Ние бяхме "състезателни" музиканти. Израсли сме с дисциплина от ранно детство, но упражненията (и последвали травми са други).
Говоря, давам пример, ходеха на спорт преди да удари карантината. 13 годишния започна да тича с мен. Търся им нов спорт (боксът не е за всеки все пак), не искат хандбал, и ми е криво...Това е любимия ми спорт с топка (защото се тича, предполагам). Как може някой да не скача от радост при мисълта за хандбал! 😁 Щом не искат-ок, няма проблем. Учудих се просто. Абсурд да ги карам насила.
Шкаф със сладки неща не поддържам, шоколада се изяжда на минутата, както и всичко, което не е заковано за пода.
Ако е епизодично не е драма.
Моите са 3 момчета, не знам какво щях да правя с дъщеря. Предполагам, същото.
Пият вода от чешмата, минерална също, чай без захар (English breakfast, ройбос, плодови), големия кафе с мляко, без захар...
Не съм чела цялата тема, погледнах тук-там. За велото видях коментари. Деца видят ли вело или пътека, веднага се мятат на тях. Опашка има в клуба по уредите преди да им започне груповата тренировка. Какво толкова.
Чуждите деца не ги гледам, не са моя отговорност. И родителите им не ги мисля, твърде заета съм със себе си и многобройната ми челяд.