Децата ни трябва да се занимават от малки с изкуство и спорт

Много си права, Анда; така е до 2-3 годишна възраст, но в един момент интереса на детето надхвърля възможностите на майката и тогава не е лошо да се потърси професионална помощ. Дъщеря ми ходи на уроци по балет. Тя е още много малка за истински балет (на 3 години е), но там ги учат да бягат, да танцуват и да изразяват емоциите си чрез движения. Ннапътствани са от професионалист. След 5 годишна възраст започват истинските занимания по балет (позиции, ходене на пръсти и т.н.). И на уроци по пиано ще я запиша догодина, като стане на 4, защото и тя като твоето дете пее отлично; и ние пеем и танцуваме вкъщи, но аз нямам абсолютно никаква възможност да я науча да свири на инструмент, а за мен това е едно от важните условия за развитие на детето. Нямам желание да я правя професионалистка; нужно и е за обща култура. По въпроса за спорта и езиците няма нужда от моята намеса, защото тук е немислимо без втори език (френски като допълнение към английския), а спорта е ежедневие. Относно "уроците по физика" за 2 годишни - съгласна съм напълно и бих искала да добавя - заведи я  в музей и урока е готов. Моята дъщеря на 2 години знаеше какво става с храната като влезе в устата (минава през стомаха и се превръща на пупси (ясно какво означава ), от честите ни посещения в музея по естествена история (тук намеса може да има и гена).

И аз подкрепям изкуството като част от ежедневието на децата ни. Дъщеря ми е на 11 години и от съвсем мъничка се старая да и показвам, и това което я привлича - отделяме му повече време. Докато са по-малки децата според мен трябва да се поднасят тези неща като игра, като част от привлекателните събития които ги вълнуват.
Например дъщеря ми когато беше на 2 годинки я заведох на куклен театър, получи се малка криза, уплаши се от куклите, от обстановката...реагира доста спонтанно и хукнахме навън. След това у дома, направихме сами куклен театър, обяснявахме кое какво е, като на голям човек...играхме и измисляхме приказки когато поискаше сама докато преодоля страха си...и до ден днешен обича кукления театър. Рисуването пък е нещо което всяко дете обича. Там забелязах, че наклонностите и са твърде големи и я записах на школа. Някак просто всичко трябва да се поддържа с желанието им, настояването от наша страна разваля магията....това е от моя опит. Много ми се искаше да развие дарбата си с рисуването, защото виждах че я има, но се страхувах да не прекаля с настояването си и да се превърне за нея в задължение...успях като просто поставях така нещата, че тя да избира. Понякога се случваше да ме ядосва, примерно - не искам да ходя днес на школа защото Цвети има рожден ден. В такива моменти поставях избор от вида на - Ти си решаваш мила, или отиваш на рожден ден където ще е весело, или на школа където ще научиш нещо ново, пък може и да питаш за някоя нова техника относно украсата на честитка за рожден ден. Всеки познава най-добре детето си, и ако съумее да използва това познание за да изгражда бъдещите му навици и начин на поведение се получава. Дъщеря ми не само все още се занимава с рисуване, но и е печелила много награди....вече не настоявам за нищо...просто тя се изгради в това отношение и аз съм щастлива. Тя открива чрез рисуването и театъра и музиката....често ходи на постановки или си купува музика която подхожда на заниманията и, вдъхновението и.
Мисля, че този е пътят. Малко по-малко да им открехваме прозорчето към душата, към нюансите на чувствата...изкуството. Убедена съм, че всяко дете се възпитава по този начин в това да цени красотата и да развива вътрешния си свят. Докато зависи от нас, наистина не трябва да спираме да го правим.

Аз също съм 'ЗА' децата да имат страни4но занимание.
Мойта дъщеря като беше на 5 години каза>Мамо, искам да играя балет с топка< сире4 художествена гимнастика.Записах я. Ве4е по4ти 7 години ходи и е много щастлива, радва се на успехите си и има много приятелки.Сега като навлиза в пубертета, вместо да се шляе по улиците, тренира в залата.Един ден ако пожелае и професия може да и стане, знам ли

Силвия ходи на модерни танци  и английски. Страшно се забавлява и с двете, толкова е въодушевена, с тетрадката по английски втори месец ляга и става, не се разделя с нея! В дните които не е имало урок по английски се натъжава. С танците си ни скъсва от смях, тя по принцип пее и танцува, но като вкара някоя стъпка падьодьо...е много мила и смешна.)))
На художествена гимнастика не бих я записала ако зависи от мен, този спорт не е здравословен пак според мен/лично мнение/. Ако тя има желание като порасне...аз ще наспоявам и ще опитам да я запаля по плуването, пък каквото стане.

Нашия батко беше на 4месеца, когато го записахме на плуване, сприятелихме се с водата и нямаме никаква страх от нея, плува си без проблеми. Въпреки това, се отказахме от плуването, няма добра школа тука. Сега от един месец ходи на "гимнастика", ако така може да се каже. Просто бягат, скачат, абе точно за изразходване на енергията, която при нас е в повечко. Тук има много  руснаци, които са много добри специалисти. Бяхме говорили с един от тях  и той ни препоръча 2-3 години да ходи на гимнастика, а след това да го запишем на хамбал (това е нашето желание), тукашните са много силни в този спорт, а и ние сме си малко ръст-висок, и ще станем добри. Важното е, че има желание да тренира. Все заявява, че щял да има повече купи и медали от тати си. Все пак, може да излезе 3-то поколение спортист, свекъра ми, мъжа ми и девера ми са все волейболисти, може и да имаме генче за спортист.

Тази сутрин по някоя от кабелните ТВ-та даваха деца, които правеха демонстрации на някои от тези японо-китайски-виетнамски-монашески спортове. Сещате ли се?
Простете моето невежество, ама беше нещо от сорта на кунг фу, айкидо или карате.  
Та синът ми доста се впечатли и ми каза, че като станел на 5 г. искал да го запиша на такова нещо.
Струва ми се добра идея, още повече, че той сам проявява интерес...
И аз смятам, че децата трябва да се занимават със спорт от рано. Спорта възпитава волята у човека. Мисля, че това е нещо много важно. Калява се духът един вид...

Да, важно е.Аз от малка ходех на балет и пиано и сега мога да бъда полезна на децата си.Трите ми момчета се занимават с баскетбол и кунг-фу,а момичетата са балеринки.

Да, Александър  изкара един курс по плуване, кото беше на 6м. и всички бяха много доволни от него, за съжаление в София няма такива занимания, за да продължи сега.Иначе нашия татко е художник и ако има някакви заложби ще го насоча натам и някакъв от китайските спортове, защото те тренират не само тялото, а и духа. Това обаче засега са далечни планове, тепърва му предстои да проходи!

Неможах да разбера курсове по плуване за бебенца ли няма в София или по принцип курсове по плуване?
Защото доколкото знам плувни басеини, където се провеждат тренировки с учители има почти във всяко училище. Около нас има две училища и в двете има басеини.

Честно казано съм се насочила към Дом Младост, не знам обаче как е там ако някой има инфо да сподели, моля!
За цени, условия, възраст на децата и т.н.
Вие ще тръгнете преди нас - нали сте по-големи!

То плуването е чудесно, ама преди няколко месеца по ти-ви-то давали едно детенце с конюнктивит прихванат от басейн. Гледката била такава, че който го е видял май е загубил всякакво желание да плува. А иначе плуването си е супер....

За плуване във Варна не взимат деца под пет години. Аз понеже съм "голяма плувкиня", потъвам кат' гвоздей , та затуй незнам дали ще обясня добре. Има някакви тънкости в дишането и малките не разбирали. Освен това и нищо не изпълнявали. Междудругото, наш приятел, който е плувец, твърди същото и едва от миналата година започна да занимава сина си /лапето беше на 4 г./.
Знам, че на Шведския има някаква треньорка, която се занимава и индивидуално. Беше по 5 лв на час. Ама мисля, че и тя не взема по-малки от 4 г. А пак според нашия приятел, най-добре е детето да е в група, защото плуването е скучен спорт и като е само може бързо да му омръзне. Все пак като отидеш на урок, не е само плицикане в басейна и като няма други деца, наистина май е малко скучничко.

В нашата детска градина има плуване по-желание (има в ДГ басейн), мисля да го запиша малкия, но сега сме на етап сприятиляване със сешоара, тъй като с него им сушат косите след тренировка (много силно казано). Той е почти на 3г и не знам дали ще го вземат преди да си е навършил.

И аз съм на мнение, че трябва да се ангажират децата в свободното време с интересни за тях занимания. За спорт не съм се интересувала до сега, но с удоволствие бих  записала Ясен някъде. Той е много активно дете и със сигурност има нужда да изразходва тази енергия. За плуване имах огромно желание да го водя, но в София няма такъв басейн.
Ако може да ми предложите някакъв вариант подходящ за 2 годишно дете, ще съм ви благодална.  Става въпрос за София.

Една приятелка си води детето в Младост на плуване.
Ако искаш мога да разпитам, но знам от нея че базата е хубава, детето има самостоятелен треньор и цената беше 20лв. на месец.