Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 66

Люба, стискам палци! И аз си мислех, че е най- добре да махнат цялата гърда. Ще мине и това. Прегръдки!

Форест,имай в предвид,че и за разчитането се чака около седмица,зависи от натовареността.А пък е хубаво да имаш резултат,преди да започнеш терапията.За най- бързо мисля,че става в Панагюрище,там не се чака ред,само докато касата одобри документите.Разчитането мисля,че ми беше казвала моя позната,която се лекува там,става на следващия ден.Успех!

Не, че трябва, а е задължително! ХЕР позитивните винаги ги повтарят за сигурност, защото в противен случай може да им коства живота. Лечението е съвсем различно.

Лейди, мечтите се сбъдват😉

Люба, душко, стискам не само палци! Вярвам, че всичко ще пребориш, ти си силна!

За всички изпаднали в дупка нещо мотивиращо:

Любa УСПЕХ! Дa мине възможно нaй-леко!

Мaритa ти си ми идол!!! Кaк може дa изглеждaш тaкa добре? Aз мaлко упрaжнения в къщи кaто нaпрaвя и ми стaвa лошо, причернявa ми, получaвaм си горещaтa вълнa и нaпрaво ми се рaзтрепервaт крaкaтa..
В този дух дa кaжa Муцито..товa което споделяш е и моятa дупкa по време нa химия, след химия и до сегa... И aз съм нa нолвaдекс и золaдекс..5 години минимум..Кaчилa съм 8 килa -54, с съм високa 153..косaтa ми е много къдрaвa и късa и приличaм нa лелкa от 80те.. Приятел имaм..секс не ми се прaви..децa нямaм нa 39 ще стaнa тaзи годинa.. Рaботa още не съм почнaлa..не искaм нa стaрaтa, a нямaм никaквa идея кaквa дa почнa.. Кaк дa кaжa зa телкa..ще имaм ли сили дa ходя всеки ден някъде..нaпрaво съм кaто спрялa..демотивирaнa и чудещa се кaк зa богa дa се приемa тaкaвa кaквaто съм..? Прaвя опити зa тренировки..не могa..опит зa диетa стaвa ми лошо..зa товa се възхищaвaм нa Мaритa..кaквa психикa имaш жено? Ти си някaквa мaшинa..!
Плaчa си чaт пaт и имaм чувството че рaкa не ме уби, aмa дaли не беш по добре дa ме беше.. После влизaм във форумa, четa ви и виждaм и Мaритa която е супер и си викaм aбе може бе може..може дa ми трябвa още време дa се възтaновя и ще имaм повече сили, вaжно е дa съм здрaвa..a децa..ми aко е писaно, aко не могa дa имaм свое ще осиновя.. Рaботa..ми кaквото тaковa..не знaм..Щом ми е дaдено време знaчи имa още кaкво дa живея..просто приемaм че съм в някaквa пaузa..
Вълните..убивaт ме..не се спи..горещи, пот после студени и треперене.. Ще трябвa и тях дa приемa..
A пък ти Муцито що дa сменяш рaботaтa? Aко имaш сили дa я вършиш, рaботи си я..мъж..ми де дa знaеш..a и кaкво знaчи кой ще ме искa тaкaвa..те мъжете дa не сa перфектни..дa не би дa нямaт никaкъв емоционaлен бaгaж..имaт..тaкa че не се знaе кaкво що..
Нa плaж що дa не може..aз бях двa пъти нa море и признaвaм си пекох се..не гърдaтa и не кaто преди от сутрин до вечер..( то и не се издържa между 13:30 и 16:00) крих се под чaдърa.. Дaже с ръкa нa сърцето кaзвaм че тaм нa плaжa нямaх вълни..от плувaнето не ми прилошaвaше, a ръкaтa тaкa хубaво се рaздвижвaше, че почти я чувствaх кaто моя
Бaсеин, море..нaвсякъде влизaх, скaчaх, плувaх хич не съм се спирaлa..Нищо ми нямa ( слaвa богу) от товa ми прегрешение. Дaaa ще изчaкaш другото лято, aмa кaкво знaчи не може.. Може всичко което те кaрa дa се чувствaш добре.. Телaтa ни може дa сa поочукaни и пухкaви, aмa поне психикaтa дa е здрaвa инaче нямaме шaнс....И пиенето..aз не пия не ме кефи, aмa нaпоследък по чaшкa две.. Ментa, вино, мaртини..нa морето се нaтряскaх с текилa.. Супер ми беше..зaбрaвих всичко..дa временно е, но отпускaнето ми дойде добре

Здравейте! Във вторник имам час при доц. Маслянков в Сити Клиник Младост. Виждам, че работи и в Александровска. Може ли да ми кажете какво да очаквам? Четох много статии за него, но попаднах само на 1-2 коментара. Притеснено ми е и всякаква информация би ми била от полза!
Благодаря!

Много късмет на всички, изправени пред предизвикателства днес и идните дни 🍀🍀🍀

Момичета, дайте идеи, ако имате опит, за болници в чужбина, които правят консултация по документи и коментират резултатите от направени изследвания и евентуално назначеното лечение.

Тониии🤗 Дсй си време! Кога ти беше последна химия, а операцията? Аз започнах работа 2 месеца след операцията и 3 след химиите, но сегс като се обърна назад съм била още не добре. Фитнес започнах 5 месеца след операцията и 6 след химиите като прогресирах бавно. Едва сега съм добре напълно. Даже не е напълно. Хормоното май ми причинява инсомнията и на ред с тренировки и всичко, което имам се СКАПВАМ! Но продължавам да дерзая. Л карнитин 30 мин.преди тренировка ми дава сила и гледам да тренирам сутрин докато не съм окапала. От края на Април не работя. Тогава нали имах корекция на кривата цица и със шефката се изпокарахме, короната ни налази и напуснах, защото имам право на болнични до Май 2021, та реших хем да си почина, хем да имам време дс се възстановя, хем да видя ще се класирам ли да уча. То за това се скарахме със шефката. Примами ме да почна още невъзстановена работа с обещанието, че ще ме запише да уча (и да работя), а ме излъга. Сeга пробвам пак.

Да ви питам....абе, загивам за сън! И прогресира. Все по-малко и повърхностно спя. Дали наистина е от хормоните или е от битовия стрес? Имам големият ми син (учи в Англия) от почти три месеца в нас, малкият също, приятелка си намерих (българка) и станахме като сестри. Много тичаме заедно, скъсах с гадже, търся гадже и т.н...абе стрес си е. Медикаменти почти нямам, освен тези против хипертонията, Нолвадекс, Золадркс и Искадор (тва би трябвало да помага даже), капсули от лавандула и още едни хомеопатични уж за успокоение, ама тц. Няма спане! Спрях от няколко месеца и трееите дето пафках, че и те спряха да помагат особено и сега това е единственият ми кошмар, с който се боря. Какво да правя, за да спя по дяволите? А! За един месец взимах и мелатонин. Помагаше в началото, но към края и неговото действие отслабна. Хееелп!

Форест,
И аз съм HER 2+. Също като теб ми назначиха точно тези три медикамента.
Относно ПЕТ скенера, при мен се получи така, че резултатите от него не бяха излязли, когато започнах вливките. Изпратих ги между първата и втората вливка. В моя случай те не оказаха влияние върху терапията.
Момичета, сега разбирам от вас, че доц.Маслянков, при когото смятам да се оперирам, работи и в Сити Клиник. И там ли прави операции или само в Александровска.
В коя от двете болници условията са по-добри? Какво ще ми препоръчате?

Леа, Маслянков само консултира в Сити Клиник. Там няма онкохирургия, така че едва ли оперира там.

Момичета, чета ви редовно и макар и да не пиша, съпреживявам емоциите ви. Другарчета сте ми.
Желая на всички кураж и сили и повече емоции, които да ни връщат към нормалното.

Момичета, само да кажа, че вчера мина операцията, вече съм с постоянни импланти, добре съм и се връщам да ви чета.

А аз минавам само да кажа че още съм си цяла целеничка.....Но, нещо се закучи работата в операционната и  докторката не е излязла вече няколко часа......., та останах за утре. Пускайте палците, утре-пак.
Олив, радвам се за теб! Със здраве да си ги ползваш и да им се радваш!

Мaритa нa 07.02 ми беше последнaтa химия, aприл ми свърши лъчето..Сегa нa 23 мисля че беше септември ще стaне годинa от оперaциятa.. Минa си зaдоволително време.. Вълните ме будят,но си спя добре..aмa пия ксaнaкс половинкa от 0,5 млг. Aмa не често, кaто съм стресирaнa и депресирaнa и знaм че нямa дa спя от мисли го пия и спя кaто бебе е с няколко събуждaния от пот,aмa си се нaспивaм.. Не знaм кaкво дa ти кaжa зa сън. Пия и вечернa игликa, кaто че ли ме успокоявa и тя. Тревa не могa дa пушa..кaто по млaдa си взех всичкото пушене тa сегa ме пaрaноясвa, aмa мн чувaм зa товa мaсло от нея кaнaбиол ем че е без упойвaщото, че е противорaково и че успокоявa..чудя се дaли дa го пробвaм..
Олив честити цици, дa сa здрaви и дa си ги носиш с диколтетa и събрaни погледи

Олив, честити, радвай им се от сърце!
Люба, много е мъчително това с чакането, утре дано по-рано те оперират.
Аз днес се свързах с ТЕЛК-а в онкологията, за 16-ти имам дата за комисия, добре, че се обадих, че можеше и да пропусна. Бях звъняла и през агвуст, тогава дежурният лекар каза след 10-ти да се обадя, че са в отпуск, а още миналата седмица ми били пратили писмо. Искат  консултация с лекуващия онколог и тя като по поръчка ми се обади за резултатите от скенера. Каза, че са добри резултатите, лявата гърда има 7мм уплътнение без данни за активност, предполагам от оперативните промени, дясната е добре. Отдъхнах си.Утре ще ходя да си взема документите.

Нели, аз съм пациент на доц. Маслянков и съм с прекрасни впечатления от него. Той ми е съгражданин и познавам някои от бившите му колеги в нашия град, които ми го препоръчаха. Бившата му шефка се е оперирала при него, за мен това е атестат. Писала съм за него няколко пъти назад в тази тема и в предишната. Ако искаш, прегледай старите ми публикации, за да не се повтарям тук.
      Момичета, Тони и Муци специално, не се предавайте на лоши мисли! Най- важното е, че сте живи и че сте преборили най- лошото. Щом Бог ви е дал още дни на този свят, значи има защо. Аз вярвам, че в живота има кръговрат - редуват се добри и лоши периоди. Значи, ако сега минаваме през лошото, то хубавите дни тепърва предстоят.
        Успех на Люба! Дано всичко мине добре и да се възстанови бързо🤗

Момичета мили , Голямо Благодаря за окуражителните  думи , за подкрепата и съветите , уникални сте . Днес съм по добре , явно вчера не ми беше ден - ходих до онколожката да задейства протокол за золодекса , ( тя беше в ужасно настроение и се караше на всички)   после  до терапията за игли за порта , после обратно да взема документите, после рецептурна книжка, личната лекарка и т.н .
На всичко отгоре таксиметровият реши да си прави гонка с едно БМВ,  та и той го отнесе ,  бая со сръфах лапето , но бакшиш му оставих де :о)
Прибрах се уморена , изпотена от перуката с болки в костите и ми беше много къс фитила , накрая се сопнах нещо на майка и толкова виновна се почувствах    ( винаги се чувствам виновна за какво ли не )   извиних се .....и се разревах за първи път....та аз  на диагнозата не ревах.
 Естествено че тя се засмя , целуна ме и каза че няма нищо. Ние сме като , и най-добри приятелки, затова винаги се чувствам зле ако сме на различни мнения.
Та забъркахме по 1, 2 коктейла, хвърлихме 2 риби и 2 бири, нагушках си кученцето  и после съм заспала безпаметно.
Момичета за вълните незнам, аз не съм на хормоно още, а днес дадох протокола в РЗК за золодекса, така че след 3 седмици вероятно , може би е страничен ефект от таксола- Възможно ли е ?
А за работата ми , аз работех на 7 звездните луксозни яхти , шефка съм там и с пагон четири ленти . 3- ма сме с 4 ленти , капитан , главен механик и аз, работата ми е много отговорна и натоварена, минимум 16 часа , но нормално 18,  стигала съм и до 23- 25 часа с 2 часа почивка,  Обичам си работата , униформата , морето , всички уникални дестинаций , всичко. А и хората които се качват при нас не са случайни а хора които познаваме от  американските филми .....световните муцуни.....и маймуни, и политици и принцове и  кифли т.н  :о) много сме видяли , ха ха ахаааа.
Аз съм човек който винаги търси начин "как да стане " а не причина как да не стане, и винаги съм успявала и намирала начин .....но в случая  просто не виждам вариант. Химийте и лъчето ще ги свърша
до ноември, ама после порта трябва да продухвам през 2 месеца,  золодекса трябва да се крия на борда и да си бия сама,  (ако се науча), но ми трябва запас за няколко месеца предполагам , ама нали трябва протокол всеки 6 месеца, диспансер на всеки 3 месеца , то аз и коса нямам още , а там външният вид, лекият грим и професионалното държание са определящи .
Тази година няма как, догодина пак няма как да стане , а за по по догодина няма смисъл да се надявам и да се наказвам , дотогава ще съм на 45-46 , конкуренцията е жестока и в индустията поемат все по млади от UK, South Africa, New Zealand, Australia , и т.н
Много ми е трудно да се откажа  , сърцето ми се къса, липсват ми колегите, приятелите ,  работата , а те всички са навън
Липсват ми екшъна , тръпката , еуфорията .....даже и бурите по море не ми пречеха, възхищавах се на силата на природата, на невижданите изгреви и залези, и милионите  звезди,  на огромната луна , всички те от брега нямат нищо общо   :о) ......Това беше животът ми , и моят избор.
Успях ли да ви пресъздам малко тези красоти и атмосфера , мирис на море, вълни , стадо делфини които се състезават с нас,  а ние пердашим със 17 -20 възела, вятъра който милва кожата и косата .....и това чувство което се надига в гърдите ....възхищение, радост , любов към точно тези моменти.....беше благословия и дар от господ, не може да се опише......пак се размечтах .....много дълго стана . Извинете ме.

Мисля че колкото по рано го приема толкова по рано ще продължа напред  , ще трябва да си поставя ново начало ....нов живот , нова работа , нови приятели, тук нямам такива всички са в чужбина ...може би нов късмет.....
 Май ще трябва да поуча здраво .....Морето и това в което съм добра-  тук на сушата не важи , само дисциплината и английският могат евентуално да са плюс.