Пренатална депресия – не си сама

С ММ се запознахме когато бях на 33. Малко ходихме, малко живеехме заедно първо и така то времето мина. Ако бяхме от по рано заедно, може би до сега щях да съм родила доста по рано. Какво да се прави късмет. Майка ми ме е родила на 40. По различно е с възрастни родители. Макар че усещанията ми може да са субективни и на база моите родители, които са различни от други родители. Просто вътрешно усещане е да не искам дете на по напреднала възраст. Иначе нищо лошо за възрастни майки, то и аз съм сред тях.
Тук във форума много се "плаши", че няма да можеш да имаш дете или пък ще е увредено ако си над 35.

Съгласна съм,но чисто физически.Имам наблюдения над две познати -23 и 27,еми много са зян.Изкарват си децата навън по веднъж ,два пъти седмично.Спяло им се,ма горещо е,ма духа,ма студено е.Ми таквоз е,сезони.Как ли да не чакам подходящата температура за мен и тогава да изляза.Не била спала,ми удари едно кафе и тръгвай.Не слагам разбира се всички под общ знаменател.
Аз пък се кефя на майки в по-зряла възраст,и може да си съвременна майка и да си в крак с детето ,може и да си родила на 25 и пак да не чуваш петела.

На всеки живота му е различен, различни проблеми и късмет, и няма в това общо правило. За някои е добре че са родили рано, за други си е късмет че са родили късно...
Писала съм и друг път, за мен да родя по-рано (например на 25) щеше да е най-голямата ми грешка. Ама това не значи че за други няма да е обратното.

Да, българските гинеколози много обичат да плашат, а хич не са в течение на новите изследвания и практики в света.
Френската ми гинеколожка само дето не ми се накара, че се имам за стара на 31 години, когато бях бременна с първото

Абсолютно и аз не мисля, че нещо съм изпуснала. Напротив, на 31 след 10 годишна връзка беше перфектния момент.
Живот и здраве, за второ на 35-6 не мисля, че ще е късно.
А отношенията зависят от хората, не от годините.

На мен преди 30 не ми се чуваше за деца хич. Направих 32 и родих на следващия месец и за миг не съм съжалила, че не съм родила по-рано.

И аз на 30 родих, преди това като чуех за деца и ми се изправяше косата. Когато станах на 20 си казах "о, деца ще правя след 30, сега ще си поживея". И на всеки рожден ден си казвах "Остават ми 9 години живот, 5 години живот.... "
И родих точно на 30 и то не заради плана ми, а защото така се случи. Или може би съм си го предизвикала, знае ли човек.  Нали уж с мислите си привличаме събития

Аз родих на 31 тази година и въобще не мисля, че е късно. Напротив, според мен си много по-осъзнат на тази възраст и знаеш какво искаш от живота. Хубаво е човек да си поживее и да не бърза с тази стъпка, защото да станеш родител си е много сериозна и голяма крачка . Повечето мои познати станаха родители също около тази възраст, не съм усетила неразбиране нито от лекари, нито от обкръжението си. Медицината е напреднала много, имам позната, която роди на 40 първото, след 3 години второто, забременя естествено и с двете и честно като я гледам тя е много по-енергична от мен и няма умора за нищо. Най-важното е родителите да са щастливи, за да децата растат в здрава и пълноценна среда.

Мацки, мрънкялници винаги ще има.
Аз съм на 20 и също срещам не разбиране у повечето хора /познати и непознати/ За щастие от близките няма такова отношение.
Изречения от типа защо не си поживя, защо бързаш, имаш време не знам си какво и прочие тъй че..
Първа бременност ми е живот и здраве го очакваме да се появи на бял свят всеки момент 😀

На мнение съм, че на 20 г. да се ражда е прекалено рано, на 40 г. и над 40 г. е прекалено късно, но всяка жена е в правото си сама да реши и прецени дали и кога е готова да бъде майка. Външните хора не са в позиция да коментират и дават съвети за нещо толкова лично. Както вече споменах, ако изобщо може да се говори за идеална възраст за майчинство, то за мен тя е около 30-тата година на жената. И за това, че на някоя й се спяло на 23 г. или времето не било подходящо не е показателно. По същия начин и на някоя над 40 г. може да й се излиза два пъти в седмицата и да й се спи. Това си е и до човек, а не само до възраст.

Една жена трябва да стане майка, когато се чувства сигурна и обичана с мъжа до нея, независимо на колко е години. Ако те мързи на 20, ще те мързи и на 40. Наистина е до човек. Моя позната с мъж, две баби, две сестри, дядовци, постоянно се оплаква колко е изморена и как едва издържала, докато други се оправят чудесно и не мрънкат, може да нямат време за фризьор, но пък винаги намират време да излязат с детенцето си на разходка. Хора всякакви. За едни е по-важен външния вид, за други - детето.
Аз станах майка на 30, а винаги съм искала да бъда много млада майка, но просто срещнах Човекът на 25 - да попътуваме, поживеем и детенцето ни се появи тъкмо на време. За второ и двамата сме на мнения, че имаме нужда от време, малкия в момента е на 1г и 6м, за породени няма да имам сила, но мисля, че на 35-6 няма да се чувствам стара. Времето ще покаже

Аз съм на 30 и очаквам първото си дете. Чувствах се готова да стана майка много по-рано, но отлагах защото трябваше да срещна правилния човек до себе си. Познавам жени, които са станали майки след 35 годишна възраст точно по тази причина. Ако срещнеш правилния човек и се чувстваш готова, не мисля, че възрастта има толкова голямо значение.

По отношение на критика и неразбиране, имам проблем с роднините на партньора си, които ми "дават акъл" за всичко относно бебето, което чакам. Женската част от рода му не се притеснява да изразява негативни мнения даже когато са непоискани, дават ми доста остарели, неактуални и неподходящи съвети. Съответно моят партньор им мълчи и ми е казал аз да се разбера сама с тях. Имам чувството, че смятат, че съм неспособна да бъда майка. Става въпрос за деликатни намеци за това детето да се държи изцяло на кърма няколко години без да се захранва, докато то не пожелае храна, защото техният опит показва, че така били по-здрави. Или колко безсмислено било да си правя определени изследвания по време на бременност и да ходя толкова на лекар. Критики към някоя чужда майка, която давала за вечеря на детето си недомашно сготвено, придружено от коментар "не знам вие как ще си гледате детето, ама...". Всяване на страх към ваксините. Постоянно напомняне какво ми е позволено или не да правя по време на бременност.
Отделно не се зарадваха изобщо на пола на бебето. Тъй като по тяхно време определянето на пола с ехограф не било никак точно. В момента бебето ми за тях е полово неутрално.
Всеки път като се срещна с тях ми става ужасно тегаво...
Критикуват ме дори пред собствената ми майка, когато се съберем на маса, знам ли, може би мислят, че тя ще ме нахока... Съответно аз се въздържам да споделям с тях вече каквото и да е за моята бременност или какво съм купила за бебето. Но всичко това изостря отношенията с партньора ми и се караме почти всеки път след семейна среща. Имам чувството, че двамата се дистанцираме все повече един от друг. Тази година и на двамата не ни се празнува годишнината ни.
Постоянно си мисля, ако сега се държат така, какво ли ще е като се роди бебето.

Преди много години, в един друг живот, едни роднини на един вече бивш мъж се опитваха да ни дават наклон в живота. Ставаше дума най вече за нашите финанси. За какво и колко харчим. На мен ми беше много неприятно. И също почнахме да имаме дрязги между нас с този бивш. Аз си мълчах, защото смятах, че така е възпитано и очаквах, че мунчо ще се намеси. В един момент осъзнах, че само аз страдам от това. И си отворих устата. Не съм се карала или държала просташки. Просто казах, че сме пълнолетни индивиди, парите са си наши и ще правим каквото си искаме с тях. Че уважавам тяхното мнение, но не искам повече тази тема да се разисква. Трябваше да го повторя един, два пъти. Имаше сърдити, но поне се приключи и ми олекна.
Следващия път прекъсни съветите и спокойно обясни, че имаш пълно доверие на лекарите, които те следят и че се допитваш само и единствено до тях. Ако тяхното мнение съвпада с тяхното, добре, но ако не съвпада ВИНАГИ ще слушаш първо тях. Говори спокойно и не се уморявай да го повтаряш с усмивка.

Интересно ми е какво мисли партньора ти по отношение на съветите, които дават. Счита ли, че са основателни или подкрепя теб? Това е много важно, защото дори да отстоиш позицията си, то съветите пак ще те застигат, но чрез него.

За някои неща споделя позицията на роднините си, без да има нужда да провери дали наистина са прави. Например вярва им като казват, че ехографа уврежда бебето. По едно време се случваше в деня на прегледа да ми казва: "пак ли ще му пържиш мозъка". За други неща споделя моето мнение, но предпочита да си замълчи пред роднините си, за да не се стига до конфронтация.