Интересно как се държат децата на авторката с "дебелите" деца
- Публикувана: 22 юли 2020, 13:56 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2020, 20:13 ч.
Родителски контрол върху храненето на подрастващите
Интересно как се държат децата на авторката с "дебелите" деца
Е как, сочат с пръст и им обясняват колко са дебели.
Родителският модел е важен...
децата на авторката най-вероятно са малки и още не ходят на училище. затова го раздава знаеща и уверена 
на бас че и те, когато могат, гъчат тайно гадости, а тя се нерви на бабите и другите вредители
Глухарче, аз познавам две такива деца, сестри. майката е от тези, които изпадат в истерия, ако си нарушат диетата от белтъци с парче шоколад или ако не тренира някой ден в седмицата.
та всеки да си гледа паницата.
на бас че и те, когато могат, гъчат тайно гадости, а тя се нерви на бабите и другите вредители Глухарче, аз познавам две такива деца, сестри. майката е от тези, които изпадат в истерия, ако си нарушат диетата от белтъци с парче шоколад или ако не тренира някой ден в седмицата.
та всеки да си гледа паницата.
Това с деленето на зрънчото и шоколадите ми напомни как вкъщи все деляхме на 4 шоколада и кутията с бисквити, че да има за всички, а на мен така ми се искаше поне веднъж цял шоколад да изям, но на майка ми ѝ идваше скъпо да купи на всички по един. Като отидох в гимназия в друг град, първото нещо, което направих, е да си купувам шоколади и шоколадови бисквити само за мен. В общежитието не се готвеше, вариантът беше или на стол, или нещо готово. За нула време сигурно качих 10 кила, можеше и повече да са, ама имах финансово ограничение. После вече ми се отяде, но и сега мразя да деля шоколад. Мъжът ми, като ми каже, че искал само 1-2 квадратчета, ама от моя шоколад, ми призлява. Купуваме повече бройки, не обичам да ми взимат от моя шоколад. Който иска, да си вземе друг цял от хладилника, пък да си яде колкото квадратчета иска.
Това с деленето на зрънчото и шоколадите ми напомни как вкъщи все деляхме на 4 шоколада и кутията с бисквити, че да има за всички, а на мен така ми се искаше поне веднъж цял шоколад да изям, но на майка ми ѝ идваше скъпо да купи на всички по един.
Същата работа, само че с месо. Вкъщи се готвеше така, че да има маааалко парченце месо и много гарнитура към него - зеленчуци, картофи, макарони и хляб. От както се изнесох вече много години ям предимно месо, често въобще без гарнитура или само за цвят там три резенчета краставица. Това, което не сме имали и не са ми давали сега си го наваксвам. Добре, че не са били някакви боклуци и чипсове, че сега щях да съм се освинила до ушите.
Прегледах повечето отговори и ми стана малко тъжно, че доста мами се засегнаха от така зададения въпрос. Отдавам го на това, че в нашата държава ежедневното спортуване сред децата и хеле пък възрастните не е мн разпространено(изключвам големите градове), а също така до скоро буквално се тъпчеха децата, за да "пораснат големи", бременните се хранят " за двама", а мъж, който няма шкембе е "не мъж". Поради тези причини разбирам, че ако не нашето дете, то поне някое близко е 'жертва' на лошите хранителни навици. Затова мисля се прие така лично и като нападка първия пост. Вие ще кажете дали е така.
Моето мнение е, че:
- опазването на детското здраве е наше, родителско задължение. (без значение дали детето е слабичко или пълничко).
- това, че се храним здравословно наистина не е гаранция, че няма да заболеем от лоша болест (беше споменато като довод), но е невъзножно да позволяваме прекалено (захар, сол или каквото е там) и да се залъгваме, че така даваме най-доброто.
- изскарахте, че пълнотата в 90% се дължи на здрвословен проблем, а истината е, че това е мнооого малък процент. (лично консултирано със специалист)
Защо нездравословните навици при децата не се разглеждат, без лично засягане, като още един проблем, с който трябва да се справим у дома, а вместо това някои не давате дума да се каже по въпроса. Защо се засягате? Интересна е темата...как да образоваме със спорт, как да създадем интерес към 'добрата' храна и тн.
Моето мнение е, че:
- опазването на детското здраве е наше, родителско задължение. (без значение дали детето е слабичко или пълничко).
- това, че се храним здравословно наистина не е гаранция, че няма да заболеем от лоша болест (беше споменато като довод), но е невъзножно да позволяваме прекалено (захар, сол или каквото е там) и да се залъгваме, че така даваме най-доброто.
- изскарахте, че пълнотата в 90% се дължи на здрвословен проблем, а истината е, че това е мнооого малък процент. (лично консултирано със специалист)
Защо нездравословните навици при децата не се разглеждат, без лично засягане, като още един проблем, с който трябва да се справим у дома, а вместо това някои не давате дума да се каже по въпроса. Защо се засягате? Интересна е темата...как да образоваме със спорт, как да създадем интерес към 'добрата' храна и тн.
Всъщност ние дето сме живели в по гладни години и сме нямали джънк и изобилие пт сладко не защото е вредно, а защото не сме разполагали с пари, знаем какво се случва, когато имаме възможност. Когато станах на 18 и започнах малко от малко да имам повече средства започнах да правя сладко. Ама с тавите, то не бяха торти, крем пити, ореховки, кексове, сладкиши....честно, качих 5-6 кг. Ама си отядох. Помня вафлите Карамел, купувах си от тях, защото нямахме пари, а много ми се ядеше сладко, а те бяха много сладки и евтини.
Сега дъщеря ми има в изобилие. Ограничавам я защото понякога прекалява. Но не изпадам в крайности, за да не се получи ефект като при мен. Но, не се знае, ще видим някой ден.
Преди няколко дни много и хареса някакво сладко. Казах й да го изяде цялото. Погледна ме невярващо, после може би осъзна, че няма да успее, и отказа. Та, не изпадам в крайности и смятам, че ако на някой му се яде чипс или Слънчо или солети (които, между другото не мисля че са вредни и джънк), не трябва да се ограничава постоянно, защото се получава обратен ефект. А за пълните деца, честно казано ако не е медицински проблем, обикновено отговорност носят родителите, но не винаги джънка е виновен, а по скоро прекаляването с храна. Което може да се случва и с манждата на баба, която също не смятам за особено здравословна, ама темата става много обширна.
Сега дъщеря ми има в изобилие. Ограничавам я защото понякога прекалява. Но не изпадам в крайности, за да не се получи ефект като при мен. Но, не се знае, ще видим някой ден.
Преди няколко дни много и хареса някакво сладко. Казах й да го изяде цялото. Погледна ме невярващо, после може би осъзна, че няма да успее, и отказа. Та, не изпадам в крайности и смятам, че ако на някой му се яде чипс или Слънчо или солети (които, между другото не мисля че са вредни и джънк), не трябва да се ограничава постоянно, защото се получава обратен ефект. А за пълните деца, честно казано ако не е медицински проблем, обикновено отговорност носят родителите, но не винаги джънка е виновен, а по скоро прекаляването с храна. Което може да се случва и с манждата на баба, която също не смятам за особено здравословна, ама темата става много обширна.
Хе- хе! Айде пак, дебели сме били. Знаем, знаем. Дебели и по анцузи.
Изобщо не приемам лично темата. Моето дете е злоядо и сигурно е единственото, което не харесва Макдоналдс.
Не виждам с какво може да помогне тази тема на нещастните "дебели" деца, освен да се оплюват майките им колко са безхаберни.
Изобщо не приемам лично темата. Моето дете е злоядо и сигурно е единственото, което не харесва Макдоналдс.
Не виждам с какво може да помогне тази тема на нещастните "дебели" деца, освен да се оплюват майките им колко са безхаберни.
Ух, как ми се прииска едно дебело бебе, да си го мачкам и да ядем бисквити заедно.
Авторката да вземе да възпитава децата си да станат хора - дебели или слаби не е от голямо значение. Хора ни трябват, нормални - човеци! Дебели или слаби, все тая.
Голям цирк ще да е, ако децата ѝ сега са слаби, а като напуснат гнездото, ударят 150 кила.
Авторката да вземе да възпитава децата си да станат хора - дебели или слаби не е от голямо значение. Хора ни трябват, нормални - човеци! Дебели или слаби, все тая.
Голям цирк ще да е, ако децата ѝ сега са слаби, а като напуснат гнездото, ударят 150 кила.
Ако авторката беше поднесла темата спокойно и нормално, реакциите щяха да са спокойни и нормални.
Всичко е в дозата, крайностите не са полезни никому.
Всичко е в дозата, крайностите не са полезни никому.
Дъщеря ми никога не е била дебела.
Нито аз,нито пък съпруга ми..
В компанията на дъщеря ми има едно момиче,което тежи 70кг.на 12 години е.Като седнем в заведение ,изяжда 2 пържоли и две порции пържени картофи.С хляб разбира се.
Не яде чипс ,гризки и други подобни.
Даже съпруга ми не може да изяде толкова.
Родителите и се радват.За тях дебелото дете е здраво дете.
Обаче никога не съм си позволила да ги критикувам или да им давам непоискани съвети.Останалите от компанията ни също.
Нито аз,нито пък съпруга ми..
В компанията на дъщеря ми има едно момиче,което тежи 70кг.на 12 години е.Като седнем в заведение ,изяжда 2 пържоли и две порции пържени картофи.С хляб разбира се.
Не яде чипс ,гризки и други подобни.
Даже съпруга ми не може да изяде толкова.
Родителите и се радват.За тях дебелото дете е здраво дете.
Обаче никога не съм си позволила да ги критикувам или да им давам непоискани съвети.Останалите от компанията ни също.
Аз бях 15 кг на 7-годишна възраст.
Синът ми е на 18 години, висок е 190 см, тежи 72-73 кг. Не е кльощав, има изключително красиво мускулесто тяло.
Преди две години бе със същия ръст, но 67 кг. 5-те кг, които качи, бяха постигнати с кански усилия.
Знам му теглото, защото доскоро се състезаваше, а в неговия спорт има категории според килограмите.
Да, редно е родителите да контролират храненето на децата си, но не и да се говори за шамари и всякакви други подобни простотии.
В същото време твърдя, че не е моя работа да коментирам как другите хора възпитават децата си.
И аз се дразня от масовостта на чалга културата, но не бих набила никого. Дори и наум.
Синът ми е на 18 години, висок е 190 см, тежи 72-73 кг. Не е кльощав, има изключително красиво мускулесто тяло.
Преди две години бе със същия ръст, но 67 кг. 5-те кг, които качи, бяха постигнати с кански усилия.
Знам му теглото, защото доскоро се състезаваше, а в неговия спорт има категории според килограмите.
Да, редно е родителите да контролират храненето на децата си, но не и да се говори за шамари и всякакви други подобни простотии.
В същото време твърдя, че не е моя работа да коментирам как другите хора възпитават децата си.
И аз се дразня от масовостта на чалга културата, но не бих набила никого. Дори и наум.
При това чуждите деца изобщо не й пречат. Започвам да съзирам една скрита причина за това агресивно усещане при нея - утре тези деца ще бъдат лош пример за нейните деца и тя няма да може да спре децата си от джънка, нито ще може да им обясни защо другите ядат, а те не могат да ядат, ще има и теми срещу лавките в училище, магазините извън училище.
Прегледах повечето отговори и ми стана малко тъжно, че доста мами се засегнаха от така зададения въпрос. Отдавам го на това, че в нашата държава ежедневното спортуване сред децата и хеле пък възрастните не е мн разпространено(изключвам големите градове), а също така до скоро буквално се тъпчеха децата, за да "пораснат големи", бременните се хранят " за двама", а мъж, който няма шкембе е "не мъж". Поради тези причини разбирам, че ако не нашето дете, то поне някое близко е 'жертва' на лошите хранителни навици. Затова мисля се прие така лично и като нападка първия пост. Вие ще кажете дали е така.
Моето мнение е, че:
- опазването на детското здраве е наше, родителско задължение. (без значение дали детето е слабичко или пълничко).
- това, че се храним здравословно наистина не е гаранция, че няма да заболеем от лоша болест (беше споменато като довод), но е невъзножно да позволяваме прекалено (захар, сол или каквото е там) и да се залъгваме, че така даваме най-доброто.
- изскарахте, че пълнотата в 90% се дължи на здрвословен проблем, а истината е, че това е мнооого малък процент. (лично консултирано със специалист)
Защо нездравословните навици при децата не се разглеждат, без лично засягане, като още един проблем, с който трябва да се справим у дома, а вместо това някои не давате дума да се каже по въпроса. Защо се засягате? Интересна е темата...как да образоваме със спорт, как да създадем интерес към 'добрата' храна и тн.
Моето мнение е, че:
- опазването на детското здраве е наше, родителско задължение. (без значение дали детето е слабичко или пълничко).
- това, че се храним здравословно наистина не е гаранция, че няма да заболеем от лоша болест (беше споменато като довод), но е невъзножно да позволяваме прекалено (захар, сол или каквото е там) и да се залъгваме, че така даваме най-доброто.
- изскарахте, че пълнотата в 90% се дължи на здрвословен проблем, а истината е, че това е мнооого малък процент. (лично консултирано със специалист)
Защо нездравословните навици при децата не се разглеждат, без лично засягане, като още един проблем, с който трябва да се справим у дома, а вместо това някои не давате дума да се каже по въпроса. Защо се засягате? Интересна е темата...как да образоваме със спорт, как да създадем интерес към 'добрата' храна и тн.
И може да бъде поставена така само ако става въпрос за добственото дете.
Да гледаш какво прави Гошко на кака Пенка от петия етаж е ...............
Имах колежка, която изпадна в ужас, че дъщеря й поканила онази дебелата Х на рождения си ден. Как можело да е толкова тъпа, да го направи, та онова било два пъти колкото нейното. Онемях докато го разказваше.
Пънк, не съм убедена, че и твоят подход е правилен.