Пренатална депресия – не си сама

  • 17 167
  • 457
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: X
За някои неща споделя позицията на роднините си, без да има нужда да провери дали наистина са прави. Например вярва им като казват, че ехографа уврежда бебето. По едно време се случваше в деня на прегледа да ми казва: "пак ли ще му пържиш мозъка". За други неща споделя моето мнение, но предпочита да си замълчи пред роднините си, за да не се стига до конфронтация.
Интересно ми е какво мисли партньора ти по отношение на съветите, които дават. Счита ли, че са основателни или подкрепя теб? Това е много важно, защото дори да отстоиш позицията си, то съветите пак ще те застигат, но чрез него.
Звучат ми като хипари Simple Smile против ваксините, против ехографа, за дългото кърмене. В някои думи може да има истина Simple Smile но явно са прекалено крайни.

Аз родих. Е няма такъв кеф..пак съм си аз. Всички депресивни мисли изфирясаха със все раждането или айде по-скоро на втория ден у дома

# 316
  • France
  • Мнения: 16 622
Честито, дух, да ти е живо и здраво. И спящо Kissing Heart

# 317
  • Мнения: 3 480
Дух, честито. Да ти е живо и здраво.
При мен имаше засилване последните дни на депресивни мисли и сълзи. Добре е да се занимавам с нещо и така да не мисля за глупости.
Ънфоргетабъл, защо не го оставиш да пита доктора за ехографа? Или пък ти питай докато сте в кабинета и доктора да обясни. Поне на месечния преглед е добре да се погледне, едва ли ходиш през ден.

# 318
  • Мнения: 2 353
Дух, честито! Здраве и спокойствие в дома ви Heart
Казвам ви аз, че като родите, ще минат негативните мисли.

# 319
  • Мнения: 1 860
О, честито и от мен! Бързо и леко възстановяване ти пожелавам и да имаш здраво и спокойно детенце.
Да, попитам, веднага ли след раждането ти олеква на стомаха? ☺️Аз съм в 35 гс и едва издържам, включително болки в гърба и често пишкане ме влудяват. Да не отварям тема за метален вкус и гадене.

# 320
  • Мнения: 1 845
Аз се замислям за помощ от специалист - психолог.
Не може всичко да ме ужасява и депресира.Постоянно се обвинявам за това,което си мисля.Confused Просто не мога да повярвам,че това се случва.Не съм си и представяла,че е възможно да се чувствам така по време на бременността си.Нито съм толкова млада,нито е станало случайно и без да го искам,а вместо всичко да ме радва,аз съм ужасена от растящия корем и от всичко,което предстои.Все едно не съм аз,все едно не се случва на мен...

# 321
  • Мнения: 1 860
Layla 5, горе - долу и аз съм така. Всичко ме плаши и притеснява. Детето ми е желано, чакано, искано и в момента съм ужасена. Голям корем+физически дискомфорт+Ковид притеснения+родилни такива.
Не знам как ще се справя и дали ще съм добра майка. Това доста ме тревожи.

# 322
  • Мнения: 3 480
Същата съм и аз. Ако остана да не съм залисана с нещо и мога цял ден да плача, да се чудя как ще се справя, дали ще съм добра майка - 100 неща. И аз даже се замислях за специалист, но сега с този ковид... Добре, че годеника ми е по разбран и само ме успокоява.

# 323
  • Мнения: 1 845
Не знам,хормони ли са,що ли? Unamused
Гледам мои близки,и те бременни,личи им как се наслаждават на момента,чувстват се комфортно и щастливи..
Знам,че някой ден ще си се чудя на акъла,но сега това е положението.

Не знам дали и колко е добре,но се радвам,че не е само при мен така.Hug Наистина си мислех,че нещо ми има.

# 324
  • Мнения: 208
Аз също се чувствам ужасно..
Нищо вече не ме радва чувствам се нещастна тъжна постоянно всичко ми е безинтересно не ми се прави нищо по цял ден и се чудя дали въобще ще се оправя скоро и как ще се грижа за бебе ако съм в това състояние.... Sad

# 325
  • Мнения: 3 480
Гледам мои близки,и те бременни,личи им как се наслаждават на момента,чувстват се комфортно и щастливи..
Не знам дали и колко е добре,но се радвам,че не е само при мен така.Hug Наистина си мислех,че нещо ми има.
Нищо ти няма, хормони са. За твоите близки - не си мисли, че всичко им е наред. И мен да видиш наживо, ще си го помислиш, ама в душата буря бушува. Може пък при тях на другаде да избиват хормоните и да са раздразнителни.
Аз също се чувствам ужасно..
Нищо вече не ме радва чувствам се нещастна тъжна постоянно всичко ми е безинтересно не ми се прави нищо по цял ден и се чудя дали въобще ще се оправя скоро и как ще се грижа за бебе ако съм в това състояние.... Sad
Както казва свека - мобилизираш се и толкова, като войник. Ще мине време, ще се нормализират нещата.

За мен може би най големия проблем е, че не усещам майчинско чувство и обич. И все си мисля, ами ако не го заобичам, когато се роди... Disappointed

# 326
  • Мнения: X
Честно ви казвам, като родите нещата се променят. Поне при мен коренно се промениха. Първите два дни у дома се чувствах ужасна майка, която всичко право грешно. И като се влюбите в децата си...става нещо уникално. Освен това наистина се чувствам както преди да забременея. Чувствам си се старата аз. В болницата два дни го гледах и го чувствах чужд и викам баси грозното бебе как ще го обикна. А всички казваха, че бил изписан и адски хубав. Ми верно си е много красив, не че е мой. Та от това "кой си ти и какво да те правя и най вече как да те обичам?!" Стигнах до "живота си ще дам за тебе"

# 327
  • Мнения: 208
Честно ви казвам, като родите нещата се променят. Поне при мен коренно се промениха. Първите два дни у дома се чувствах ужасна майка, която всичко право грешно. И като се влюбите в децата си...става нещо уникално. Освен това наистина се чувствам както преди да забременея. Чувствам си се старата аз. В болницата два дни го гледах и го чувствах чужд и викам баси грозното бебе как ще го обикна. А всички казваха, че бил изписан и адски хубав. Ми верно си е много красив, не че е мой. Та от това "кой си ти и какво да те правя и най вече как да те обичам?!" Стигнах до "живота си ще дам за тебе"
Честито бебче !! Да ти е живо и здраво !!
Страшно много се радвам за теб че се чувстваш себе си отново!!
А според теб дали е нормално да нямам желание за нищо и всичко вече ми е безинтересно.. по цял ден съм вкъщи и скучно а мога да правя толкова много неща но просто нищо не ми носи щастие.. нито ми се излиза от вкъщи лежи ми се по цял ден..
Влязох в 37ма седмица и от 1седмица насам ми е едно такова апатично..

# 328
  • Мнения: 1 860
В момента не усещам никакво чувство на любов и аз не знам как ще го заобичам. Обичам си близките и кучето, колкото и да звучи странно. Просто, неразположенията си казват думата.
Днес ходих на запис на тонове. Акушерката каза, че са добре нещата, ама лекар не се появи. Два пъти ходих, докато ме приемат, че и държат хората навън. Това допълнително ме напрегна и възмути.

# 329
  • Мнения: 208
В момента не усещам никакво чувство на любов и аз не знам как ще го заобичам. Обичам си близките и кучето, колкото и да звучи странно. Просто, неразположенията си казват думата.
Днес ходих на запис на тонове. Акушерката каза, че са добре нещата, ама лекар не се появи. Два пъти ходих, докато ме приемат, че и държат хората навън. Това допълнително ме напрегна и възмути.
Поне изпитваш някаква обич а при мен е такава апатия към всичко и всички... много е кофти а аз по принцип съм мн топъл и комуникативен човек а напоследък мисля само за себе си.. защо се чувствам така кога ще се оправя и такива глупости..

Общи условия

Активация на акаунт