СЕДМИ клас 2019/2020 - Трето класиране - (27.07. - 02.08)

Включвам се с яденето.

Вероятно назад е било написано, но ми е интересно къде е учило досега детето на Ноеми? Такива учители, като описаните, са истинска ценност.

Днес май по всяка тема се включвам. Така както не беше пипнал нищо, така ударно захвана Христоматията и вече я е преполовил. Както и предполагах не са му допаднали произведенията, но това е.
Много ми е интересно и на мен да чета за децата. Аманда, аз за това те карах да подадете за второ

Галимар, не помня  вече дали тук или в темата за НЕГ сподели Ноеми, ама имам спомени за 20 ОУ.

              Аз реших да се включа.....в готвенето и.....изненада.Обаждам се,че звъни дъщерята и каза,че баща им ги е оставил сами ,заминал за два дена и да видя има ли какво да ядат.Звъня и питам,че не ми се тича до 4 етаж и...отговор - панирахме си кашкавал.Щях да припадна,че и аз бях решила същото - не ми се стои около печката в тая жега.В къщи е прохладно,но само като погледна навън и.....ми минава желанието за КПП-то.Сега пуснах едно турско тесто за да пробвам какво е и ще спретна кифлички с различни пълнежи.
               Грийн,все едно беше описала моя малък внук.Същият ,като твоя младеж.Само ,дето се чудим ,какво ще правим догодина на НВО - нещо хич не му се започва с подготовка.Пита дали има у-ще ,в което се кандидатства с английски.

"Дон Кихот" и "Хамлет" аз също не ги харесах навремето. Надявах се, че в университета "Дон Кихот" вече ще ми е по-разбираем, но пак не ми се получи. Преди две години реших за трети път да му дам шанс - пак греда, не е моята книга просто. "Декамерон" обаче ми хареса.

Горе маркираното с курсив препокрива 1:1 описанието за моята дъщеря.

До около 6-ти клас почти не учеше, защото нямало смисъл - така и така имала шестици, ако учи осмица ли ще ѝ пишат. Каза тогава, че като почне да не се справя, тогава ще учи. Това не се случи. В 6-ти и 7-ми клас почна да има най-различни оценки, да хитрее, да прави пищови. Аз за оценки не предирям. Това, което не харесвам, е, че има възможности, а не ги използва. Може пък това да е правилният начин, не да се юркаш и престараваш, а после да прегряваш.
Аз винаги съм била много стриктна, организирана и подредена в буквален и преносен смисъл, но още от 1-ви клас ми стана ясно, че няма смисъл да си правя излишни илюзии за нея. В случая тя е тук да ме учи да не се стремя към перфекционизъм. На една картичка за 8-ми март ми беше пожелала да стана по-разхвърляна.

За НВО по БЕЛ не е правила нищо, освен изискваното в училище - квартално варненско училище, но учителката по БЕЛ е невероятна и бях сигурна, че тази подготовка ще е достатъчна. По МАТ не харесвах учителката, тя също. Освен в клас, решаваше и стари матури. Ходи на ПИ по БЕЛ и МАТ веднъж, защото после обявиха ИП. Въпреки всичкото безхаберие и денонощното гледане на сериали и на двата изпита изкара високи резултати.

При избора на училище много държеше да не е езикова гимназия, защото не искала да прилича на мен (завършила съм Първа ЕГ с немски). Математическата също не е нейното място (голямо юркане, излишно в нейните очи и много стерилни деца, които няма да творят глупости), затова избра Търговската гимназия като най-подходящ "техникум" за момиче. Държеше си на точно определена специалност и нищо друго.
В училище ходи с огромно желание не заради институцията, а заради социалните контакти и училищния живот. Харесва учители, които не се вписват в родителската рамка за вдъхновяващ учител, т.е. трябва да си имат доза лудост и нестандартност, да са колоритни хора, а не просто отдадени даскали. Обича да спори с учителите, не е мирна и кротка и определено се набива на очи.
Притеснения никога не е имала, нито за изпити, нито за изяви пред публика.

Ооо колко ми е познато това мъжко спокойствие..
Тази седмица ходи на тренировки от 9:00, на 2,5км от дома  и ходи пеш. Става в 7:30,   от там нататък приготвя екипировка, ходи за закуска и тн.. А, аз вра от вътре ..
Помня първите състезания как падаше от слаби противници, точно защото блокираше. Трябваше му цяла година да победи едно от децата медалисти, защото като му чуеше името и се спичаше.
Трябваше да го победи в два тренировъчни мача, за да го стори и на състезание..
Всичко е психика, смятам, че спортът много му помогна да е спокоен по време на НВО. Ходил е на много математически състезание до 5 клас , има и медали..
Аз се бях стреснала, че две години не беше ходил на математическо състезание, нямаше и пробни като хората.. но се справи.
За себе си съм убедена, че избяга от МГ, защото искаше двата топ класа с НЕ и знаеше, че там ще са предимно деца, които са били в МГ 5-7 клас. Изплаши се, че за да се конкурира с тях, ще му се наложи да поизостави спорта А това е най-лошото, което може да му се случи по неговите разбирания

Удоволствие е човек да ви чете.
Интересни теми сте подхванали.

Приемът в гимназия е важен етап в живота на човек, но наистина не е края на света.

Стана ми мъчно за дечицата, които не са разгърнали пълния си потенциал на НВО поради стрес и притеснение.
За мен като родител е най-важно да науча децата си да се справят с живота, който им предстои. Да са психически стабилни, да реагират спрямо създалата се ситуация, да подхождат с мисъл за няколко стъпки напред.
Ще кажете, че не може да се очакват такива неща от едно дете и вероятно е така.
Синът ми винаги е бил изключително добронамерен, подкрепящ и доверчив, от съвсем малък. Тревожеше се, че някое дете на детската площадка не искало да си играе с него. И търсеше вината в себе си - каква е причината детето да не иска да играе с него? (говоря за период, когато беше на 3 години)
От този момент нататък смених подхода за да може това дете да израстне уверено в способностите си и да изгради стабилна личност каквато е днес.

От 5 годишен го записах на източен боен спорт (не състезателен), който да възпита в него философията, която му е необходима да се справи с предизвикателствата.
Година след година той изграждаше себе си, дисциплиниране съзнанието си, тренираше усилено по собствена воля и желание. Всяка се явяваше по два пъти на изпити за степен. На които изпити той трябваше да бъде концентриран за да контролира движението във всяка една форма.
Случи се така, че една зима боледува цял месец и не беше посещавал тренировки и трябваше да се яви на изпит, за който нямаше възможност да се подготви достатъчно (до този момент беше взимал всичките си изпити безпроблемно, на високо ниво). Видно беше притеснението му. На мен ми беше ясно, че този изпит няма да го вземе, но щеше да научи важен за него урок. И го научи. Научи, че провалът не е края на света, че притеснението до нищо хубаво не води, че като паднеш трябва бързо да станеш и да се изправиш.

За НВО му казах, че най-важното е да е спокоен. Когато е спокоен, шансовете му за успех се увеличават.
По математика гледал 22 задача известно време, докато видял кое как да изрази и съответно как да реши. През това време каза, че е имало момент, в който контрола над притеснението му се изплъзва, но се стегнал, спомнил си с баща си как са решавали такъв тип задачи, видял кое как да изрази и решението си дошло само.

За мен ето този момент е най-голямото му постижение. Не точките на НВО математика, а контрола върху ситуацията. Умението да се справиш в труден момент.

Усвоените знания в училище рано или късно ще ги забравиш, но отношението и опитът за разрешаване на ситуации всеки ден се практикуват и надграждат.

Извинете, че стана толкова дълго.
Надявам се всички дечица да останат доволни от училищата, в които са приети и да учат с желание в приятна за тях среда.

Имаме ли текущ статус на онзи "спортист"  от АК, който обсъждахме 5-6 страници? Може да съм пропуснала нещо, любопитно ми е просто.

Може да е искал да се види в 19то, за да предизвика истински фурор.

Всичко може, дано потребителката се включи с инфо 🙂

Сега ме подсетихте за единствения ѝ момент на спичане - тренираше киокушинкай, яви се на състезание. Тя беше с току-що взет оранжев колан, т.е. зайче още, а трябваше да се бие с момиче със син колан (степен над нея). Само като видя, че ще е срещу син колан и се уплаши, на косъм беше да се откаже. В крайна сметка игра, като не отправи нито един удар, а само се защитаваше. За мен беше важно, че все пак участва.
Реално беше по-едра и по-висока от съперничката си, а всеки сантиметър в каратето е от значение. Физическата й сила щеше да ѝ бъде преимущество спрямо по-добрата техника на другото момиче. В залата тренира предимно с момчета, по-едри и по-силни от нея, но ето че на състезанието се уплаши.

Ноеми, моята надежда в това отношение е срещата със себеподобни Мисля, че когато попадне в среда на деца със сходно ниво, интереси и умения, ще разцъфти.

Ние тип задача като 22 ра не сме решавали. Нито в къщи, нито на курса. Като я видях и всичко ми изстина. В тоя момент разбрах, че едни 12 точки отидоха ей така. Все пак нещо е измислил и имаше дадени точки, но е загубил доста в име на нея. Другите точки са от глупави грешки... Дали от стрес или от друго... Ама да не раздели на 2 лицето на триъгълника...