглед в нашата дъщеричка.Гледах я и не вярвах,че е моя,че нещо толкова съвършено е част от мен.Имах и малко егоистични очаквания да е руса и синеока като мен,а тя е копие на баща си барабар с пръстите на краката.И ми я носят и се чудя,ама къде е русата коса?!Обичта идва с грижата за мен,не с раждането И си мислих,аз ли нещо съм сбъркана,защо не чувствам всичко прочетено и видяно по филми.Може би и секциото изигра роля,но след няколко дни всички тия емоции ме връхлетяха .
Това ме спира да мисля за второ дете,ново инвитро ,инжекции,прогестерони и всичко това,не знам дали ми се тръгва по тоя път.Отделно и наново да изглеждам като танк,на моя ръст от 180 см,всички отоци ме правиха като един голям дънер ,не като Байкушевата мура даже .И всички очакваха след като е инвитро и поредна бременност,да летя.
Освен следродилна депресия имало и следродилна тъга,но някак си обществото не приема това и очаква супер щастливи майки,не стресирани и на седмото небе .Аз нямах време за депресия,беше ми лудница,избрахме да не ни помагат баби и това е правилното решение за нашето семейство.Не ми остана време да се замислям за нищо,просто действах .
И моля ви,не ме мислете за някой изрод,но не се влюбих от пръв поглед в нашата дъщеричка.Гледах я и не вярвах,че е моя,че нещо толкова съвършено е част от мен.Имах и малко егоистични очаквания да е руса и синеока като мен,а тя е копие на баща си барабар с пръстите на краката.И ми я носят и се чудя,ама къде е русата коса?!Обичта идва с грижата за мен,не с раждането И си мислих,аз ли нещо съм сбъркана,защо не чувствам всичко прочетено и видяно по филми.Може би и секциото изигра роля,но след няколко дни всички тия емоции ме връхлетяха .
