СЕДМИ клас 2019/2020 - Трето класиране - (27.07. - 02.08)

  • 52 995
  • 990
  •   1
Отговори
# 810
  • София
  • Мнения: 9 510
Това, че някой е изключителен талант, не го прави непременно изкукал социопат. Какъв страх?

# 811
  • София
  • Мнения: 4 051
Момичета, чета ви многооо отдавна ,но не пишех, защото знам  реакцията на повечето хора около мен( пътуване, нисък бал и т.н),но всеки човек е различен изхожда от своя житейски опит, от свойте децки липси .Като дете имах мечти , но майка ми ме " ПРИЗЕМЯВАШЕ" всеки път.
Учих това което не желаех, защото училището беше близо след това завърших ТУ ,защото беше модерно.Постигнах мечтити си сама , но на каква цена.Сега съм дизайнер правя бижута и съм безкрайно щастлива .Преди да постигнеш нещо първо мечтаеш за него , но когато е с подкрепа е по - лесно.Ще бъда до нея до края , защото това е нейното решение и накрая когато се разочарова аз пак ще бъда там да я успокоя.
П.С Относно пътуването незнам кой реши ,че се пътува 2 часа в посока та ние вече сме квартал на София.Моя син стига по- бързо от доста негови съученици живеещи в София.
Извинявам се стана доста лично аз просто отговорих на Аззу не съм имала намирение да ви занимавам с мойте терзания.

Ети, аз също съм от хората, които са там, където са искали да бъдат, въпреки всички и всичко. Постигала съм цели, които са били невъзможни по времето, което съм ги генерирала. Родителите ми имаха крайно различно виждане за моето бъдеще и живот и дори мисля, че и с днешна дата не се чувстват удовлетворени, защото моят път не беше техният, но аз никога и никак не съм разрешавала на когото и да било и каквото и да било да се опитва да ме "приземява", а опити и до ден днешен не липсват. Само, че аз съм личност с определени качества, които не съм осъзнавала никак в детска възраст, дори и в по-зряла, а дори и с днешна дата понякога се учудвам от себе си, в моментите, в които се обръщам зад себе си и поглеждам, ако ми остане време да анализирам. И целите, за които говоря са глобални. Наричам ги цели, защото мечтите са за мечтатели, а когато една мечта добие реални, конкретни измерения се трансформира в цел. И най-важното в цялата, глобална целеустременост е да се формулират правилно целите, мечтите или както там ги наричате, защото няма нищо по-жалко от разочарованието от една сбъдната, грешно формулирана мечта. В твоя случай, има нещо недоизказано, защото ми е трудно да натоваря едно училище с патетиката, която струи от думите ти, но това не означава, че трябва да споделяш повече, ако не се чувстваш комфортно.

# 812
  • София
  • Мнения: 7 671
Аз бях тази, която пусна мухата за двата часа път. 😁 До Перник съм пътувала единствено с кола, така че просто проверих опциите за пътуване на дете, което явно няма как да шофира. А очевидно в изкуствения интелект на Гугъл не са заложени всички алтернативи.
Извън това просто да си кажа, че съм изключително добронамерена и никак не обичам да се бъркам в чужди работи. Но понякога страничните хора имат по-обективен поглед, поради което се включих.
И последно виждане ще споделя - едно училище може да е мечта или цел, но само ако води до следващата по-голяма такава. Иначе не е добре да се превръща в идея фикс, особено за децата. Пътища има много пред тях. А те още нямат житейски опит и ми се струва по-далновидно да ги научим, че винаги имат алтернатива и избор, отколкото да вярват в чудеса.
Но иначе цялата ситуация си е лично ваше преживяване и искрено ви желая успех.

# 813
  • Мнения: 8 557
П.С Относно пътуването незнам кой реши ,че се пътува 2 часа в посока та ние вече сме квартал на София.Моя син стига по- бързо от доста негови съученици живеещи в София.
                  Единственият шанс на сина ти е ......влак.Аз живея на пътя за Перник и под прозорците ми постоянно има колони от пътуващи сутрин към Сф,вечер към Перник .Висят по половин час най-малко за да мръднат няколко метра напред.
                  Пътувам с 5-ца трамвай,защото с кола сутрин е мисия невъзможна от 7 часа пълно задръстване,а то било защото Перник вече е квартал на СФ.Ще трябва да кажа на братовчедите ми ,които живеят там ,че май още не са разбрали. Yum

# 814
  • у дома...
  • Мнения: 3 674
Ани ще пътува. Живеем в Драгоман. Алтернативите ни са маршрутка - около 40 минути до метростанция Сливница и метро до Опълченска. Другият вариант е влак - час до Централна гара и от там - метро. Вариантът да я оставя в местното училище не е стоял пред нас. Причините са мечтата ѝ за определено училище и определен език. На последните ПИ по математика имаше 50 т. само от първи модул. На НВО - 33. Говорили сме с нея, че целите и трябва да са възможни и достижими. Иначе с бал 338 за елитните училища сали щеше да влезе в Испанската? Или щеше да има драми и истерии. Щото с нейната приятелка се случи точно така - бал 440 и натиск от страна на майката за немската гимназия. Става въпрос за близнаци, момичето през цялото време искало да учи френски, момчето - компютри в Джон Атанасов. Резултата - и двамата приети в училище на първите места от втори ешалон, защото в името на училището има "езикова гимназия". В желанията на момчето пък съвсем липсваше Джон Атанасов. Били забравили да го пишат. И такива приказки чух, че "Защо Ани е приета на първо класиране по първо желание, а вие на последните?" просто звучи като "обичам ви и се гордея с вас".
Много е важно целите и мечтите ти да са реално постижими. Иначе е фантазия. На 45 г. да изглеждам като на 25 мечта ли е или е фантазия?

# 815
  • Мнения: 3 491
Според един готин протестиращ е пълна лудост на 40 да изглеждаш като на 25:smile:
В емисията на БНТ в 18.00 часа младежът твърдеше, че е абсурдно да се говори за жената, с която днес е имало конфликт на Орлов мост, че е възрастна , защото тя била на  видима възраст от около 40 и няколко години....Вярно е, че чак възрастна не е , но пък поне на 55-60 беше... Даже на малкото ми дете му стана смешно. Но си представям как смятат младежите, че изглеждат четиридесетгодишните...Simple Smile

# 816
  • у дома...
  • Мнения: 3 674
Аманда, имам едно единствено огледало у дома - в банята. Ама все пак се поглеждам два пъти поне дневно - ми стара чанта съм си. Вярно, лачена и маркова ама все пак... Grinning

# 817
  • Мнения: 3 491
Много се забавлявах и ми се отвори повод да спомена. Жената я има навсякъде, може да я видите.

Последна редакция: пт, 31 юли 2020, 20:39 от Amanda.D

# 818
  • у дома...
  • Мнения: 3 674
Според мен някъде към 65 е.

# 819
  • Мнения: 13 214
Над 60 във всеки случай

# 820
  • Мнения: 2 233
И на 30 и на 60 все си възрастен. Много им се иска на някои все за младежи да ги броят.

# 821
  • Мнения: 6 991
Ама тя и Кристина Димитрова е на 60 , но днес я в гледах в едно предаване , чак се усъмних да няма грешка в wiki. Младее.

# 822
  • София
  • Мнения: 3 665
Аз си спомням като започнах да уча висше, бях на 19, имаше една колежка, която беше на 23 и ми се струваше доста стара, за да започва да учи сега Laughing От тогава ми е дружка, но да, на младите все им се струва че старостта е далеч и идва изведнъж.
Аз както се гласях да не пропусна първия учебен ден, така се оказа, че трябва да избирам - първият учебен ден или първата родителска среща. Angry Тъй като трябва да съм на работа или първа или втора смяна, а двете са в един ден. Не ми се пуска отпуск, че сигурно ще ми трябва за по натам, ако ще изпращаме баткото в Германия. Май ще ходи с брат си.

# 823
  • София
  • Мнения: 19 938
Скрит текст:
Доста дълго бе горещо,
липсваше ми  муза нещо
тоз' випуск в рими да възпея,
 с материал за епопея..
В Google classroom, в Zoom и други
пълнеха се онлайн фуги,
на места съвсем успешно,
на други - жалко, просто смешно.
По вина на таз' корона
висяхме всички на балкона,
свеж  въздух малко да поемем
вместо пред компа пак да дремем.
С вино, аперол и уиски
поддържаха нивата ниски
на стреса наборните мами,
на страховете си голями
какво ще стане със децата,
кога ще свърши "веселбата".
Накрая мина НВО -то,
 на МОН не мигна им окото,
действаха си бавно, мудно
изнервиха тайфата чудно.
След туй с тез' балове високи
затърси всеки тук насоки
как школАта да нарежда
и кои въобще да не изрежда.
След първия етап - нормално,
справили се оптимално
записаха се там, където
отдавна тегли ги сърцето.
На  други ентусиазмът спихна,
но къмет им се усмихна,
на  класирането второ
наместиха се много скоро.
На трето - страшна въртележка,
някои пред дилема тежка
се питаха какво  рискуват,
дали пък да не си кротуват...
На последната отсечка,
по утъпкана пътечка
училища се изявиха ,
места свободни обявиха
без наредбите да спазват,
без виновни да наказват..
Чудна беше таз' година...
от Ухан дошла гадина
пакета с мерки  въз затегна,
психичиески ги понапрегна,
та някои мами, уж спонтанно,
караха го доста странно -
например НеТковото майче,  
разказало за свойто "зайче"..
Пардон, изкукал явно пубер
беше НеТко, мамин зубър.
На други,  много сенситивни,
само краски негативни
привиждаха се в ешелони
и баш  кат ' кисели лимони
с плам  подучваха тайфата,
езиковите във графата
"безсмислени" от раз да сложи,
 детето база да положи
в професионална паралелка,
че там е истинската сделка.
Иначе какво - езици...
няма да са волни птици
децата учили в такива,
без други знания в актива..
На други пък не се понрави,
че МОН каквото ще си прави
и все софиянци награждава,
с което хора заблуждава,
че другаде умници няма,
а само в  София голяма..
Трети много не четяха,
често тук се суетяха
с въпроси все едни и същи,
 а доайени вездесъщи
тоз' напън  издържаха как,
повтаряйки и пак, и пак..
Четвърти мнения меняха,
в дома им страсти май вилняха..
Тез' странности са им простени,
били са явно притеснени.
Повечко да бяха пили,
щяха да намерят сили
по-лежерно да го карат
и на море да се отправят..
Децата нейде все ще учат,
дай боже всички да сполучат,
да са усмихнати и здрави,
по пубертетски вироглави,
приятелчета да открият,
дарбите си да разкрият.

Обещаното Simple Smile

Последна редакция: пт, 31 юли 2020, 21:47 от golden mermaid

# 824
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 541
Еха! Наздраве и до дъно!

Общи условия

Активация на акаунт