Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пренатална депресия – не си сама

  • 6 309
  • 260
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 3 254
Бобчита, твоя мъж е доказателството, че мъжете могат всичко по гледане на бебе и " не мога" или "не знам как" не трябва да ги има.
Да,в интерес на истината много се ангажира,когато е в къщи.Работата му е с нощни смени и ..,но да ви кажа,малко преди да родя му казах ,че аз излизам в отпуск по майчинство!Не в отпуск по чистене ,готвене и пране,не готвя,и не пазарувам.Ходя само за млека,и дребни неща за вкъщи.Най-важно е да сме щастливи и спокойни с детето,а не манджата.И яйцата е ядене ,примерно.
Дам,не го е износвал мъжа ми,не сме кърмили и двамата,но моята кожа се разтягаше,аз вървях като патка и аз се боря с още 6 кг.Тъй че...моля,моля.Мъжа работил казват ,а че аз в носа ли си бъркам цял ден,майчинството е работа.Денонощна,без право на отпуск,и държавата ми плаща за това,което правя.
Така е Чичи,детето е общо,не съм си го донесла,ще помага.Веднъж в началото след цял ден и нощ на бебешки рев,ми идеше да се гръмна,казах му взимая я ,искам 10 минути с едно кафе и да гледам една точка на пода в кухнята.Така че,още в началото изисквайте от мъжете,свикнат ли че можете всичко ,няма оправия.

# 256
  • France
  • Мнения: 2 759
Бобчита, радвам се за теб. На мен ми остават още два месеца бременност и ми е много тежко вече. Снощи сънувах, че съм слабичка, с една рокличка, отивам да ми правят маникюр. Гладната кокошка...

# 257
  • Beyond the stars
  • Мнения: 6 502
Вкъщи не е стоял въпросът кой ще гледа бебето. Просто като всичко останало вкъщи - и двамата според възможностите. Той го поемаше като се прибере, приспиваше вечер, ставаше сутрин уикендите (и до сега става) и като цяло сме напълно взаимозаменяеми (не съм кърмила кой знае колко). Аз гледах да се наспи през нощта, понеже аз дремвах и през деня, но и малкият беше златен и си спеше по цяла нощ от втори месец. И по принцип той ревеше повече за баща си, отколкото за мен Grinning

# 258
  • Мнения: 47
Здравейте момичета
Вече съм в края на 8ми месец и се чувствам адски депресирана.. не ми се среща с приятели не ми се говори почти с никой на моменти.. нямам мотивация за нищо.. чувствам се адски изморена.. страх ме е че ще бъда така дори след като бебка се роди а бих искала да съм в състояние в което ще мога да се грижа добре за нея
Споделяте дали това е нормално за края на бременността Sad

# 259
  • Мнения: 443
Аз нямах търпение да родя, толкова ми беше омръзнало да съм бременна. Тромава, не можех да си намеря удобно място, понякога като бях легнала имах силни болки в кръста и не можех да стана сама.
Бебето като ревне, просто няма на къде да ходиш. Колкото и да си изморена, намираш сили и ставаш. Правиш каквото трябва. Оставяш настрани своите болки и нужди.
Аз съм голям егоист, признавам си го. Имах малко притеснения точно дали ще превъзмогна себе си. Но след като се роди в мислите ми беше само тя и нейните нужди. Родих секцио и в момента, в който ми я дадоха забравих за болката. Ако трябваше да става да отида до тоалетната ми беше много трудно. Обаче като я чуех да плаче, бях толкова пъргава, все едно нищо ми нямаше Grinning

# 260
  • Мнения: 47
Много се надявам се чувствам много по добре след като родя защото ми писна с тези чувства на тъга 1седмица 1седмица съм добре.. вече се отчайвам че ще се чувствам нормално и щастлива отново..

Общи условия

Активация на акаунт