СЕДМИ клас 2019/2020 - Трето класиране - (27.07. - 02.08)

Пътуването е въпрос на избор, както и училището. Аз лично всеки ден пътувам до 73-то около час в едната посока. Това не ми пречи. Не бих заменила училището си за друго, само заради времето за пътуване. Защо ли? Защото през останалото време съм с моите ученици, които са чудесни деца и с моите колеги, с които се чувствам прекрасно.. През годините съм имала ученици, които са пътували от Елин Пелин, Ихтиман, Перник, Банкя, Божурище... Мотивирани деца. Според мен, когато има причина, има и начин.

Аз също мисля, че пътуването е най-малкия проблем, свиква се със всичко, но дали си заслужава в продължение на 5 години да гониш влак или автобус плюс градски транспорт?!? Ако приемат детето в 2АЕГ според вен си заслужава, но за всички училища ли е така?
Точно затова се включих, че не винаги си заслужава да платим тази по-висока цена. Мисля, че дори и 2*100т. да е изкарвало момичето на ПИ, факт е че не е успяло да изкара толкова на НВО. Тук вече, аз като родител бих обяснила, че се случват и такива неща, трябва да ги приемем с гордо вдигната глава и да продължим да гоним мечтите си. Много се радвам на децата, които са в т.нар.елитни гимназии, но това  едно дете да не е прието там означава ли автоматично , че се е провалило. Моето дете има талант в спорта, но от това не следва, че ще стане професионален спортист и национален състезател. Моята роля като родител е да го обичам и подкрепям и в двата случая, а също и ако направи завои и смени мечтите си. Но също така като родител е добре  в някои случаи да го приземявам.

За мечтите - бях пълна отличничка до 7 клас, завършила съм ЕГ със сребърен медал, имам университетско образование и повече от добра кариера. Обаче, едно нещо в живота ми не се е сбъдвало"на първо класиране, първо желание". Като дете рисувах със страст и упование, чак безспорен талант не съм била, но това беше нещото, с което се занимавах неуморно. Стигала съм най-много до градска изложба и отличие на детски рисунки, но и не съм развивала умението си, да не кажа таланта. Откъде бях чула в онези не особено информационни времена, но от 6 клас мечтаех да уча в художествената гимназия в  Казанлък. Това беше моето място. Не само мечтаех, готвех се сама, четях многоэв градската библиотека, строях планове, за които знаех, че са абсолютно невъзможни.Единствено и силно протектирано дете, знаете ли кога майка ми(която днес, десетилетия по-късно ми се обажда на работа, че синът ми... не си измил ръцете, като се прибрал от улицата) та майка ми, баща ми, пък и който и да е от семейството ще ме пусне да уча в Казанлък. От Варна съм. Опитах се да порекна, ама къде ти. За себе си го приех като фантазия и да, абсолютна неспроведливост. В 8 клас, като влязох в ЕГ, нещо ми се скърши и зарязах бои, платна, пастели и всичко от сорта. За да е още по-гадно в представите ми, майка ми обожава худож литература, свързана с биографии на хора на изкуството и познайте как въздишах над тези книги.
С мъжа ми се срещнахме във възраст с утвърдени професии. Той е роден художник. За разлика от мен, занимавал се е в кръжок и има национални отличия като дете. Бил е подкрепян от специалисти, но свекърва ми се е противопоставила, защото пак е ставало въпрос за друг град да учи. В друг град е роден, за друг град е мечтал.
Когато синът ни тръгна на училище, което е на 5 мин от дома ни, в неговия випуск имаше паралелка с рисуване. Де да я имаше няколко десетилетия по-рано. И двамата с мъжа ми, като беше детето в първи клас, гледахме с много особено чувство другите деца от Д паралелка с големите папки. И за да е още по-гадно-тази година синът ми за първи път има по нещо 3 за годината. Тази оценка заедно с една 6 за срока 5 за годината му прецака стипендията за отл успех. Да ви кажа ли по какво е 3-да, по рисуване, пардон, "изобразително изкуство"

От все сърце желая на децата да сбъдват мечтите. Но не и да се фиксират върху тях, животът е интересен, любопитен и пълен с възможности.Когато пътечката към мечтите е твърде стръмна, то другата пътечка е дружелюбна и не по-малко прелестна.
Успех на участващите на 4 класиране!

Час в посока е нещо съвършено нормално, но 2 часа за мене вече са много.
Както и да е, естествено, че това не е най-важното.
Но гледам резултатите от ДЗИ на езиковата в Перник и в общата класация тя някак си е преди НТБГ, 127-мо, 7-мо...
Среден резултат по АЕ 5.58.
Та колко да му е паднало нивото на това училище - като на всички останали у нас, включително и елитните.
Но всеки си взима решението, аз по никакъв начин не се опитвам да давам акъл. 😊

Понякога се разминаваме с мечтите си за добро или за зло!
Имам позната, която много държеше детето й да учи в ЕГ.. Не можела да си представи да иде на работа и да каже на колежките си, че синът  й е в СУ или ПГ .. Е успя на 4-то класиране го набута с два непопулярни езика. Голям зор беше 5 години.
А колежките бяха свидетели 5 години на ежедневните им разправии какво и колко трябва да учи младежът

Аз реших да подам оставка от нАучния комитет по ефектите, сега вие почнахте да се преобличате.

                      Като го чета това и ..... тръпки ме побиват! Учих в у-ще на 2 мин от нас,СУ - на около 30-35 мин,а работата ми 20-25 мин. И като чуя  "път - 1 час" хич не си го представям.
                      Имам колеги от Перник и Радомир .Една вечер си гледам филм на лаптопа и ми премигна някакво съобщение,погледнах - колежката от Радомир пише "вече съм си у дома" поглеждам часа и косите ми се изправят - 23.22 мин. Станало нещо с автобуса и.....си представете това ,ако ми беше детето и аз го чакам,а то ....някъде по пътя чака смяна на автобус.От притеснение сигурно щях да съм луднала.
                      За това при подредбата на желанията давах предпочитание и на локацията и удобния ГТ.
                      Да пусна в това време дете на тази възраст да пътува с нашия "прекрасен" транспорт...никога.

Didia, аз живея на 9 километра от работното ми място, а най-близката ми колежка на 3 километра. Доста често се случва да се прибера по-бързо от нея. Много си зависи и в каква посока пътуваш и къде са задръстванията. В нашата посока нито сутрин има задръствания, нито вечер. Може да се окаже, че дете от Панчарево стига по-бързо във ФЕГ от дете от Красно село. Разликата е, че второто може да се прибере и пеша.

Хубаво, де, да се пътува до английската добре, мотивирано е детето и пътува.
Но да пътува за училище, което е с по-ниски резултати от нейната ЕГ, не ми е оправдано.
Освен това, за 5 години, тези 4 часа дневно правят около 157 денонощия, или около 3800 часа дневно време.
Ако тези часове се трансформират в нещо конструктивно, тя не английски, ами още два езика ще проговори.
И някакъв спорт.

Да, това не е оправдано. Но очевидно не обсъждат такъв вариант,  решили са си и вероятно си имат някакви причини.

И за мен не е дългото пътуване. Като дете до училище ми беше около 20 минути пеша. На тренировки ходех обаче с ГТ и още си спомням колко гадно беше чакането на спирките. Самото пътуване не ми тежеше, но дзиндзиркането в студа докато чакаш автобуса беше кошмарно. След това в университета пак пеша се придвижвах основно, отново около 30 минути. Но аз съм така. Мога ли да стигна донякъде пеш за 30 минути, значи около 3км, ГТ не ми трябва. Кола нямам нищо против да ползвам.
Училището на децата е на 200м от къщи. Свикнали са да тръгват в 7:50, в 8ч започват часовете. Изобщо не могат да си представят, че може да се пътува по час до и от училище.

Струва ми се невероятно. Там ти дават да гледаш на екрана, докато попълват. Финално преди да натиснат копчето, отново всичко се изчита. И дори и така да не видят грешка, в момента, в който е подадено вече заявлението, ти го отпечатват. Пак може да си го прочетеш и да реагираш на място да се поправи.
Тук мисля, че мистерията е друга, но идея си нямам каква.
32ро ми се струва невероятно да не подадат инфо към РУО. Дори и да си мислят на техния сайт да качат информацията на 10.08., в понеделник трябва да фигурират в справката на РУО. Ще видим...
И аз си мисля, че най-добрия вариант е да се оставя копие с показване на оригинала на свидетелството. Така са сигурни, че това са незаписани ученици, но пък им дават шанс да подадат в няколко у-ща, понеже местата вече са малко. Често по 1 бройка за паралелка и може да се пропуснат доста шансове.

Успех на всички продължаващи да търсят своето училище.

Момичета, чета ви многооо отдавна ,но не пишех, защото знам  реакцията на повечето хора около мен( пътуване, нисък бал и т.н),но всеки човек е различен изхожда от своя житейски опит, от свойте децки липси .Като дете имах мечти , но майка ми ме " ПРИЗЕМЯВАШЕ" всеки път.
Учих това което не желаех, защото училището беше близо след това завърших ТУ ,защото беше модерно.Постигнах мечтити си сама , но на каква цена.Сега съм дизайнер правя бижута и съм безкрайно щастлива .Преди да постигнеш нещо първо мечтаеш за него , но когато е с подкрепа е по - лесно.Ще бъда до нея до края , защото това е нейното решение и накрая когато се разочарова аз пак ще бъда там да я успокоя.
П.С Относно пътуването незнам кой реши ,че се пътува 2 часа в посока та ние вече сме квартал на София.Моя син стига по- бързо от доста негови съученици живеещи в София.
Извинявам се стана доста лично аз просто отговорих на Аззу не съм имала намирение да ви занимавам с мойте терзания.

Аз няколко пъти съм успявала да сбъдна големи свои мечти само защото съм била безкрайно упорита в преследването им. Дори когато вече е нямало надежда. Затова ви стискам палци!

Няма нужда от лоши усещания. Изключителните хора се различават от масата. На тях им е по-трудно да се впишат и да станат част. Ако към различното добавим и завистта на другите става съвсем за страх.