Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 66

Момичета, аз след диагнозата обърнах на 360° живота ми.
Започнах да уча, започнах нова работа- коренно различна от старата. Но отдавна мечтана.
На две места си подадох документите и на двете казах за диагнозата и ТЕЛК-а.
И на двете ми приеха.
Първото не беше за мен и напуснах на 3-тия ден.
Дано и вие да имате този късмет, но зависи и от конкретната сфера в която се реализирате.
Сега си ползвам 6дни повече отпуска+ парите от  данъците, които ми дават на мен, а не на държавата 🤓
Август две седмици пак ще съм в ролята на шеф, ами не го искам вече това... Но нямаше как да откажа на шефката.  8г като управител на голям магазин ми стигат.... повече не искам...
Та всичко е на късмет, дано и при вас да се получи.

Аз трябва до петък да си взема резултатите от цитоннамаска и ми е спечено

Не се плашете, всяко предприятие с над 50 човека персонал, трябвяда има назначени хора с ТЕЛК. Има и програми за заетост, а и по доста програми за отпусмканена на средства по европроекти има изисквания за служители с увреждания. Т. е. не е невъзможно да се намери и започне работа.
Аз, обаче в момента съм бясна. От сутринта се редя по кабинети( след като три месеца чаках за дата), за бележка от ТОЛЕК, за да мога да си подновя шофьорската книжка. Няма такова безумие, честно..... Нагоре, надолу по етажите, чакай на опашка на рецепция, по кабинетите( през някои се минава повече от веднъж). Куци, корави, сакати... 30 тина човека се бутаме и възмущаваме, но това е положението.... 🤬

Момичета, въпросът ми е към тези от вас, които имат по-дълъг стаж с косопада. Колко дни ви пада косата? Чудя се да бързам ли да я махам цялата или има някакъв шанс да спре да пада. При мен се свлича от събота. С всеки ден се увеличава количеството падаща коса и целия процес е съпроводен с болка в скалпа на определени места и ужасен сърбеж на други места.
Знам, че дори и да остане нещо, то ще падне на следващата вливка...но все пак се питам колко време продължава олесяването?

Лея, махай я. Моята започна да пада след 15-тия ден, колко щеше да отнеме да опада цялата не знам, тъй като я обръснах след 2 дни косопад. После имах някакви останали косми по главата, но като цяло изглеждах почти плешива.

Влачи се около месец косата, ама аз прическа тип *Фанта* не искам и още на втория ден с машинката я минахме.

Люба, дано скоро да минеш, че в тези  жеги да чакаш е гадно

koren63, DZ ,
Много Ви благодаря момичета. И аз днес може би ще пристъпя към подстрижка с помощта на ММ. Мисля да го помоля да ми я направи 6 или 3 номер, евентуално.....но ако има петна от коса и петна без коса направо ще пристъпим към варианта 0 номер.  От събота косата ми се свлича на огромни кичури и вече под малкото останала коса прозират по-светли петна.
Имам уточняващи въпроси в тази връзка:
1.После как да си поддържам скалпа? Днес купих един бебешки шампоан на Джонсън и се питам дали ще ми свърши работа или ще трябва да го харизам на ММ и да търся други варианти, нещо с натурално pH?
2.Трябва ли да мажа скалпа с нещо специално - някакъв крем или овлажняващ балсам или да пръскам с нещо? Много ме боли на местата, където най-интензивно пада коса - горе на темето, а в същото време имам и много силен сърбеж отзад на тила, зад ушите и отпред над челото?
3.Възможно ли е едновременно от някои участъци да пада коса, а на други да расте, т.е. ако я обръсна 0 номер (което предполагам, че ще се случи) ще имам ли след една седмица набола коса на определени места?
Предварително благодаря за отговорите. Много сте отзивчиви в темата и много ми помагате. Искрено желая на всички, по-скоро сразяване на врага.
 

Lea, моята коса опада в периода между втората и третата вливка. Не я минах до нула с машинката, защото ме болеше скалпа, но я бях подстригала много късо преди това. После спря да капе, останаха някакви пършиви косъмчета, но пък тогава усилено започнаха да ми оредяват веждите и миглите. До края на 6-тия курс бях абсолютно без мигли и вежди. Препоръчвам за рисуване на веждите молива L'Oreal Brow Artist Micro Tattoo Eyebrow. Много лесно се рисуват, без шаблони и т.н. .. и стои напълно естествено.
След като ми опада косата, по скалпа ми се появиха болезнени пъпчици и спрях да ползвам всякакви сапуни и шампоани. Миех се с шикакай, амла и хума. Дразнеха ме всякакви миризми на козметиките. Но, при всеки е различно, пробвай и намери твоят начин.

Леа, аз като теб се чудих и я оставих да видя какво ще стане и колко ще падне. Това което остана за кратко време се превърна буквално в слама, беше като изгорено. Така, че и според мен я махай. Няма смисъл.

Момичета стискам на всички палци за скенерите ,  DZ и на теб за цитонамазката , всичко ще е наред мацки и скоро зад гърба ни . Нямам търпение да идва септември , с тези жеги не се издържа .  Ако мога и аз да споделя с вас , 4-тата вливка мина , и моя смотан онколог пак го нямаше вече 3-ти път , а трябваше да обсъдим как  ще продължим , нали ми предложи между 3 чеврени-3 бели , всяка седмица по една , или 6-8 само червени,  да ама не.... все го няма , и на другата вливка през август щял да бъде в отпуска  , да съм го търсела да се разберем за горното .  Меко казано бях ядосана , разочарована , и с чувство на безсилие , така  че измолих да ми сменят онколога , писна ми от него и от грубото му отношение , на жената до мен казал по телефона че болеста си е нейна , за какво звъни .....да не би да я е осиновил .....Нямам думи .....простак .
И така новата ми онколожка каза че съм млада и не смята да променя схемата , но да направя 4 червени и 4 бели вместо 3/3....
Така че другият път ще ми е първата бяла , момичета какво да очаквам от белите , всички бели еднакви ли са , или да погледна името на химията . Ще има ли повдигане , болки в костите или нещо друго ? Ще започне ли да ми расте косата ,  мигли и вежди още се намират , но след тази 4-та химия може да остана без тях .
Леа при мен косопада започна както го описваш , беше неделя , измих си косата и забелязах падането за първи път , реших да я измия след това в четвъртък т.е 1 ден преди вливката , и както я намокрих така остана на топка , нещо като тези телени  топки за почистване на съдове , нямаше разделяне , вчесване ....нищо. Наложи се да отрежа топката , и да понаболяваше скалпа , беше чувствителен , сега имам само мъх на главата и нищо надолу . Главата и подмишници по едно и също време , другото постепенно. При мен това се случи на ден 16-ти .
Охххх извинете , стана дълго .

Муци, ти къде правиш вливките, какъв е тоя идиот?

В Аспарухово , Др. Николай Николов ,   много жени е разплаквал и нагрубявал , жените споделят че са идвали със страх , но доколкото разбирам има много оплаквания в болницата за грубо отношение като цяло , но директорът не обръщал никакво внимание , нито взема мерки . Повечето от сестрите са същите , мен ме е страх от тях щото те ме бодът и си мълча......по предният  път така зверски ми изкараха иглата на порта че се сгърчих .

Честно да ви кажа ако мен ме беше разплакал даже веднъж , следващият път бих го записала ....най вероятно нищо няма да стане , но поне ще се разчуе и за лекаря и за болницата и за директора .......а то веднъж стане ли те и други пациенти ще проговорят и за други работи .........Ужасни са ....после що ги биели .....малко им е на такива.

мислех още първият път да се местя в Терапията , но ми казаха че и там е същата работа .

Муци, бялата терапия е с Доцетаксел. Това, което се случва на почти всички, включително и на мен, са едни болки в костите и мускулите + лека отпадналост, общо взето като при грип. Усещането е все едно започваш да се разболяваш като може и температурата малко  да се вдигне. При мен това започваше на по- следващия ден от вливката и продължаваше два- три дни. На някои им става лошо, но не на всички. Ако не ти е прилошавало от червената терапия, можеш да очакваш, че и от бялата няма. Възможно е обаче да ти се понижат левкоцитите и то доста драстично. Това често се случва и затова трябва на осмия ден след вливането да се направи контролна ПКК с диф. броене и ако нещата са зле, да се постави инжекция с растежен фактор. При спадане на левкоцитите се появяват допълнителни екстри като температура, хрема, афти и т.н. признаци на понижен имунитет. Това е  в общи линии. Желая ти успех и да ти е леко!
        Постът на DZ ме накара са се замисля.  Установих, че и моят живот много се е променил, но в другата посока. Преди болестта  работата ми беше водещият приоритет -  все за нея мислех, тревожех се, стараех се безкрайно да бъда изрядна и имах своите успехи. Болестта ме накара да забавя темпото. Останах вкъщи и открих колко е хубаво да нямам задължения, да не гоня срокове, да не спя с телефона под възглавницата, защото съм дежурна. Почнах да готвя повече и да се храня по- здравословно, повече внимание обръщам на детето си.  Приех болестта като знак, че трябва да пренаредя приоритетите си и да се върна към това, което ми е истински ценно - здравето, близките хора, дома и семейството. Обичам си работата, но повече обичам себе си и близките си. Така че когато се върна, ще направя всичко възможно да не живея толкова стресово, както преди и да не се вживявам толкова в служебните неща, т.е. да постигна баланса, който преди ми е убягвал. Длъжна съм са го направя, защото ще трябва да съчетавам работата с лечението ми, което няма са спре скоро и ще е на първо място по значение. Знам, че ще успея, защото мисленето ми много се промени през последната година и половина.
       Успех на всички, които чакат скенер и всякакви други изследвания, както и на всички, които търсят нова и по- подходяща работа🤗Очакваме добри новини и на двата фронта!

Странно, аз имам коренно противоположно мнение и впечатления от онологията в Аспарухово. Там ме оперираха - доста тежка коремна операция. Бях очарована от вниманието на лекарите и сестрите в хирургията. Продължих там и с химиотерапията. Няма сестра, с която да не ми върви приказката или пък да се е държала грубо с мен. Не съм била свидетел на такова отношение. Е има такива, които са по дръпнати, но като цяло добре си вършат работата. А общото ми впечатление от лекарите е, че не са склонни да влизат в детайли и да обясняват на всеки болен терапията му. Но ги разбирам. Винаги има страшно много хора, които ги чакат. Освен това и те са хора, имат си личните проблеми и болести. Няма нормален човек, който би издържал напрежението по цял ден да е сред болни, ако влага емоция и състрадателност. То на мен ми идва много само докато чакам за вливане. Затова не упреквам онколозите, когато са по- твърди в поведението и отношението си. Все пак, те правят това, което е по силите им. Излекуването от тази болест, зависи само от нас, болните. Затова правилно е казал Д-р Николов. Болестта си е наша. Никой друг няма да ни я пребори или да я носи.

Тите , тя хирургията е в друга сграда , отзад нали ?  там и лекарите и сестрите са други и са много по любезни и приветливи ,
А в онкологията всеки път виждам нови сестри и нови лекари , но няма значение ,  оплакват се всички от Николов, и от Попов който ги гонел направо от кабинета .....за жените онколози там всички говорят с добро и с благодарност , а и тези които го заместваха бяха в пъти по добри и по професионални ......
А за терапията ми той все пак не може да я промени без мое съгласие предполагам ,  това трябваше да изясним защото е различно от решението на онко комисията .....ама той като го няма постоянно за какво ми е , ако му се обадиш те нагрубява ......Не става  така , грозно е и не му прави чест нито като лекар , нито като мъж .

Просто Аз за себе си  реших че не съм длъжна да търпя лошо отношение , диагнозата и страха ми са в повече та да се товаря и допълнително .....като отивам на вливка се чувствам като пред заколение  и  оставена на милоста и настоението му ,
самото ми ходене там  страха ,  мръсотията и миризмата в болницата ми причиняват гадене и наистина ми се повръща . ( Кръвта и мръсотията не беше измита нито веднъж за 3 поредни дни ходене там)
те затова са такива и не им пука щото са недосегаеми ......и да се оплача какво от това , и да уморят някой , какво от това ....не им пука , а и лекар в затвор досега не съм чула .

Муцито, и преди съм споделяла за Терапията - отношението към мен през цялото време беше трогателно мило, с много внимание, усмихнати сестри, спокойни лекари и усещане за нормалност. Така както трябва да бъде по принцип.
Не съм избирала лекар, не съм плащала за нищо. Редови пациент. И нито за секунда не съм усетила лошо отношение, нито пък съм била свидетел за такова към някой друг.
Споделям просто като ориентир и за всички останали, на които им предстои лечение във Варна.