Публикувана: 20 юли 2020, 21:13 ч.
Последно мнение: 16 март 2021, 13:28 ч.

Пренатална депресия – не си сама

17 114
457
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява пренаталната депресия?
Какви са стресовите фактори и предизвикателствата по време на бременността?
Как бъдещата майка може да се справи с негативните и мрачни мисли по време на бременността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява пренаталната депресия?
  
  Предполагаемата пренатална депресия, за която говорите, е психическо състояние, което може да засегне някои бременни жени. Това е форма на депресия, която се проявява по време на бременност и може да включва чувства на тъга, апатия, безразличие и самота. Важно е да се признае, че това състояние не е рядкост и че бременността може да доведе до различни емоционални предизвикателства.
- Какви са стресовите фактори и предизвикателствата по време на бременността?
  
  Бременността може да бъде свързана със значителен стрес, страх, объркване и безпокойство. Освен физическите промени, бъдещите майки се сблъскват и с емоционални предизвикателства като промени в настроението, тъга, апатия, безразличие и самота. Важно е да се признае, че тези чувства са често срещани и не трябва да бъдат пренебрегвани.
- Как бъдещата майка може да се справи с негативните и мрачни мисли по време на бременността?
  
  Справянето с негативните и мрачни мисли по време на бременността може да бъде предизвикателство, но е важно да потърсите подкрепа и да намерите стратегии за управление на емоциите. Това може да включва споделяне на чувствата с партньора, приятели или специалист, търсене на психологическа подкрепа, участие в релаксиращи дейности като йога или медитация и пазаруване на бебешки стоки, което може да донесе радост и усещане за подготовка за пристигането на бебето.
- Какви са причините за депресията по време на бременност?
- Какви са начините и препоръките за справяне с пренаталната депресия?

# 390 29 дек. 2020, 16:20 ч.

Beyond the stars
Мнения: 9 321

За мен е като инструктажа за безопасност в самолета - първо слагаш своята кислородна маска и след това на другите, защото има реален шанс да не успееш да спасиш никого.

За да можеш да дадеш нещо на друг, трябва първо да се погрижил за себе си.
Бебетата са сетивни създания и със сигурност спокойната и щастлива майка е най-важното за тях и връзката им със света,където са дошли преди малко.

Сори, ама невротична майка героиня не знам с какво точно е полезна за детето си.

Не разбирам и защо задължително майката трябва да е мъченица, за да е добра майка.

# 391 29 дек. 2020, 16:22 ч.

Мнения: 6 634

Защото мъчениците много се дразнят, че някой си позволява, да не се мъчи като тях.

# 392 29 дек. 2020, 16:57 ч.

София
Мнения: 12 006

Всеки с приоритетите си. За някои приоритет е детето, за друг собственото аз. Не разбирам защо да изхраниш детето си по естествен път, определен от природата, се смята за геройство и мъчение, но всеки си има разбирания за живота. Те и ражданията масово са по оперативен път, щото мамите не могат да си причинят дискомфорта от естественото раждане, въпреки че не е много ок за бебето да се ражда оперативно, когато няма медицинска причина за този метод. После започват и споровете за пюретата - тези със захар и нишесте или без и т.н. Въобще тея бебета за някои са голяма досада и ако може по-тънко да минем.

# 393 29 дек. 2020, 17:02 ч.

Мнения: 6 634

Ама то за бебето не е много добре да се ражда оперативно и когато има медицински показатели за това понякога. Когато причината е в майката, за бебето пак не е много ок. Дайте сега да раждаме само по нормален път инда се съобразяваме само с нуждите на бебето. Тез майки-глезанки, с медицински проблеми зящо изобщо са тръгнали да забременяват. Ааа ама значи, ще се съобразяват докторите с майките.

# 394 29 дек. 2020, 17:09 ч.

Мнения: 3 105

Не разбирам защо някои майки се пънат да се обесняват. Като искат да кърмят, да го правят. Като не искат, да се откажат. Защо го обсъждат пубрично? Аз утре, ако реша да си метна бебето от десетиа етаж трябва ли да се посъветвам с целия форум?
За справка - и на мен ми е тежко и депресарско, но кърмя. Не ме вълнува друга коя жена го прави. Проблема и решението си е нейно. Аз решавам за себе си и за своето дете. Не харесвам кърменето, но кърмя за втори път.

# 395 29 дек. 2020, 17:13 ч.

Варна
Мнения: 1 479

Потресена съм от коментарите на Афродита и се радвам, че нямам такива мами в обкръжението си. Grinning

Кери 25, напълно възможно е да е baby blues. Знам, че навсякъде пише 2 седмици, но при мен мина след 3 и малко. Така, че не се стряскай все още, може да не е депресия. Simple Smile

# 396 29 дек. 2020, 17:16 ч.

Мнения: 6 634

Според мен човек пише във форум с въпрос, когато се опитва да срещне подкрепа за решението си.

# 397 29 дек. 2020, 17:16 ч.

Мнения: 16

Цитат на: lilly_dev в вт, 29 дек 2020, 17:13

Потресена съм от коментарите на Афродита и се радвам, че нямам такива мами в обкръжението си. Grinning

А какви бяха симптомите при теб аз за това мисля да изчакам поне месец и след това ако съм още в това състояния ще прибегна към билките..

# 398 29 дек. 2020, 17:16 ч.

Мнения: 3 476

Афродита, ела да дъвчеш мен. Аз ще съм супер егоистична майка, ще се поставя пред детето, ще го оставям на свекървата, не знам дали ще кърмя. Раждам да съм като другите. Остави Кари, жената не е добре, ей мен дъвчи.

# 399 29 дек. 2020, 17:22 ч.

София
Мнения: 12 006

Цитат на: brumm в вт, 29 дек 2020, 17:02

Ама то за бебето не е много добре да се ражда оперативно и когато има медицински показатели за това понякога. Когато причината е в майката, за бебето пак не е много ок. Дайте сега да раждаме само по нормален път инда се съобразяваме само с нуждите на бебето. Тез майки-глезанки, с медицински проблеми зящо изобщо са тръгнали да забременяват. Ааа ама значи, ще се съобразяват докторите с майките.

Aма как така ще се съобразяваш с нуждите на бебето Joy

от къде на къде Joy

Пускате въпрос в публичен форум кое е по-добре - да се съобразите с нуждите на бебето или със собствените си прищевки и после подскачате, че има отговори, които не ви харесват?
lilly_de - и аз съм потресена как може умишлено да се спре кърменето, за може мама да се друса, че й идвало нагорнище емоциите и не може да си ги овладее по друг начин, а трябва да е за сметка на детето, ама ей на, има и такива. По същата логика има и такива които си пушат през цялата бременност, щот нали как ще се съобразяват с някакво си бебе там.
miss_chichi - бебето си е твое и може да пренебрегваш нуждите му колкото искаш, дали това е ок за самото бебе, това вече е отделен въпрос. Оставянето на свекървата не виждам какво общо има, ако жената е съгласна и не го тъпче с алергени и др. подобни.

# 400 29 дек. 2020, 17:25 ч.

Мнения: 1 860

На мен, пък, лекарите ми спряха кърмата, защото съм с автоимунно заболяване и според някои е несъвместимо с кърмене, заради лекарства, които приемам. Други лекари, впоследствие се изказаха че можело да кърмя, защото дозата била малка.
И, всяка жена, дето ме срещне или позната започва с въпроса дали кърмя. Ами, ужасно е! Чувствам се адски подтиснати че не съм осигурила на детето си така заветната кърма и антитела от коластрата. Няма да ви кажа как ме гледаха акушерките, заради физически проблем от заболяването, който имам. Ама как ще си държа детето и как ще го гледам. Еми, ще го гледам. Ще направя всичко възможно.
Вероятно е трудно да кърмиш. В стаята, в която бях на едната жена й течеше постоянно и блузата й беше мокра. Естествен процес е, трудоемък и не се знае как ще завърши.
Кърменето е като естественото раждане. Като кажеш на някои жени, че си раждала със секцио и се почват едни питания-ама защо, ама как, ама не може ли нормално... Направо ужас!
До авторката-щом имаш такъв проблем, слушай разума и сърцето си и щом се налага да пиеш каквото и да било спирай да кърмиш. Не е края на света.
И все пак, ти сама си знаеш състоянието. Недей пита този или онзи, действай и се ръководи от нуждите на детето. Ако пък, можеш да изчакаш с хапчетата, кърми поне докато детето ти е на месец. Така ще си по-спокойна, че си му дала в първите дни най-доброто. Прегръщам те!

# 401 29 дек. 2020, 17:33 ч.

Мнения: 6 634

Цитат на: ₪₪₪ Afrodita ₪₪₪ в … 9 дек 2020, 17:22

Цитат на: brumm в вт, 29 дек 2020, 17:02

Aма как така ще се съобразяваш с нуждите на бебето Joy

от къде на къде Joy

Аз нищо никъде не пускам. Щото си имам глава на раменете и мога да нося отговорност за действията си. Освен всичко друго, малко прекаляваш с писането кой щял да се друса и защо. Те тия дето се друсат, даце не се замислят на кого и как вредят, камо ли да задават въпроси във форум. Единствената надрусана тук изглежда да си ти.

# 402 29 дек. 2020, 17:38 ч.

Мнения: 3 476

Толкоз време чета в този форум, но някой да се обърне на 180 градуса в едно мнение не бях виждала. Хем не е ОК да спираш да кърмиш и едва ли не ще се изкара жената наркоман, хем бебето си било мое. За мен важното е, че близките ми хора не ме упрекват. Говорила съм и с ММ за кърменето и той е на мнение както дойде.
Майка ми с 1 бъбрек, на 40 години, аз седмак месеци в ковиоз, едвам са ме спасили, кърма е нямало грам, с връзки даже АМ са вземали и пак станах човек.

# 403 29 дек. 2020, 17:41 ч.

Мнения: 2 352

Аз щях напълно съзнателно да спра кърмата, въпреки че имах за 3 бебета. Бях парцал, а не майка! Не можех да обгрижвам собственото си дете и толкова ми тежеше. Времето минаваше в кърмене, преобличане заради мокри дрехи от кърма, цедене и топли душове. Не можех да изведа детето си на разходка, защото след 10мин бях с мокра блуза, протекторите не задържаха кърмата. Бях непълноценна за детето, налагаше се или баща и или баба и да се грижи за нея. За щастие се наредиха нещата, но е факт, че имах хапчета за спиране на кърма и бях на крачка да ги изпия.
Така че разбирам напълно авторката. Аз се справих като си поставих малки цели. Да издържа до 40дни на детето, след това до 2 месец, след това 3 месец. Но нещата някъде след 2 се наредиха и всичко си дойде на мястото.

# 404 29 дек. 2020, 17:44 ч.

Варна
Мнения: 1 479

Цитат на: Kerry 25 в вт, 29 дек 2020, 17:16

Чувствах се почти постоянно тъжна през деня, а всяка вечер и плачех. Мъжа ми за щастие много ме подкрепяше и ме караше да излизам да се разхождам, докато той гледа бебето, но дори навън вървейки пак ми тръгваха сълзи. Чувствах се ужасно, че той трябва да се грижи за двама ревльовци. Питах се "В какво се забърках? Как ще се оправяме? Това ли е животът ми оттук нататък? Аз лоша майка ли съм?" и всякакви такива. Отделно всеки ден преживявах наново раждането. Моето беше трудно - естествено преминало в секцио. И постоянно се обвинявах "трябваше да напъвам повече, можех да се справя, не трябваше да ги оставям да ме режат" и т.н.
Един ден просто си спомням, че бях в банята и си мислих колко сладко е бебчето ми и че нещата не са толкова зле. Тази вечер за първи път не плаках. И от тогава не съм. Беше някъде на 30тия ден. След това започнах и да се чувствам все по-добре и даже отново щастлива. Така беше при мен. Simple Smile

Пожелавам ти и при теб да се оправи всичко и да почувстваш радостта от родителството скоро!

Препоръчани теми

Паник атаки и бременност

Депресия по време на бременност

Нормална ли е депресията при ранна бременност?

Странно поведение

Причина:

Причина: